- Автор: Шеймъс Милн, „Гардиан”
- 10 Sep 2020
- 73
- 15
Нарастващото неравенство е дело на глобалния елит, който ще се противопостави на всяко предизвикателство към своите интереси
<p>Милиардерите и корпоративните олигарси тази седмица се срещат в Давос, за да обсъдят неравенството. Трудно е да се повярва, че създателите на система, допринесла за най-голямата икономическа криза в световната история, кършат ръце заради последствията от собствените си действия.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47278_AD02Uxm4SXs8njJlWL3d7CtlYiC014.jpg" style="height:276px; width:460px" /></p>
<p><em>Въоръжен пазач пред Конгресния център в Давос. Директорът на „Юнилевър” предупреждава за капиталистическата заплаха, надвиснала над капитализма.</em></p>
<p>Но дори архитектите на този икономически обречен световен ред започват да съзират опасностите. Не говорим единствено за Джордж Сорос, който обича да се описва като класов предател. Пол Полман, изпълнителен директор на „Юнилевър”*, говори за „капиталистическата заплаха, надвиснала над капитализма“. Кристин Лагард, директорът на Международния валутен фонд, вижда истината в думите на Карл Маркс, че „капитализмът засява семената на собственото си унищожение“, и предупреждава, че трябва да се направи нещо.</p>
<p>Разрастващата се криза се следи от благотворителната организация „Оксфам“. Само 80 човека притежават състояние, равно на доходите на 3,5 милиарда души (половината от хората на планетата). Миналата година най-богатият 1 % от световното население притежава 48 % от благосъстоянието на Земята – с 4 % повече в сравнение с 5 години по-рано. Очерталата се тенденция сочи, че през следващата година олигарсите ще придобият повече, отколкото са доходите на цялото останало човечество. През последните 30 години този кръг от световни избраници е учетворил своето богатство.</p>
<p>Това забогатяване придобива гротескни очертания. За 30 години, благодарение на идеологията, наречена от Марк Карни, гуверньора на Английската централна банка, маркетингов фундаментализъм, неравенството в доходите и богатството е нараснало главоломно както при гражданите на отделните държави, така и между самите страни. В Африка броят на хората, които живеят с два долара на ден, се е увеличил двойно от 1981 година до този момент, докато броят на милиардерите не спира да расте.</p>
<p>В по-голямата част от света д<em>елът</em> на труда в националния доход непрекъснато спада и заплатите не растат заради режима на приватизация, дерегулация и ниски данъци за богаташите. В същото време всички доходи се изсмукват от обществото, за да се озоват в джобовете на шепа хора, безразлични към факта, че така се унищожава световната икономика. Днес вече е доказано, че това присвояване е не само грубо нарушение на морала, то предизвиква социални конфликти, войни, масова миграция и политическа корупция, унищожава здравеопазването и нормалните условия за живот, увеличава бедността и води до полово и етническо разделение.</p>
<p>Ескалацията на неравенството е ключов фактор за икономическата криза през последните седем години, свивайки търсенето и подпомагайки кредитния бум. Това не го знаем само от изследванията на френския икономист Тома Пикети и на авторите на <em>The Spirit Level**</em>. След като с години подкрепяха вашингтонските пазарни фундаменталисти, дори доминираните от Запада Международен валутен фонд и Организация за икономическо сътрудничество и развитие вече твърдят, че все по-голямата разлика в материалното състояние е основната причина за социалните и икономически проблеми през последните две десетилетия. Британската икономика щеше да с 10 % по-развита, ако неравенството не растеше така бързо. Сега най-богатите се възползват от остеритета, за да се докопат до още по-голямо парче от тортата.</p>
<p>Голямото изключение, що се отнася до неравенството, в последните години е Южна Америка. Прогресивните правителства в региона са загърбили деструктивния икономически модел на Запада, изземват обратно ресурси от големите корпорации и намаляват неравенството. Броят на хората, които живеят с по-малко от два долара на ден, е спаднал от 108 на 53 милиона за не повече от десет години. В Китай, който също отхвърля голяма част от неолибералния катехизис, неравенството между богати и бедни расте, но пък това е държавата, измъкнала най-много хора от немотията, като по този начин спомага за намаляване на глобалното неравенство.</p>
<p>Тези два примера доказват, че нарастването на бедността и неравенството не е неизбежно. То е резултат на погрешни политически и икономически решения. Олигарсите, които се срещат в Давос, знаят, че не бива да оставят нещата да продължават така, защото това е опасно. Затова някои искат „по-приобщаващ капитализъм” – включително прогресивен данък – за да спасят системата от самите себе си.</p>
<p>Нещата обаче със сигурност няма да се оправят с швейцарски планински размишления и угрижени обеди в „Гилдхол”. Както и да се чувстват някои корпоративни барони, големите корпорации и закостенелият елит – включително организациите, които финансират, и политическите структури, които са колонизирали – ще продължават да се борят за интересите си със зъби и нокти, осуетявайки и най-малкия опит за реформи. За да разберете за какво ви говоря, само се вслушайте в протестните писъци, включително и на хора от собствената му партия, срещу Ед Милибанд*** и плана му да обложи с допълнителен данък жилищата на стойност над 2 милиона паунда, с който да финансира здравеопазването. Или пък настояването на някога реформаторското Фабианско общество, че лидерът на лейбъристите трябва да е по-добре настроен към бизнеса (разбирайте към корпорациите). Или шумната съпротива в Конгреса срещу предложението на Барак Обама за промени в данъчното облагане.</p>
<p>Може би част от загрижения елит е готов да плаща малко по-високи данъци. Това, което няма да позволят, е промяна в баланса на социалната власт. Затова навсякъде – държава след държава – се противопоставят срещу всеки опит за укрепване на синдикатите, въпреки че по-слабите профсъюзи са решаващ фактор в нарастването на неравенството в света.</p>
<p>Неравенството в доходите може да бъде преборено само чрез открит отпор срещу здраво установените корпоративни интереси, подхранвани от един неработещ икономически ред. Гръцката партия СИРИЗА, противник на остеритета, за която прогнозират, че ще спечели изборите в страната, се опитва да направи точно това, което направиха в Южна Америка през последните петнадесет години. Но за да бъде постигнат успех, трябва да има по-силни социални и политически движения, готови да пробият или заобиколят колониалната корпоративна блокада.</p>
<p>Крокодилските сълзи заради неравенството са симптом, че елитът е уплашен. Но промяната ще дойде само чрез неумолим социален натиск и политическо предизвикателство.</p>
<p>------------------</p>
<p><em>* </em>Международна корпорация, основана през 1930 г. след обединението на холандска и британска компания.</p>
<p><em>** </em>На български книгата излезе под заглавие „Патология на неравенството<em>”.</em></p>
<p>*** Лидер на Лейбъристката партия в Англия.</p>
<p><em>Превод: Филип Каменов</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
