Автор: Лора Филева, Дневник Следвайте "Гласове" в Телеграм
Продължаващите случаи на тежките катастрофи с жертви заради пияни или дрогирани шофьори в различни краища на България предизвикаха неколкомесечни протести с искания за сурови санкции и ефективни превантивни мерки. Както е обичайно, депутатите реагираха с нови промени в Наказателния кодекс, които да утежнят наказанията.
Текстовете бяха приети в края на парламентарната сесия с подкрепата на повечето парламентарни групи, но след влизането им в сила на 8 август създадоха абсурдна ситуация, която правозащитници наричат "откровена лудост" и в която шофьорите се оказват оставени без абсолютно никакво право за противодействие.
Юристи сочат като проблемна новата алинея пет към член 343б от Наказателния кодекс, която предвижда да може да се отнемат в полза на държавата автомобилите на шофьори, употребили алкохол или наркотични вещества.
Идеята, лансирана неколкократно през последните години от прокуратурата и лично от бившия главен прокурор Иван Гешев, стана факт с окончателното гласуване на промените, предложени от ГЕРБ. По темата почти няма дебати нито в правната комисия, нито в пленарната зала. Отпор има от бившия вътрешен министър Бойко Рашков и от Атанас Атанасов, но той е за това доколко е ефективно увеличаването на наказанията. Днес самият Гешев излезе с позиция до медиите, в която нарече поправките "поредната законотворческа нелепица на този парламент".
Часове след влизане на промените в сила полицията се похвали с няколко случая на отнемане на автомобили в Кюстендил и Бургас.
Адвокати, с които "Дневник" разговаря, коментираха, че измененията са "абсолютно недомислени", създават среда за корупция, а така както са написани, оставят гражданите без "абсолютно никакво правно средство на защита". "Някаква откровена лудост се случва", смята адвокатът по наказателни дела Силвия Петкова.
"Някой да разясни на полицаите и на министъра им, че МВР не може да отнема коли. Предвиждам серия от дела срещу МВР", коментира във фейсбук адвокат Емилия Недева. Тя акцентира върху факта, че след изменението в НК отнемането може да става само с присъда. "Как се разпаса полицията да отнема коли, преди да се произнесе съдът? Принудителните административни мерки по Закона за движение по пътищата не предвиждат отнемане. Спрете беззаконието!", призова тя.
Един от абсурдните моменти е, че според приетите текстове, ако се е стигнало до смърт или пострадал при неволна катастрофа, може да се отнема автомобил, но при умишлено умъртвяване при катастрофа подобно нещо изобщо не се предвижда.
"Ако при непредпазливост се причини смърт или телесна повреда на повече от едно лице, има възможност съдът да отнеме колата. А когато има алкохол или наркотици в кръвта, задължително следва отнемане. Това показва обратна на нормалната човешка логика наказателна репресия" Адвокат Александър Кашъмов пред "Нова телевизия"
"Това са абсолютно недомислени изменения, които според скромния ми опит ще доведат до сериозни проблеми", коментира адвокат Калин Ангелов, който е бил част от работната група за обсъждането на промените в Наказателния кодекс.
Непредпазливо е по-лошо от умишлено
Приетите промени важат при престъпления, които се извършват по непредпазливост. Това са случаите, при които извършителят не е можел да предвиди последствията от действията си или е можел да ги предвиди, но се е опитал да ги предотврати.
Според правозащитници е абсурдно, че отнемането е предвидено именно за тези хипотези, но не и за умишлените престъпления - при които извършителят е знаел какви последствия ще има от неговите действия и е можел да ги предотврати.
Текстовете предвиждат следните хипотези, при които освен налагането на наказания автомобилът ще се отнема. То е допълнителна санкция към вече съществуващите санкции и глоби, повече приети през 2015 г.:
при шофиране с над 1.2 промила алкохол, за което се налагат от 1 до 3 години затвор и глоба от 200 до 1000 лв.
ако шофьорът вече е осъждан за шофиране след употреба на алкохол - при повторно нарушение с над 0.5 промила, като тогава се налагат от 1 до 5 години затвор и от 500 до 1500 лв. глоба
ако се управлява автомобил след употреба на "наркотични вещества или техни аналози" в съчетания с наказание от 1 до 3 години затвор и от 500 до 1500 лв. глоба
при рецидив и с наказание от 1 до 5 години затвор и глоба от 500 до 1500 лв.
Според гласуваната разпоредба съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато то е собственост на дееца. Ако нарушителят не е собственик на автомобила, той трябва да плати равностойността му.
Накуп и без дебати
От стенограмата от заседанието на парламента на 28 юли, когато са гласувани промените, се вижда, че предложенията по този и други членове са дебатирани в цялост, в комплект с други параграфи от проекта. В крайна сметка текстът е приет според редакцията на правната комисия и по него няма конкретни изказвания.
Думата взимат няколко депутати, чиито разсъждения са в посока дали има ефект от повишаване на наказанията или не. Справка в платформата за парламентарна прозрачност "Стража" показва, че в крайна сметка
"за" текста гласуват 174 депутати (ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", БСП, ДПС и "Възраждане". "Против" са депутатите от "Има такъв народ".
Пред "Дневник" източник от ГЕРБ неофициално коментира на 10 август, че поправки на поправките в Наказателния кодекс не са обсъждани на ниво парламентарна група, но заради обществената реакция към промените не е изключено да се инициира ново обществено обсъждане в парламента със срещи със заинтересованите страни, "за да се намери работещо и балансирано решение".
Може ли отнемането да е наказание
Като особено проблемно юристите посочват записването в текстовете на "отнемане" вместо конфискация. При това отнемането е уредено като форма на наказание. Конфискацията би трябвало да се постановява от съд заедно с определянето на наказанието - лишаване от свобода и/или глобата. Гласуваните сега текстове обаче позволяват на полицията и прокуратурата да заобиколят закона, смятат специалистите.
"Така, както е уредено отнемането на моторно превозно средство при извършване на престъпления по транспорта, то има ролята на наказание, без да е такова" адвокат Силвия Петкова
"Според правната доктрина моторното превозно средство е предмет на престъпленията по транспорта. Освен това отнемането на предмета на престъплението е допустимо само за умишлените престъпления (чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК). По какви причини отнемането се оказа в съставите на непредпазливите транспортни престъпления остава мистерия", коментира пред "Дневник" адвокатът Силвия Петкова.
Тя обяснява също, че отнемането на предмета на престъплението и конфискацията на налично имущество са две коренно различни неща: "Конфискацията е вид наказание. То се определя заедно с лишаването от свобода и/или глобата и се изразява в "принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества" (чл. 44, ал. 1 от НК)", обяснява адвокатът. Отнемането на предмета на престъплението се постановява с присъдата, но представлява превантивна мярка: "Нейната цел е да се отнеме възможността на дееца да върши други престъпления.
Така както е уредено отнемането на моторно превозно средство при извършване на престъпления по транспорта, то има ролята на наказание, без да е такова", коментира още правозащитникът.
Петкова уточнява, че отнемането на моторно превозно средство в полза на държавата се постановява с присъдата и се извършва фактически с влизането ѝ в сила. Тоест автомобил не може да се отнеме, преди да има присъда, с едно изключение: за обезпечаване на отнемането в полза на държавата първоинстанционният прокурор може да поиска от съда да вземе някоя от обезпечителните мерки по Гражданския процесуален кодекс (чл. 72, ал. 1 от НПК).
При престъпленията по транспорта такава обезпечителна мярка може да бъде единствено запорът на автомобила, чиято цел е да се отнеме възможността на извършителя да го продаде, преди спрямо него да влезе осъдителна присъда, и по този начин да бъде осуетено отнемането. Но дори и да има постановен запор, който може да бъде наложен единствено от съдия по искане на прокурор, това не води до предварително отнемане, а само до забрана за прехвърляне.
"Полицията не може да приложи обезпечителна мярка. Прокурорът не може да наложи обезпечителна мярка. Друг вид обезпечение в наказателния процес не ми е известно да съществува", казва още адвокат Петкова.
"Стойността на отделните моторни превозни средства е различна, много по-адекватна санкция е глобата. Например при произшествие с камион, тъй като не е негов собственик, шофьорът ще трябва да плати само равностойността му" Адвокат Александър Кашъмов
"Доброволното" предаване на автомобила
Според Силвия Петкова текстовете дават възможност на прокуратурата и полицията да заобикалят закона.
Тъй като нямат правни основания, те убеждават или дори принуждават шофьора да предаде "доброволно" автомобила с аргументи от рода, че като съдейства, ще му се "размине" или ще му се "размине" по-леко. Това става с протокол за доброволно предаване, който - по думите на адвокат Петкова - хората се подвеждат да подпишат.
Според нея в други случаи полицията може да изземва колата като веществено доказателствено средство. "Това би трябвало да става с протокол за изземване. Процедурата изисква присъствието на поемни лица, но полицаите заобикалят това и карат хората да подписват протокол за оглед.
Според адвоката тази хипотеза обаче има някои особености:
На първо място, автомобилът не е веществено доказателство при някои категории престъпления по транспорта (например при шофирането с концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда и след употреба на наркотични вещества) - именно това ще бъде масовият случай на незаконосъобразно предварително отнемане на моторно превозно средство.
На второ място, дори и в случаите, в които колата е веществено доказателство (например при престъпленията с произшествия), доколкото изземването на веществени доказателства нарушава правото на собственост, следва да се спазва принципът за пропорционалност и то да бъде освободено, след като вече не е необходимо за разкриване на обективната истина. Този момент обикновено настъпва с приключването на автотехническите експертизи.
Проблем според правозащитниците е текстът, който предвижда, че ако нарушителят не е собственик на управляемия автомобил, може да плати равностойността му. "Стойността на отделните моторни превозни средства е различна, много по-адекватна санкция е глобата. Например при произшествие с камион, тъй като не е негов собственик, шофьорът ще трябва да плати само равностойността му. Това нарушава основни човешки права, защото шофьорът няма как да го плати", коментира адвокат Кашъмов.
Без никакъв шанс за защита
Може би най-същественият проблем на текстовете, е че отварят врата за злоупотреба, но не оставят възможност за защита на гражданите.
От една страна, това е така, защото няма определен акт, с който става отнемането и който да може да подлежи на някакъв институционален контрол. Протоколите за доброволно предаване или протоколите за оглед не подлежат на обжалване.
"Няма правен механизъм, по който да спрем полицията и прокуратурата да заобиколят закона по някой от гореописаните начини", казва адвокат Петкова
Според нея може да се разсъждава, че след незаконосъобразното предварително отнемане може да се поиска от прокурора връщане на "вещественото доказателство".
"Той, разбира се, ще откаже, та ще има възможност за обжалване пред горестоящата прокуратура, която вероятно също ще откаже. Крайната стъпка след изчерпване на инстанционния контрол е Европейският съд по правата на човека, но там производството е за обезщетение, а не за фактическото връщане на незаконно отнетото превозно средство", казва още адвокат Петкова.
По думите й при всички положения автомобилът ще бъде върнат, когато излезе отрицателен резултат от кръвната проба. Тя обаче отнема над половин година, защото пробите се изследват само в три лаборатории. Проблемът е добре известен и нашумя заради множеството фалшиво позитивни тестове за наркотици, заради които шофьори искат кръвна проба и чакат половин година със свалени регистрационни номера. Въпреки неколкократната заявка на МВР промяна няма.
Другият проблем е, че Законът за отговорността на държавата и общините поначало не предвижда отговорност за органите на разследването и прокуратурата за незаконосъобразни актове, коментира Силвия Петкова. Допълва, че дело за обезщетение при незаконното лишаване от възможността за ползване на колата, при амортизация и за евентуални лизингови вноски е препоръчително да се заведе, но подхожда "с едно наум за потенциалния му успех".
Тя призова хората да не подписват протоколи за доброволно предаване и да дават кръвни проби, като това важи с особена сила за тестовете за наркотични вещества.
Източник: Дневник