- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 27 Май 2024
- 4109
- 22
Всичко започна с атаката на Нова Телевизия срещу президента Румен Радев, който в Будапеща заяви, че за приключване на войната на Русия с Украйна трябва да се прилага дипломация, а не да се пращат натовски войски в Украйна. Водещият на предаването „Офанзива“ по Нова Телевизия Любо Огнянов, обяви, че това е фалшива новина, защото никога не било ставало дума за такова разположение на войски на НАТО. Гостуващата Валерия Велева, изхождайки от опита си, допусна, че Радев знае нещо, което широката общественост не знае, но Огнянов подмина нуждата да се обсъди тази възможност. Доцент Георги Лозанов предвидимо побърза да атакува президента.
"Дневник" също нападнаха държавния глава и цитираха министъра на войната да казва, че това не можело да стане без решение на парламента. Като маслинова клонка от медиите на Иво Прокопиев към Делян Пеевски „Дневник“ даже цитираха депутата от ДПС, който също разкритикува президента. Легитимен ли е обаче аргументът от изказването на министъра?
На 27 септември 2023 година Народното събрание реши да предоставим „дефектни ракети“ на Украйна
На 22 ноември 2023 година Народното събрание реши да предоставим бронетранспортьори на Украйна
На 8 декември 2023 година Народното събрание реши да предоставим ПВО системи и ракети на Украйна
Ако човек следи информационния поток обаче ще си спомни, че опцията за натовски сили в Украйна се споменава от американското издание New York Times. The Guardian, се позовават на френския президент Емануел Макрон, който лансира същата идея. За нейното приемане сред партньорите имаме предимно негативни публични изказвания, но очевидно тя е хванала корен и не спира да се подхвърля. Американското издание Foreign Policy показва, че Америка се изкушава да "цедира" този конфликт на Европа, за да може да се концентрира върху борбата за надмощие в Африка, Азия и Пацифика срещу Китай. Американското издание предлага войски да се изпратят, но те да не са на НАТО, а на Европа. Каква е разликата – разликата е в правното основание – това няма да е отклик на системата за колективна сигурност НАТО. По-скоро ще се случи по силата на двустранни споразумения за защита, или многостранни. Главното е, че там ще се пратят европейски военни, а не американски.
Не е необходимо да си гений, за да забележиш поведенческия модел на мейнстрийм медиите, които функционират във военновременен режим.
Криейки се зад съществуващата фактология, те отказват да разсъждават по хипотези и успокоително съобщават неща, които преди това също са премълчавани като хипотези - връщането на мигранти, изпращането на ракети в Украйна. Аналитичността и боравенето с хипотези са забранени. Само че непосредствената история оборва самите мейнстрийм медии. Точно те ни успокояваха, че България няма да праща системи за противовъздушна отбрана на Украйна, докато накрая не се оказа че сме изпратили. Били с отпаднало предназначение, били дефектни, били за части. Да де, но ако бяха такива боклуци, защо България ги е съхранявала на първо място? Подобно на канибализма, за който знаем във военната авиация, как един изтребител се обезкостява за да се удължи ресурса на друг, не ни ли светва сигнална лампа, че страната ни орязва собствения отбранителен капацитет. И ако Народното събрание е готово да стори това, защо не може да се допуска, че един ден ще го направи и като изпрати военни към украйна. Било то като инструктори, медици, или друг тип персонал.
Има трайна практика управляващите ни да дават всичко, което се поиска. А мейнстрим медиите сляпо обслужват тази линия като водят кампания по изтощаване на общественото внимание.
Тактиката е в четири стъпки:
1. Отричаме да има нещо
2. Признаваме, че има нещо, но ние няма как да се забъркаме
3. Забъркваме се, защото това е цивилизационен избор и нищо не можем да сторим
4. Ама ние отдавна сме се забъркали, да спрем сега би било безумие
До момента планът работи с първите три точки.
Ако същите медии имаха поне малко кураж и осъзнаване, че наистина служат на обществото, аналитичността можеше да стигне и по-далеч. По време на война теми табу няма. Защо например да не поразсъждават дали пък наистина изпращане на войски на НАТО, без далекобойна артилерия, само с конвенционално въоръжение за отбранителни цели няма да сработи. Ако например тези сили се разположат 30 километра зад бойното поле, около Киев, Харков и Одеса, така че да покажат на Русия, до къде може да стигне. Тези войски няма да участват в нападателни действия, но ще бъдат червена линия, която Русия не бива да пресича.
Чужди сили, които очевидно не нападат не води до ескалация., Но да се посегне на мирно стоящи чужди сили би било ескалация. Дали подобно действие не би спомогнало за прекратяване на огъня и повишаване на сигурността. Дали не би било първият удар по Путин, защото ще тества практиката му да блъфира и заплашва и така да прекрати нарастващите руски искания. Един ден те са едни, друг ден нови, на третия ден, осъзнавайки моментното си преимущество Русия отказва да преговаря под предлог, че конституционнят мандат на президента Зеленски е изтекъл и поради това няма легитимен събеседник за преговори.
Да се бомбардират американски, британски и френски военнослужещи е опция, пред която Със сигурност Владимир Путин ще се замисли. Само че войските наистина трябва да са на велики сили с амбиции - САЩ, Англия, Франция. Първо, тяхната цена е по-висока в очите на Путин от живата сила на български, румънски, полски или прибалтийски сили. Второ Великите сили ще покажат, че ангажиментът им не се ограничава до това да се крият зад хиляди километри дистанция и да пращат въоръжение, с което стимулират икономиките си, но не рискуват да разбунят общественото мнение, излагайки на риск живота на свои съграждани.
Както в един комедиен сериал на ВВС генералът казал на редника в траншеята ден преди да нареди атака:
- Запомни синко, когато големият бой настане и кръвта започне да се лее, аз съм зад теб.
- Около 50 километра зад теб - добавил под носа си ротният командир.
Всичко останало ще е симулация за споделено усилие – едните ще стимулират военнопромишления си комплекс със поръчки, а другите ще плащат с жива сила.
