- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 312
- 19
Този странен исторически феномен не е за чудене. Нито Османската империя сама по себе си има заслуга за разрастването на земите, обитавани от българи, както някому може да се стори на пръв поглед, нито някакви велики сили или каквито и да е други външни обстоятелства са ни виновни са свиването на землището ни след края на робството.
<p style="margin-left:21.3pt">През последните 110 години българското землище – земята, обитавана от българи, се свива непрестанно. При това през цялото това време съществува независима, кога по-мощна, кога по-слаба, българска държава. Обратно, през целия ХІХ в. и в началото на ХХ в. в условията на изостаналата Османска империя българското землище расте зашеметяващо.</p>
<p style="margin-left:21.3pt">Разрастването на българските земи във враждебните условия на османската действителност е процес закономерен, точно през ХІХ в. българската народност пораства до нация и преживява бурно времето на своето възраждане. В края на ХІХ в. и през първото десетилетие на ХХ в. ние, българите, постепенно заемаме за обитаване по-голямата част от ония земи, от които сме прогонени в резултат на политическата и военната слабост на България от края на ХІІІ в. насетне и в резултат на кървавото покоряване на Балканите от османските турци през ХІV–ХV в. Българското национално землище до началото на ХХ в. в значителна степен изравнява загубите от първите четири и половина века на робството. Пак към началото на миналия век българското землище е сбито, изключително събрано е – на картата то изглежда почти с правилна четириъгълна форма.</p>
<p style="margin-left:21.3pt"><br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49277_GZuHVRWOlrikUwSy0CPzY2zQ7RDJL6.jpg" style="height:306px; width:530px" /></p>
<p style="margin-left:21.3pt"><strong><em>Учителите и учениците в Българската солунска мъжка гимназия през учебната 1888/1889 г. са очертали с телата си границите на българското землище; Албум-алманах „Македония”, 1931 г.</em></strong></p>
<p style="margin-left:21.3pt">И това в никакъв случай не е случайно също, разширяването на българските земи в условията на чуждо иго и при яростното съпротивление на околните народи е възможно единствено при достатъчно плътност върху обитаваните земи. Отсъствието на съществена разпокъсаност е главното условие за успех на българското национално земско уширение през ХІХ в. и в началото на ХХ в., при това върху земи, които вече са били обитавани от българи във времето преди османското нашествие.</p>
<p style="margin-left:21.3pt">В същото време не може да има съмнение, че част от процесите по свиването на българското землище имат външен произход – дали като диктат на така наречените велики сили, дали като мощна етническа атака на околните ни народи. Струва ми се обаче, че не тези външни сили са главните. Причините за рязката загуба на български земи през последното столетие и нещо ще трябва да търсим у нас, а не в непреодолими външни обстоятелства.</p>
<p style="margin-left:21.3pt">Свиването на българското землище в условията на независимата Трета българска държава е резултат, в по-съществената си част и във времето на най-ускорената загуба на български земи, от бездарието на българската политическа класа. Каквато и да е неспособността на политическата ни класа през изминалия почти век и половина след Освобождението да обърне процеса на съкращаване на българското землище, нищо не може да се сравни с некадърността на съвременните ни властници. Именно днес може да се отчете, поради бездарието и продажността им, най-същественото увеличаване на необратимите загуби на български земи. Никога в най-новата ни история отсъствието на ясна и смислена идея за съхраняване на българското землище не е било толкова набиващо се на очи.</p>
<p style="margin-left:21.3pt">Само в наши дни обезбългаряването засегна грозно и земите, които уж са в границите на България – до такава степен, че днес съществуват села, в които не може да се чуе и една българска дума, там дори в училищата и в детските градини учителите говорят единствено на турски и цигански.</p>
<p style="margin-left:21.3pt">Единствено днес продажната българска политическа класа превърна спирането на процесите на обезбългаряване в пошла самореклама на посредствени и алчни властници. Отсъствието на смислена национална доктрина е следствие и от необразоваността на онази част от българската политическа класа, която би трябвало да се грижи за съхраняването на българското землище. Въпросите на българското землище са оставени в ръцете на абсолютни бездарници.</p>
<p style="margin-left:21.3pt">България и идните български поколения никога няма да ни простят загубите на български земи поради най-обикновената некадърност на политическата ни класа. В това всички трябва да сме напълно уверени.<br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49277_Z1B3w5LOTadMM4q3lv0gmL24bwWLJW.jpg" style="height:699px; width:530px" /></p>
<p style="margin-left:21.3pt"><strong><em>Първият български екзарх Антим І; снимка от 1876 г.; Научен архив на БАН </em></strong><strong>– <em>София</em></strong></p>
<p style="margin-left:21.3pt">Едно изключително събитие отпреди точно 143 години слага началото на сигурното преброяване на българите и на българските земи – на 15 март 1872 г. на новоизбрания български екзарх Антим І е връчено султанското позволение за оглавяването на Българската екзархия. Защото кой е казал, че трябва да отбелязваме историческите събития единствено на кръглите годишнини, всъщност споменът за миналото ни трябва да се появява винаги когато е най-потребен, когато обществената нужда го налага. За да започне отново очертаването на българското землище, днес ще трябва да се обърнем към миналото ни, пък може и да успеем да променим неблагоприятната засега историческа тенденция, кой знае.</p>
<p style="margin-left:21.3pt">(следва)</p>
<p style="margin-left:21.3pt"> </p>
<p style="margin-left:21.3pt"> </p>
<p style="margin-left:21.3pt"> </p>
<p style="margin-left:21.3pt"> </p>
<p style="margin-left:21.3pt"> </p>
<p style="margin-left:21.3pt"> </p>
<p style="margin-left:21.3pt"> </p>
<p style="margin-left:21.3pt"> </p>
