Ориенталското в нас

<p><em><br /></em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Неотдавна германското издателство Springer VS публикува книгата на българския социолог Пламен К. Георгиев "Самоориентализацията в Югоизточна Европа". Авторът пише за "кризите на идентичността", тоест за това, че хората вече не знаят кои са.</em></p> <p>Така нареченият "преход" в България доведе до срив на едно доскоро здраво &bdquo;пакетирано&rdquo; общество, което по времето на тоталитаризма беше в културна изолация. През онези години то много изостана от процесите на модернизация на Запад, смята социологът Пламен Георгиев и пояснява, че става дума за процеси, свързани с развитието на индивидуалността, демокрацията, политическия живот, гражданското самосъзнание. Социологът е на мнение, че много хора, изпуснали влака на модернизацията - предимно бедни прослойки на градската и селска трудова класа, но също така и полуинтелигенти - в объркването си търсят нови корени, за да се прихванат и&nbsp;оцелеят в бурното време на промените. Ето как фолклорните традиции, "извадени от раклите" и модернизирани с неравноделни тактове и синтезатори, бързо се превърнаха в маркетингов продукт - чалгата.</p> <p><strong>Раждането на чалгата</strong></p> <p>По замисъл тази хаотична смес от ромски ритми, еврейска музика, турско-ориенталски напеви, румънско "манеле" и сръбски "турбо фолк" трябваше да даде на всекиго по нещо. И в същото време да създаде&nbsp;у хората топлото усещане за общност и взаимност. Общността възниква включително и в танца, който в своя чалга-вариант символизира развързаните свободи на хората, държани дълго време на каишка. Тъкмо поради това в този танц се смесват&nbsp;различни движения, акцентиращи сексуалното и предизвикателното. Тоест, отново става дума за еклектична смесица между архаично-ориенталското и съвременно-западното.</p> <p>На вододела между Изтока и Запада проблемът&nbsp;с идентичността винаги се е обострял в моменти на кризи, стълкновения, етнически и културни сблъсъци, припомня Пламен Георгиев. Според него мимикрията на идентичности по балканските ширини е пословична. Тя е струвала скъпо и на Европа. Още през ХVІІ-ти век папа Пий бие тревога, че много от разорените аристократи приемали исляма и отивали на служба при турския султан. И хората на Балканите все се колебаят: на запад или на изток?</p> <p><img src="/uploads/editor/Abiturientski_bal.jpg" alt="" width="582" height="362" /></p> <p>Днес същата тази дилема кара хората да се вкопчват&nbsp;в една псевдотрадиция, трескаво да търсят уникалното, особеното, националното. Вместо това обаче се налага примитивното, допотопното, при това в&nbsp;някакви уж модернизирани форми. Например класическата мечта за рая, пренесен тук на земята, днес се изражда в криво разбран хедонизъм: "да хапнем, да пийнем, понеже това е, което остава".</p> <p>Преодоляването на самоориентализацията е нещо, което не става бързо. Години наред културната сфера в България бе узурпирана от една самозвана номенклатурна аристокрация. Тя междувременно се нагоди към новите условия. Така и днес от екрана на телевизора не слизат всевъзможните мистици, "специалисти" по древна история, познавачи на траките, на ритулно обредните, магични и прочие практики, иронично обобщава Пламен Георгиев. Дидактиката на тези културтрегери е отблъскваща. А в много случаи зад нея няма никакъв смисъл или съдържание. Това отблъсква значителна част от младото поколение.</p> <p><strong>Тълпата се люшка...</strong></p> <p>Не случайно през последните 20 години младите хора масово напускат България. Причините са и нравствено-морални, и естетически, твърди още Пламен Георгиев. Затова чалгата като контракултура, дори и да е модернизирана&nbsp;като рап или рокендрол, си остава музика без идейни ориентири. Тя продължава да люлее в своята вакханалия една значителна част от поколението на прехода. Това е и своеобразен искейпизъм, ако използваме термина на Ерих Фром, сиреч - бягство от самия себе си. Бягство към един паралелен свят на измамно усещана свобода, бягство от другите, бягство и от онова, което е останало от прословутия колективизъм.</p> <p>Тълпата се люшка между стадионите и моловете, компенсирайки унизителната си мизерия, казва Георгиев. Постепенно възниква една нова идентичност - типажът на "прецакания", жертвата на прехода. Някой беше оприличил съвременна България на изтръпнал крак. Трудно е да се каже какво е нужно, за да се възстанови кръвообращението на този крак, казва още социологът и добавя: "Мисля, че преди всичко и най-вече е нужна нова културна политика, просвещение от нов порядък".</p> <p><em>С Пламен Георгиев разговаря Бистра Узунова.</em></p> <p><em>Редактор: Александър Андреев</em></p>