- Автор: Патрик Джоузеф Бюканън*
- 10 Sep 2020
- 55
- 35
Можем само да се надяваме, че несигурният мир между Владимир Путин и украинския президент Петро Порошенко, постигнат чрез посредничеството на Ангела Меркел в Минск, ще се задържи.
Защото няма да излезе нищо добро, ако тази война продължи. Тя вече коства живота на 5400 украинци.
Колкото по-дълго продължава този конфликт, толкова повече хора ще умрат, Киев ще загуби още територии и накрая има огромна вероятност Украйна да свърши като ампутирана и фалирала република, една васална страна с големината на Франция на прага на Европа.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48326_DfjYwWSMpdy2CqnMFajjG6YNC7LpwQ.jpeg" /></p>
<p> </p>
<p>Ако примирието не бе постигнато, над 8000 украински войници щяха да останат приклещени в котела в Дебалцево и за тях нямаше да има друг избор, освен да се предадат или да загинат, а това щеше да доведе до огромна криза в Киев. Американски оръжия щяха да влязат в страната, което щеше да бъде прелюдия към войната между Русия и САЩ.</p>
<p>Човек може да разбере жизненоважния интерес на Русия да запази военноморската си черноморска база в Крим и да задържи Украйна извън НАТО. Ясен е и жизненоважният интерес на Киев да запази Донбас.</p>
<p>Но какъв е жизненоважният интерес на САЩ там?</p>
<p>Според Меркел на карта е заложен основен принцип след края на Студената война в Европа – границите на държавите да не се прекрояват със сила.</p>
<p>Това звучи идеалистично, но дали е реалистично?</p>
<p>След края на Студената война Югославия се разцепи на 7 държави, СССР – на 15. Хърватия, Босна, Косово и дори Словения трябваше да се борят за своята независимост. Същото направиха Южна Осетия и Абхазия, като се отделиха от Грузия, и Транснистрия – от Молдова.</p>
<p>В Русия все още има малцинства като чеченците, които се борят за независимост. В много от новите държави като Украйна живеят етнически руснаци, които искат да се приберат в родината.</p>
<p>Всъщност духът на сепаратизма е проникнал дълбоко в Европа.</p>
<p>Но докато Лондон даде право глас на шотландските сепаратисти, Мадрид отказва това право на баските и каталунците. Един ден някое от тези етнически малцинства може да вдигне оръжие в опит да извоюва свободата си, както направиха ирландците преди един век.</p>
<p>Все пак нито едно от сепаратистките движения от Атлантика до Урал не е от особено значение за Щатите. Нито едно не е наша работа. И нито едно не оправдава война с Русия.</p>
<p>Но какво му има на това поколение американци, превръщащо ни в нахални натрапници в делата на държави, които дори не можем да открием на картата? Отговорът е – параноята „Путин”.</p>
<p>Преди четиридесет години бях в Москва с Ричард Никсън на последната му среща на върха с Леонид Брежнев. Тя не премина в спорове, въпреки че по онова време СССР беше командният център на една империя, която се ширеше от Берлин до Берингово море.</p>
<p>Когато ни предупреждават, че Путин иска да възстанови СССР от 1974 година, замисляме ли се наистина какво би трябвало да направи, за да го постигне?</p>
<p>За да възроди съветската империя, той трябва да превземе Литва, Латвия, Естония, Украйна, Молдова, Армения, Азербайджан, Грузия, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Това е територия, голяма колкото целите Съединени американски щати.</p>
<p>За да възстанови СССР, Путин ще трябва да нападне и окупира Румъния, България, Унгария, Полша, Чехия и Словакия и след това да стигне чак до река Елба в Германия.</p>
<p>Близо ли е руският президент до възраждането на империята на царете и комисарите? Той анексира Крим, който е с големината на щата Върмонт и който династията на Романови придобива през ХVIII век.</p>
<p>И все пак почти всеки ден от Вашингтон се вдига врява – „Руснаците идват! Руснаците идват!”.</p>
<p>Факт е, че САЩ винаги са били враждебни към Путин. Той също изпитва неприязън към нас.</p>
<p>В неговите очи ние сме се възползвали от разпадането на СССР, за да разширим НАТО в Източна Европа и Прибалтийските републики. Използвахме цветните революции в Сърбия, Украйна, Грузия и Киргизстан, за да премахнем проруските режими там.</p>
<p>Но въпреки взаимното недоверие и дори презрение, няма ли нещо общо между нас?</p>
<p>Двадесет и първи век се разгръща и САЩ се изправят пред две ясни непосредствени заплахи, които застрашават стратегическите ни интереси – надигащата се сила на ненаситния Китай и разпространяването на ислямския тероризъм.</p>
<p>За справянето и с двата проблема Русия е наш естествен съюзник. Китай гледа на Сибир и руския Далечен изток с неговата намаляваща популация като на изобилен източник на ресурси, от които се нуждае.</p>
<p>А срещу талибаните от Афганистан, ИДИЛ в Ирак и Сирия и „Ал Кайда” Русия, която пострада в Беслан и Москва, както пострадаха Ню Йорк, Лондон, Мадрид, Париж и Копенхаген, е на наша страна.</p>
<p>По време на Студената война Русия беше в плен на идеология, враждебна към всичко, в което вярвахме ние. Управниците й ръководеха световна империя.</p>
<p>И въпреки това имахме президенти, които можеха да работят с Москва.</p>
<p>Щом сме били в състояние да преговаряме с неосталинисти по толкова сериозни въпроси като падането на Берлинската стена и балистичните ракети в Куба, защо да не можем да седнем с Владимир Путин и да обсъдим не чак толкова разтърсващи света проблеми, като този чий флаг ще се вее над Луганск и Донецк?</p>
<p> </p>
<p>* Патрик Джоузеф Бюканън – американски консервативен политически коментатор и политик. Старши съветник на трима американски президенти – Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън.</p>
<p><strong>Превод: Филип Каменов</strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
