- 09 Май 2024
- 1880
- 6
Автор: Одех Бешарат, вестник "Аарец"
Понякога се чудя защо не виждаме протести в Америка срещу Русия заради руската агресия в Украйна или пък защо не виждаме демонстрации срещу плановете на Китай за Тайван. Първото нещо, което ми хрумва и това, разбира се, е само частичен отговор, е, че американците от китайски произход не подкрепят китайския режим и същото важи за руснаците, които живеят в Америка. Тези граждани не олицетворяват режимите в своите страни, напротив, те са част от борбата срещу тях. Що се отнася до американските евреи, ситуацията е коренно различна. Еврейските лидери в САЩ са тясно свързани с правителството на Израел и подкрепят неговата политика. Те допринасят, лобират и действат като рупори на правителството на Израел, което през последните 60 години окупира палестинския народ със всякакви средства, включително с жестоко потисничество. Тези лидери действат напълно синхронизирано с двата основни компонента на американската политическа система – Демократическата и Републиканската партия. Може ли човек да си представи как би изглеждала американската подкрепа за Израел без влиянието на ционисткото лоби? Години наред общественото мнение по света приемаше евреите, които бяха представяни – и с основание – като жертви на чудовищния антисемитизъм на нацистите в Европа.
В ранните години на държавата Израел млади хора от САЩ и Европа се стичаха към мошавите и кибуците, за да помогнат на хора, които са били спасени от ужасите на нацизма. (По някакъв начин престъпленията срещу палестинския народ през това време бяха напълно игнорирани.)
Но защо да се връщаме толкова назад в историята? Достатъчно е да погледнем към първите дни след престъпната атака на Хамас от 7 октомври. Тогава Израел получи обществена подкрепа в САЩ и Европа, най-вече от обичайните си поддръжници. Но тази подкрепа се изпари бързо, тъй като същите тези хора не пожелаха да приемат Израел като жертва, докато неговите бойни самолети избиваха десетки хиляди палестинци. Кръговратът на живота е жесток. Някога, навремето, при споменаването на Израел, бихте си представили образа на евреина, въздигащ се като герой от пепелищата, който изгражда образцова държава. Сега светът вижда съвсем друго: виждаме как хората, възкръснали от пепелта, унищожават живота и бъдещето на други хора. В нашия свят митовете се променят бързо и дните, в които Израел беше привиждан като Давид, който се бие с Голиат, са отминали безвъзвратно. Днес именно палестинците са Давид, изправен срещу въоръжен до зъби Израел, но също така и срещу Америка, Германия, Великобритания, Франция – страни със славно империалистическо минало, в добавка и срещу богатите арабски петролни гиганти. Всички те се обединиха зад символите на етническото прочистване, които заемат властови позиции в израелското правителство – Итамар Бен-Гвир (бел. ред министър по националната сигурност в Израел) и Бецалел Смотрич (бел. ред. израелски министър на финансите). Всички те се обединиха срещу бедния палестински народ.
Солидарността с палестинския народ е много повече от политическа или човешка солидарност. Тя изразява духа на справедливостта, който бие в сърцата на младите хора по света. Но израелското ръководство, подкрепяно от ционистката върхушка в Америка, отказва да се примири с тази революция, която бавно назрява от години. Така Израел, който някога беше източник на гордост за евреите по света, се е превърнал в бреме за тях.
Окуражителното е, че и това започва да се променя. Голяма част от младите евреи в Америка се освободиха от оковите на ционистките ръководители и започнаха да говорят открито срещу израелската окупация и репресии. Те бяха първите в Америка, а може би и в света, които започнаха масови протести срещу действията на Израел в Газа – и метростанциите в Ню Йорк са свидетели на това. Какво прекрасно поколение е това, което казва, че не приема клането в Газа да се върши от тяхно име. Тези млади евреи възстановяват отминалата слава на своя народ; евреите в Европа и по света винаги са били на либералната страна в преломните моменти от историята.
И още нещо: антисемитизмът не може да бъде победен, докато има хора, които подкрепят правителството на Смотрич и Бен-Гвир.
Източник: "Аарец"
Превод за "Гласове" Юлия Семир Ал-Хаким
