Пак обещания за преосмисляне на българския комунизъм. Този път от президента Плевнелиев

<p>Федералната фондация за преосмисляне на диктатурата на ГЕСП е създадена със специален закон през 1998 г. по решение на Бундестага. Основната й задача е да съдейства за провеждането на задълбочена и плуралистична дискусия за преоценка на диктатурата и нейните последствия за обединена Германия. Сред многобройните проекти, които фондацията изпълнява, е и ежегодно посещение на някоя от бившите социалистически държави с научна цел. При тези пътувания представителите на фондацията се запознават с напредъка, постигнат от съответната държава домакин в процеса на изследване и преосмисляне на близкото минало.</p> <p>Дестинацията на десетото такова пътуване е България. Германската делегация се срещна с членове на българската комисия по досиетата, разгледа Централизирания архив в Банкя, където се съхраняват архивите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия. Информация за разговорите, проведени в Банкя, е публикувана на сайта на комисията и на сайта на журналиста Христо Христов за Държавна сигурност (http://desebg.com/2011-01-06-11-45-23/1298-2013-06-28-13-58-12). Германците посетиха и лагера на смъртта &bdquo;Слънчев бряг&rdquo; край Ловеч, където положиха венец. В програмата им беше включен и разговор с ученици от 91 Немска езикова гимназия, за да разберат какво се изучава в българските училища за историята на комунизма.</p> <p>Беше проведена и среща с представители на две неправителствени организации &ndash; Института за изследване на близкото минало и Център &bdquo;Хана Аренд&rdquo;, които разказаха за своите инициативи и изследователски проекти. Именно по време на тези разговори стана ясно, че в първия ден от посещението си германската делегация е била приета от президента Росен Плевнелиев.</p> <p>За тази официална среща на президента на официалния сайт на институцията липсва каквото и да било съобщение. Вероятно от гледна точка на президентството тя е не е сред важните в момента събития. Може и да е така.</p> <p><img src="/uploads/editor/Plevneliev-maria-2.JPG" alt="" /></p> <p>На сайта на Федералната фондация обаче има прессъобщение за посещението при българския президент. Ето превод на съществената част от текста:</p> <p>&bdquo;Президентът разказа за своя ангажимент към преосмислянето на комунистическото минало на България. Така през следващите години ще бъде създаден Музей на историята на България през ХХ век, с което ще бъде подкрепена работата на комисията за осветляване на дейността на българската Държавна сигурност. В интересна дискусия беше обменен опита на двете държави в осмислянето на историята им. При това стана въпрос и да особеностите на българския преход след 1989 г., които са довели до това, че до момента липсват ясно изразена култура на памет за престъпленията на комунизма между 1944 и 1989 г. Беше предложено да се засилят международните връзки и сътрудничеството, както и създаването на граждански инициативи, за да се даде нов тласък на процеса на справяне с миналото.&rdquo;</p> <p>Каква изненада!</p> <p>Първо, обществеността не е разбрала досега, че българският президент има ангажимент към преосмислянето на комунистическото ни минало. Фактът, че Росен Плевнелиев отказва да изпраща дипломати с принадлежност към ДС в чужбина не е достатъчен, за аргументиране на такова твърдение. Няма нужда да припомням за наскоро подалия оставка негов съветник по националната сигурност о.р. ген. Стоимен Стоименов. Достатъчно е само да посоча, че по предложение на ГЕРБ президентът назначи за директор на Националната разузнавателна служба един комсомолски активист и офицер (макар и за кратко) от ДС.</p> <p>Второ, България е единствената страна от бившия социалистически лагер, в която продължава да липсва държавна институция за национална памет, изследователска институция, която да изследва обективно близкото ни минало и да въздаде справедливост за жертвите. Това не са задачи на комисията по досиетата, нито на какъвто и да било музей. Не ни е нужен пореден музей по подобие на Музея на социалистическото изкуство на Вежди Рашидов. Впрочем, какво стана с идеята за Музей на Държавна сигурност в сградата на Държавна агенция &bdquo;Архиви&rdquo; на ул. &bdquo;Московска&rdquo; №5 ? Голям медиен шум се вдигна около идеята, и толкова. Имало някаква разработена концепция, но тя не е публично достояние...</p> <p>По същия начин сега случайно разбираме от един германски сайт, че президентът възнамерявал да инициира създаване на Музей на българската история през ХХ век. Няма лошо, но такива инициативи би следвало да са предмет на широка публична дискусия. Нали говорим за прозрачност на институциите... Не е нормално в една демократична страна, каквато претендираме, че искаме да бъдем, да узнаваме от чуждестранен източник какви проекти планира президентството за нещо, засягащо цялото ни общество.</p> <p>Ще кажете, че това е бил някакъв формален разговор с представители на германската фондация, от който нищо не произтича. Още по-лошо. Защото това означава, че отново само се хвърля прах в очите на Запада колко сме загрижени за изоставането ни по отношение на преосмислянето на комунизма. С обяснения за &bdquo;ангажименти&rdquo; и обещания за нови музеи през следващите години. А всъщност керванът си върви и нищо не се прави реално от държавата.</p> <p>Защото не вярвам да е споделил с германците, че Националната разузнавателна служба в лицето на своя директор Драгомир Димитров продължава да нарушава закона, като не предава архивите си на комисията по досиетата. По наша информация същият този директор е направил пътека до &bdquo;Позитано&rdquo; 20, за да се оплаква, и са му обещали, че отново ще променят закона за архивите на ДС и ще върнат параграф 12, който пазеше началниците в цивилното и военното разузнаване. А президентът си затваря очите за това.</p> <p>Лицемерно е това поведение на държавния ни глава.</p>