- 10 Sep 2020
- 91
- 5
Колкото и толерантни да са европейците и американците към останалия свят, те трудно скриват страха си пред мюсюлманите. И не поощряват особено смесените бракове – особено когато жената приема религията на мъжа. През последната седмица се изговори и изписа много за Саманта Лютуайт, известна като „бялата вдовица", издирвана от Интерпол във връзка с клането в търговския център „Уестгейт“ в кенийската столица Найроби. Като взема повод от историята на Саманта, журналистката Арина Холина от руския вестник „Известия“ прави паралел между нея и друга млада жена, омъжена за терорист – белгийката Морийн, чийто съпруг е съден за съучастие в терористичните актове в Мадрид през 2008 г.
<p>Саманта приема исляма още преди да срещне Джърмейн Линдзи, припомня Арина Холина. Тогава девойката е само на 17. Родителите й се развеждат и тя, по думите на приятелите й, приема това твърде мъчително. После</p>
<p><strong>се омъжва за Линдзи, преди той да се взриви на 7 юли</strong></p>
<p>по време на атентатите в метрото на Лондон през 2005 г., когато бяха убити 26 души.</p>
<p> <img src="/uploads/editor/bialata_vdovica1.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Саманта Лютуайт</em></p>
<p>През 2008-а американското списание „Мари Клер“ публикува ексклузивно интервю с 24-годишната белгийка Морийн, чийто мъж е съден за терористичните актове в Мадрид – разказва руската журналистка. Има обвинения и към Морийн, но тя, както и Саманта Лютуайт навремето, е оправдана. Уверенията й, че дори не е знаела с какво се занимава съпругът й, са чути.</p>
<p><strong>Родителите на Морийн също се развеждат,</strong></p>
<p>заради което момичето изпада депресия, струва му се, че няма в какво да вярва повече. Тогава в някакъв нощен клуб среща мароканския бежанец Рашид. Той е обикновен младеж, а отгоре на всичко никога не стъпва в джамия. По-късно Морийн започва да се интересува от исляма, да чете религиозни книги и в крайна сметка приема новата вяра. И… заинтригува с това мъжа си. По нейните думи. Така Рашид попада група, която изповядва радикалния ислям.<br />Морийн по своя воля започва да носи хаджаб (традиционната ислямска носия, покриваща изцяло тялото на жената – бел. ред.). После пожелава да сложи и фередже. Мъжът й е против. Тя обаче пробва и се сблъсква с неприязънта на местните хора. Кметът на града, в който семейството живее, дори въвежда глоба от 200 долара за носене на такива дрехи.<br />С времето Рашид се променя –</p>
<p><strong>забранява на жена си да се показва пред други мъже даже и забулена</strong></p>
<p>Морийн попада в затвора на собствените си илюзии за света. Мароканецът започва все по-често да пътува до Сирия, за да „помага на приятелите си“. Скоро в дома на Морийн идва полиция. Точно като Саманта, и тя отрича съпругът й да е терорист. Докато не й доказват, че тялото на убития е припознато чрез ДНК анализ и то без съмнение е на Рашид…</p>
<p>Има и други съвпадения в живота на двете млади жени. Още по време на следствието за мадридските атентати Морийн среща друг бежанец от Мароко – светски мюсюлманин, в когото се влюбва. Днес двамата са женени, имат и деца.</p>
<p>А Саманта, докато още е във Великобритания,</p>
<p><strong>започва да се среща с мъж на име Сабиб Салех Гани</strong></p>
<p>когото през 2012 г. властите в Кения обвиняват в производство на химически бомби за терористите, атакуващи скъпи хотели. По този повод обаче само му е повдигнато обвинение.<br />Британският в. "Телеграф" преди дни писа, че източници от полицията в столицата на Кения Момбаса потвърждават, че Саманта се крие в Южна Сомалия и е покровителствана от „Ал Шабаб“.<br />За съжаление всички тези факти създават огромно объркване и предизвикват нова вълна на етническа нетърпимост. Какъв прекрасен повод – бяла млада жена приема исляма, омъжва се за самоубиец, скрива се в Сомалия при ислямистите и е възможно лично да е убивала десетки невинни хора в търговския център в Найроби!<br />Но проф. Луиз Ричардсън, изпълнителен декан на Института за перспективни изследвания „Радклиф“ към Харвардския университет, в своята лекция „Жените и войната“ напомня, че</p>
<p><strong>тероризмът съвсем не е прерогатив на ислямистите</strong></p>
<p>Един от най-жестоките терористи в цялата човешка история (и сред мъжете, и сред жените) е била Фусуко Шигенобу, лидер на японската „Червена армия“. През седемдесетте години на миналия век в Италия също има изключително много жени терористки в лявото крило на марксистко-ленинските групировки.</p>
<p>Само че вниманието на западния свят е привлечено, разбира се, от палестинските терористки самоубийци. В радикалните ислямски групировки почти няма жени – те биват използвани единствено като живо оръжие. Това се обяснява с факта, че в мюсюлманския свят на жените се гледа като на собственост – което им пречи да бъдат войници (тоест равни на мъжете).<br />В наше време най-горещата точка на планетата, естествено, е Близкият изток и се очаква терорът да идва именно оттам. Проф. Ричардсън уверява, че анонимността на интернет ще позволи на много жени да попаднат в групировки, подобни на „Ал Кайда“, които досега не са приемали за членове представителки на нежния пол.<br /><em><strong></strong></em></p>
<p><em> ***</em></p>
<p>Женският тероризъм ще става все по-популярен – като някакво странно изригване на феминизма, като трактовката му е през исляма и джихада. Това е едва ли не единствената възможност за жената вътре, в рамките на фундаментализма, да се почувства равна с мъжа.<br />В това, разбира се, има нещо още по-чудовищно. За да докаже себе си и че не е по-лоша от мъжа, тя трябва да умре…</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
