- Автор: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 132
- 10
Предлагаме на вниманието ви третия текст от поредицата от статии, първата от които бе под заглавието "Туризмът потъва с фанфари", а втората - "Фантазията „Културно-исторически туризъм“.
Материалите са посветени на туризма в България. Лияна Панделиева разглежда внимателно различни аспекти на проблемите в бранша и изнася малко известни факти за истинското му състояние.
<p>Липсва ви доза смях по време на почивката? Зачетете се в преводите на ресторантските менюта на чужди езици. И ако „Чушка по тарикатски“ в превод на руски е „Перец по тарикатскому“, то на английски е za6emetyava6to!</p>
<p>На море у нас обаче не идват любопитните туристи (включително и към гастрономията), а тези, които са намерили най-ниска пакетна цена за почивка в чужбина. Тоест по-евтино от нашето просто не е съществувало на пазара.</p>
<p>Това не ни прави евтина дестинация, защото за българи е порядъчно скъпо, но достъпна за всички чужденци с ограничен бюджет.</p>
<p>Законово е забранено да се дават различни цени за българи и чужденци на рецепция, но българите не могат да получат пакетната цена, която се дава само за големи групи, дори през туроператор. И ако за нашенец цената в петзвезден хотел на първа линия се равнява на качествена ваканция в Испания (заедно със самолетния билет), то руските гости плащат около 1/3 от тази сума, но гарантират постоянна заетост.</p>
<p>Нашият черноморски туризъм не може да се откаже от пакетите на ultra all inclusive (хотел, храна от сутрин до вечер, шезлонг и чадър), защото само така си запазва бюджетните туристи. Със своята класа те си пасват отлично с парцалените бутици, разположени по крайбрежната ивицаq и мазнотиите, които се продават в картонена чинийка.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38871_Bea0jSGzdm7YEmSwuXS5APElfx5a0c.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p><strong><em>Парцалените улични бутици намират своите постоянни потребители</em></strong></p>
<p>Дори най-лъскавите магазини по крайбрежието традиционно са пълни с евтини имитации и миришат на найлон, а по-скъпите предлагат кожени облекла. Това е.<br />
От години ресторантьорите по морето признават, че ако не са българските клиенти, както и другите балкански гости, те биха загинали. Англичаните пият до смърт, но не ядат, германците пият умерено и не ядат, руснаците си пазаруват от супермаркета и понякога се черпят по малко, а когато става дума за храна, повечето чужденци си взимат нещо на крак</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38871_NCqXCJPjj2Gq1kNURhSJnsz2OOATZA.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p><strong><em>Само българите геройски преглъщат шопска салата от 7 лв., кебапчета по 2,5 лв. бройката и чинийка цаца за 5 лева</em></strong></p>
<p>И тук идва отговорът на въпроса „Кога ще видим висококатегорийни туристи у нас?“: Никога. Можем да се наричаме колкото ни душа иска ту „Швейцария на Балканите“, ту „Сен Тропе на Балканите“ (според актуалния сезон), но истината е, че сме Черноморието на България, чиито отпадни води се пречистват едва на 5%, а нашите ски курорти се нуждаят от пет пъти повече писти, за да не е опасно за живота и здравето на тези, които се спускат.</p>
<p>Ако разгледаме отчетите на Икономическото министерство за развитието на туризма обаче, не бива да спираме да се възхищаваме на успехите си. Ръст, ръст и само ръст! Руснаците скачат с по 20 на сто на година, германците се чудят как да ги догонят (спад с 1–2% е добър резултат, запазване на нивото е успех, ръст от 1% е страхотен напредък), англичаните идват на такива рояци, че не им достига мястото и се мятат от балконите (някои след това не се вдигат за втори скок). Пакетите за поданиците на кралицата стават все по-разнообразни и включват нови и нови шотчета, още барове, още неочаквани места за търкаляне и повръщане рано сутрин.</p>
<p>В началото на този летен сезон зам.-министър Бранимир Ботев радостно рапортува: „Вече издадохме 100-хилядната виза на руски турист“.</p>
<p>Истината е, че у нас няма да спре потокът на бюджетните туристи – тези, които не могат да си позволят да отидат в нито един висококатегориен хотел и в нито един наистина качествен курорт в елитните държави. Факт е, че дори Хърватия успя да влезе в една от световните класации с един от 10-те най-атрактивни плажа в света. Хърватия!</p>
<p>Много от руските гости действително обичат да са в България – харесват сходния език, от поколения се чувстват у дома си<br />
Факт е, че българските скъпи хотели са относително нови, с големи стаи, но са част от огромни комплекси и посрещат клиенти, които са почти без никакви изисквания към архитектура и качество на преживяването. За гледки дори не смеем да мислим.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38871_5MdwJQfy9zBP0D9Nx15pLsSkvG95A8.jpg" style="height:352px; width:600px" /></p>
<p><strong><em>Това е гледка от прозореца на СПА хотел във Велинград</em></strong></p>
<p>Зам.-министърът на икономиката Бранимир Ботев се закани и по зимните ни курорти да заприиждат милиони туристи на сезон. Дори да вярваме, че снегът ще се върне по планините ни, дори да запълним всяко легло и на тези презастроени курорти, които приличат на жилищни комплекси, въпросът е кой ще осигури писти за тези милиони хора на ски? Или зимните курорти ще се превърнат в нова форма на черноморска ваканция – толкова много поркащи туристи, че няма да искат да стигат до белите склонове?</p>
<p>През миналата зима по чиста случайност на симеоновския кабинков лифт се запознах с пилот от „Луфтханза”. Младият мъж не могъл да намери актуална информация за условията за ски на Витоша, но като кацал със самолета си, отгоре видял, че изглежда добре, затова грабнал борда (с който летял към всяка дестинация, за всеки случай), взел такси от хотела и така се оказал на лифта. Въпросът е колко още случайни туристи по родните зимни курорти ще могат сами да прелетят с пилотиран от тях самолет, за да се убедят във възможностите за ски спорт до столицата?</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38871_GFVTbEKrdT0PI1sSOZTTpFmh0SYaXy.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p><strong><em>Това вижда гост от прозореца на хотел в роден ски курорт</em></strong></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38871_jEeeypTiR6bSVUToNHnHBMmX4mP2wN.jpg" style="height:450px; width:600px" /></p>
<p><strong><em>И гледка от хотел в австрийски курорт</em></strong></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38871_APsO40eXj63vYZqSndALUbyg9DDYF9.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p>
<p><strong><em>Това е застрояването в италиански ски курорт, видяно от пистите</em></strong></p>
<p>В Австрия, Швейцария, Италия, Франция в пика на сезона (тоест за Коледа и Нова година) човек без проблеми може да се окаже единствен на пистата, по която се спуска. Не защото самите курорти не са пълни 100%, а защото комфортът на скиорите е гарантиран с перфектни условия. И докато в Австрия една от популярните и сред българите писти е широка 250 метра, много от родните са с такава дължина.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38871_MgZe54fk1zq54p5vhtIReC3NTcqwb5.jpg" style="height:337px; line-height:1.6em; width:600px" /></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38871_GXmGcrKrML0cR5CWAUpjMEWPrP2Rmd.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p>
<p><strong><em>Така изглеждат на Коледа ски писти в Австрия и Италия, когато курортите са заети 99% и всички лифтове работят неспирно</em></strong></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38871_X2akJmMtOyfPL6Un3vhsP36LTyBVpX.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p><strong><em>Родна писта при минимално натоварване. Във всеки момент скиорите там могат да са десетократно повече. </em></strong></p>
<p>В западните ски курорти спускане по 15–20 минути е съвсем нормално, в България след две-три минути си долу и пак се редиш на влека...</p>
<p>Отново в „онези“ държави не съществува разлика в цените на храните в заведенията по пистите и долу в градовете. У нас няма проблем едно пиле на грил в ресторант на високото да е 50 лева, а в София да струва 5.</p>
<p>Да си говорим ли за безплатни паркинги по курортите в развитите държави и малките ледовити океани у нас, за разтрошаването на които с личния автомобил всеки водач плаща поне по 10 лв. на ден?<br />
Да се хвалим с поддържане и увеличаване на бройката безкритични, непретенциозни и бедни туристи не е развитие на този сектор, а гаранция за потъването му.</p>
<p>Най-голямата драма за ресторантьорския бранш беше налагането на забраната за пушене. Това щяло да отдръпне туристите. И сигурно са прави – у нас се идва за пушене, пиене и йеденье. Съвсем друга тема е, че нито държавни институции, нито неправителствени организации направиха дори плах опит да предадат опита от държави, където пушенето бе спряно, а заведенията успешно продължиха да съществуват.</p>
<p>Въпреки това радостните държавни рапорти са за постоянно увеличаване на чуждите туристи. Успоредно с тези отчети вървят и обещанията за разнообразяване на маршрутите и повличане на гостите на страната ни към вътрешността на страната. Експертите се кълнат, че летните посетители си умират от кеф да посещават културно-исторически обекти и са буквално ненаситни на нашите паметници.</p>
<p>Факт е обаче, че в България все още се води дискусията дали туристическите групи да бъдат водени от български гидове, или може да бъдат придружавани от своите. До нашата туристическа индустрия още не е стигнала новината, че от години сериозните музейни и други експозиции по света се представят чрез аудиосистеми, като човек може да си избере език, на който да слуша, и да остане пред всеки артефакт колкото му е интересно, а не колкото време там го държи поредният скучен като смъртта, мънкащ неспирна поредица от данни гид.<br />
Съвсем отделна тема е на колко места туристите могат да намерят тоалетна и как са комбинирани места като древен манастир и безкрайни сергии с китайски кич и локумени вафли.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38871_8n0jHJFudu2sjNzdbCJs5ywbjpKUla.jpg" style="height:321px; width:600px" /></p>
<p><strong><em>На входа на Дряновския манастир гледката е подчертано китайска</em></strong></p>
<p>На фона на всички стратегии все още не може да се намери сила, която да създаде едностилие около историческите паметници.</p>
<p>И докато храмовете вървят редом с лаещи цикламени кученца, които се продават отделно от батериите, с ветрила, изобразяващи „Тайната вечеря“, и пластмасови джапанки, евтинджосът посреща и изпраща. </p>
