- 10 Март 2025
- 2689
- 18
Автор: Елена Базиле, писател и дипломат, бивш посланик на Италия в Белгия и Швеция за ilfattoquotidiano.com. Превод от италиански за "Гласове": Владислав Наков
През 1927 г. Жулиен Бенда пише "Предателството на интелектуалците", което по-късно е преиздадено и придобива голяма популярност през 1946 г. В есето писателят заклеймява интелигенцията на своето време, която се е отказала от търсенето на истината и красотата, възприемайки националистически или комунистически идеологии, избирайки да стане функция на идеология, на партизанска политика, основана на априорни предположения.
Чета изявленията на интелектуалците, чиито книги са превзели "Фелтринели" (верига големи книжарници в Италия -бел. прев.) и се рекламират, независимо от съдържанието и истинската литературна или есеистична стойност, по преувеличен начин, в ущърб на много други автори. Как да не мислим за Жулиен Бенда? Интелектуалците излизат, потопени в чувство за превъзходството, и ни лансират визия, според която Европа е демократична и има превъзходна цивилизация в сравнение с много други страни като Китай, Русия или целия глобален Юг. Америка на Тръмп е демонизирана, сякаш не е продукт и в много отношения не е продължение на тази на Байдън.
Пиер Паоло Пазолини пише: „Аз съм интелектуалец, следователно знам“. Той също така вярва, че основната функция на интелигенцията е да отиде отвъд външността и езика на властта. Търсене на истината като интерпретация, най-близка до реалността. Ужасяващо е да се наблюдава как хората на културата повтарят думи, лишени от смисъл. Излизат на улицата и викат за „демократична Европа“.
Но Европейският съюз, както всички знаят, има автократична институционална архитектура. Не познава разделението на властите, основата на правовата държава. Парламентът не упражнява никаква законодателна функция, нито има реални правомощия за контрол. Европейската комисия стартира план за превъоръжаване на стойност 800 милиарда евро, като промени настоящите правила и елиминира строгите икономии само от разходите за отбрана. Съветът на държавните и правителствените ръководители, Съветът на министрите, който определя политическата посока, определя споразумения без мандат, които отговарят на йерархиите между държавите-членки. Накратко, имаме клуб, който не е избран от гражданите, който има признат демократичен дефицит и прилага неолиберални политики, взема решения за превъоръжаване, 1,5% увеличение на военните разходи за отделните държави извън правилата за балансирани сметки, които вместо това се прилагат строго при разходите на социалната държава. Клуб, а не федерална държава, без истинска обща външна политика и следователно обща защита, която предполага идентифициране на интересите на европейските народи.
Трудно е да се разгледа сегашният провал на Европа по отношение на идеалите, вдъхновили нейния проект преди Маастрихт. В кратко есе, което ще бъде публикувано през есента от Paperfirst, ще разгледам как динамиката на тази Европа подкопава целите за мир и просперитет, както демократични, така и социални. Защо тогава интелигенцията подкрепя подобна мистификация и се присъединява към отвратителния хор, искащ оръжие за продължаване на войната срещу Русия? "Ние сме на страната на жертвата и срещу агресора", пелтечат като глупави ученици. Ние, ЕС, нарушихме много други принципи на международното право: ненамеса във вътрешните работи на друга държава, самоопределение на народите, неделимост на сигурността. Защо тези интелектуалци са толкова слепи и виждат само чуждите нарушения, а не нашите? В същото време, докато заклеймяват Русия за нахлуване в друга държава, превърната в атлантическа пешка, те не надигат глас срещу Израел, който продължава безнаказано да извършва военни престъпления. "Лидерите на демократична Европа" изразяват съчувствие и солидарност с „Биби“, гласувайки против прекратяването на огъня в резолюциите на ООН, обратно на повечето от другите „недемократични“ страни-членки.
Интелектуалците, които защитават „демократична“ Европа, не казват нито дума за Палестина, за санкции срещу терористичната държава Израел. Беззащитен народ, жени и деца, 70 хиляди избити цивилни и интелектуалци, които или мълчат, или хленчат, заеквайки партизански лозунги за държава, която от 1967 г. е окупирала територии, които не са нейни, и прилага форми на апартейд. Кои са тези писатели, тези журналисти, толкова неспособни да търсят истината и красотата, толкова склонни към западната пропаганда?
Пиер Паоло Пазолини и Алберто Моравия щяха да излязат на улицата срещу войната, срещу този гротесков, антидемократичен, неолиберален, класов и войнолюбив клуб, подчинен на оръжейните лобита. За Европа, която предстои да бъде изградена и която отхвърля войната като средство за разрешаване на международни спорове.
