- 10 Sep 2020
- 365
- 21
В последните седмици в София вървят ежедневни протести. Протестират хора, които бяха определени от едни за „интелигентните, младите и красивите“, а от други – за „ситите“ и „добрия материал“.
Лошото на определенията е, че те винаги могат да свършат работа, но и винаги могат да бъдат обърнати с главата надолу. В един момент протестиращите са добри (спират лошото назначение), в следващия момент са лоши (искат оставката на правителството, което ще доведе до връщане на власт на цветаните на мисълта).
<p>Гледайки отдалече , не мога да не отбележа, че разстоянието позволява случващото се да се вижда значително по-добре, отколкото ако човек е участник в събитията.</p>
<p>Това е естествено, защото живеещите „вътре“ не усещат собствената си миризма, не виждат какво им се случва. Сигурно ще се намерят хора, които да възразят на подобна интерпретация, но ще ги помоля да си спомнят за това кой организира и подготви Априлското въстание – хъшовете и емигрантите от Букурещ. Не съм забелязал сред организаторите да има емигранти, затова вероятно ще споделите извода, че протестите не създадоха онази необходима критична маса, която да е в състояние да промени действително нещата.</p>
<p>Донякъде обаче всичко, което се случва през последните седмици ми напомня на главата „Пиянството на един народ“ от романа на Иван Вазов „Под игото“. Тя е кулминацията не само на книгата, но и на цялото Априлско въстание. Силни в подготовката, ентусиазирани и слаби в изпълнението, потиснати и омърлушени.</p>
<p>Смисълът на протестите не е ли да се покаже на властимащите, че има една друга Власт – истинската власт на суверена, на хората с будна гражданска съвест, на онези, които мислят, че повече така не бива да се живее?</p>
<p>Не споделям мнението, че всички протестиращи са платени или са подстрекавани от определени политически сили и т.н. - твърдения, които се появиха из медиите.</p>
<p>Но и не споделям ентусиазма и наивните възгледи на част от протестиращите, които си мислят, че ако свалят от власт тия (Орешарски, Йовчев), в нея няма да се озоват ония (Борисов, Цветанов).</p>
<p>Струва ми се, че протестиращите ентусиасти са прекалено честни, чисти и наивни<br />в мислите си, че енергията на протестите в София може някак си магически да се трансформира по цялата страна и да събуди народа, като го подтикне не само към бунт сега, но и към разум след това.</p>
<p>Хората са умни, но народите по-често са ирационални. Нима през 2001 г. не се намериха хора, които да кажат гласно, че царят е гол? Намериха се, но народът масово гласува за Симеон.</p>
<p>Нима през 2009 г. не се намериха хора, които да посочат, че към властта се е устремил един човек със съмнително криминално минало? Намериха се, но народът си го избра за премиер.</p>
<p>Да не говорим, че благодарение (няма защо да се лъжем, че има друга причина) на пренебрежението, с което всички политически партии се отнасяха към отрицателните явления у нас през последните 20 години, в страната има едно твърдо ядро, което иска и ще гласува за националистически каузи.</p>
<p>Да, за съжаление народът позагуби част от своите добродетели – между тях толерантността и уважението към различния. Ксенофобията, хомофобията, антисемитизмът имат своето – недостойно, поне според мен! - място в обществото.</p>
<p>Протестите не са насочени срещу корените на отрицателните явления, а срещу външните им прояви. Да не говорим за това, че протестиращите искат неща, които са не само нерационални, но и трудно постижими.</p>
<p>На какво основание десетина хиляди човека настояват за промени в партиите? Ако искат да променят някоя партия, да се запишат за партийни членове и да участват в партийния живот.</p>
<p>Протестиращите твърдят, че са нужни нови избори и че тези нови избори вече – ама този път наистина, честна дума! - ще променят системата. Как точно ще стане тази промяна, не е много ясно, но неколцина души вече описаха какво ще се случи (вижте в сайта blog.mitko.com и в e-vestnik.bg) и до този момент не се е намерил нито един социолог, политолог или дори психиатър, който да докаже, че избори днес ще доведат до промяна на статуквото. Да, в</p>
<p>Парламента може да влязат още една, максимум две партии. Но статуквото няма да се промени. Който мисли другояче, се заблуждава. Който го твърди публично – се опитва да подведе народа.</p>
<p>Народът лесно се подвежда – и в настоящата статия има конкретни примери за това. Защо част от мислещите и умни хора подвеждат народа – това не знам. Но знам, че не бива да мълчим, когато виждаме, че след тия ще се върнат пак ония.</p>
<p>Във властта няма да влязат нито десните, начело с Радан Кънев , нито десните на Меглена Кунева, която се убеди на собствен гръб, че никой не е пророк в родината си.</p>
<p>В нея ще останат само дребните акционери от „ГЕРБ“ АД. Да, именно – „ГЕРБ“ АД. Някои хора твърдят, че не било акционерно дружество, а еднолично дружество с ограничена отговорност, ЕООД, но по-важното е, че никой сериозен анализатор не е тръгнал да защитава идеята, че това е партия.</p>
<p>Самият Борисов го обяви още при „учредяването“ на „партията“ (по същество – учредително общо събрание по смисъла на Търговския закон) – че той ги е събрал и той ще ги разтури, когато поиска. Че никой, освен него, няма право да критикува Първанов. Че всичко сам е създал. И т.н.</p>
<p>Прочее, не от протестите, но все пак има няколко лъча светлина през мрачните облаци, надвиснали над България. Прокуратурата се опитва сама да се пребори с наследството от 24 години беззаконие. Не ми се вярва, че ще успеят, но поне се опитват. Това, че прокурорите водят сами разследванията означава само едно: на МВР не може да се има доверие за нищо.</p>
<p>Щом прокурорите не им вярват, как се очаква да им вярваме ние, гражданите? Но срещу това протестиращите не протестират. Дали защото не виждат смисъл или защото народът е ирационален – не знам.</p>
<p>Разбира се, от протестите има и конкретни ползи – правителството се променя по-бързо, отколкото би могло, ако ги нямаше хората на улицата. Самият Орешарски вероятно някога ще бъде благодарен на това, че улицата му даде амунициите срещу партийния контрол.</p>
<p>Но аз се притеснявам от загубата, която тепърва ще оценяваме: вместо да се работи по важните за страната теми, вниманието се насочва върху онези теми, които се издигат по спешност върху плакатите на протестиращите. Те също са важни, но обикновено спешните задачи са винаги по-малко важни.</p>
<p>И накрая – от лична гледна точка, най-хубавото в положението на трезвите хора като мен е, че ще се зарадваме, ако грешим в преценката за случващото се. Лошото е, че ако грешат протестиращите, няма да им е никак весело. Нито на тях, нито на народа. Защото след пиянството неминуемо идва махмурлукът.</p>
<p>1. Авторът живее и работи във Вашингтон</p>
<p>2. Грешните каузи, защитавани включително и с държавните пари, водят не само до опорочаване на нашата история, но и до насаждане на погрешни представи за това какво е добро и какво – лошо. Последният пример, за който се сещам, е честването на 70 години от спирането на депортацията на нашите сънародници в нацистките концлагери. Понеже правителството и президентът не бяха честни, за да си признаят, че преди спирането ѝ, е имало и действителна депортация на 11343 души, народът масово си мисли, че има световен заговор, в който участват и продали се на американците и евреите българи, за да не се признае, че ние (да, да – ние, народът, а не тогавашната църква и неколцина смели българи) сме спасили „нашите“ евреи.</p>
<p>3. Самият Радан Кънев все още не е направил важната крачка на разграничаване на ДСБ от профашистките организации, с които беше обвързана синята партия по време на последните избори.</p>
<p><strong><em>Уточнение: Авторът е юрист, председател на „Интернет общество – България“, но изразеното мнение е лично и не представлява позиция на нито една от организациите, с които авторът е свързан.</em></strong></p>
