Новият световен ред

<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Сега вероятно е още рано да се даде название на тоя четвърт век на необезпокоявано американско имперско господство, със сигурност обаче скоро и това ще стане възможно, само трябва да се поясни, че през цялото това време не Западът като цяло направляваше световната политика, а само САЩ, понеже Западна Европа показва и днес повече признаци на политическа несамостоятелност и от латиноамериканските държави даже. Наистина е трудно да бъдат определени като независими такива държави, в които са настанени толкова голям брой американски военни бази. А и кой да е кратък преглед на съвременната политика на западноевропейските държави между 1945 г. и наши дни ще ни убеди със сигурност, че суверенитетът на тези държави през цялото това време е твърде ограничен.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Впрочем неколкократно в епохата на Студената война съществуваха възможности тая война да се превърне изневиделица от &bdquo;студена&rdquo; в съвсем &bdquo;гореща&rdquo;, и не само по време на Карибската криза през втората половина на октомври 1962 г. Вчера британският Daily Mail разкри, че Уинстън Чърчил многократно във времето от 1946 г. до 1948 г. е настоявал пред американски сенатори да убедят президента Хари Труман (1945&ndash;1953) да бомбардира Съветския съюз с атомни бомби.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">След 1949 г. и създаването на съветско атомно оръжие такива планове не са правени, но светът се оказва отново на границата на нова война, след като на 7 октомври 1950 г. с обикновени авиобомби американска ескадрила поврежда шест и напълно унищожава един самолет &bdquo;Кингкобра&rdquo;, получен от СССР още по програмата &bdquo;На заем и под наем&rdquo; през Втората световна война, на военното летище &bdquo;Сухая речка&rdquo; в близост до съветско-корейската граница, южно от Владивосток. Само незабавните извинения от американска страна и обяснението, че американските летци са се заблудили, осигуряват спокойствие в съветското правителство &ndash; на този агресивен акт СССР отговаря само с дипломатическа нота.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43967_Aq1j35YYS3g5SyFYX8dd0RkxyT934X.jpg" style="height:59px; width:96px" /></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Берлинската стена не беше нищо друго освен нагледно представяне в един твърде къс участък от 155 км на Желязната завеса, която разцепва Европа на две от север на юг вече почти две хилядолетия; изглед откъм британската окупационна зона на града, в далечината е Бранденбургската врата.</em></strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Твърде справедливо е краят на епохата на Студената война да се свързва с началото на разрушаването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г., преди точно четвърт век. Всякакви размишления по тоя повод могат да се срещнат, но само едно е наистина безспорно &ndash; истерията покрай това инженерно съоръжение показа безспорно, че преди да загубят Студената война, социалистическите страни загубиха с много на малко пропагандната война със Запада.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Що се отнася до самата Берлинска стена, то тя не беше нищо повече от материализиран изглед на една Желязна завеса, която разделя географски континента Европа най-малко от 476 г. насам. Разрушаването на една панелна ограда с дължина 155 км с нищо не промени съществуването на виртуалната стена, която поне след V в. разделя на две нашия континент.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ако за времето на Средновековието, на Новото и на Най-новото време това разделение е добре изследвано и твърде задълбочено проучено, то днес Желязната завеса е най-малко видима през пропагандната мъгла, която Западът и източноевропейските му храненици отдавна са спуснали. Колкото и да се мести пространствено, всъщност твърде незначително, европейската Желязна завеса, макар и призрачна да е тя днес, нейното наличие е безспорно, струва ми се. Забележете поне как протичат гласуванията в различните управленски органи на така наречения Европейски съюз &ndash; по преобладаващия брой въпроси лесно може да се установи, че западните и източните страни членки на съюза гласуват противоположно. Струва си някоя следваща неделя пак да се спрем, но по-подробно на съществуващата и днес Желязна завеса, тя наистина не се е изпарила, тук си е жива и здрава. Разрушаването на една панелна ограда преди четвърт век не промени нищо.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43967_w9N1pazkVG8daz1aoYsMbyiYBTB65K.jpg" style="height:63px; width:96px" /></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>На 10 ноември 1989 г. бе проведен пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, чиито решения се оказаха съдбоносни за бъдещето на България. Днес залата, в която бе проведен пленумът, е на третия етаж в Националния исторически музей и може да бъде наета евтино от всеки желаещ.</em></strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Събитието, което за нас, в България, е разделно &ndash; между епохата на Студената война и следващия я четвърт век на еднополюсен свят, е безспорно Ноемврийският пленум на ЦК на БКП (10 ноември 1989 г.). Твърде често се връщаме тук на времето, което следваше този пленум, неговите последствия за съдбините на България дори днес са малко или много понятни за всички. Организаторите и вдъхновителите на Ноемврийския пленум от 1989 г. едва ли са си представяли днешното състояние на България, което наистина ще е трудно да се определи другояче освен като ярък обществен разпад, това не е била тяхната цел, мисля си. Въпреки това фактите са налице, а изход поне за мен не е видим.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43967_hobwmBD7ANeaa6kdwfwLUFKUKy0fM5.jpg" /></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Карта на автора</em></strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Римската империя през 395 г., малко преди смъртта на император Теодосий І и разделянето на империята на Източна и Западна. От края на VІІ в., след падането на Западната Римска империя през 476 г. и след Великото преселение на народите, окончателното разделяне на Европа с &bdquo;Желязна завеса&rdquo; се установява приблизително по линията о. Рюген &ndash; о. Сицилия с незначителни колебания през следващите векове.</em></strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">На Уинстън Чърчил безспорно ще трябва да признаем способността да създава крилати изрази. На 5 март 1946 г. в своя реч във Фултън той пръв забеляза и формулира наличието на невидима преграда по средата на Европа, между нейната западна и източна част. Това прозрение не бе чисто умозрително, познанията на Чърчил по история са забележителни и макар да бяха формулирани само въз основа на съвременни нему явления, днес сме наясно, че това разделение е много старо, а също, че то е факт и днес.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">През 1946 г. Чърчил съвсем справедливо определи местоположението на Европейската преграда &bdquo;от Шчечин ... до Триест&rdquo;, но местоположението й се мени с по няколкостотин километра на запад или на изток от V в. насам. И ако в началото разделителната линия минава приблизително по Висла и през Далмация, като пресича крайбрежието на Синьо море, то до началото на VІІІ в. в резултат на усърдния славянски натиск Европейската преграда се мести на запад, приблизително от о. Рюген до о. Сицилия. В този си вид разделението на Европа остава през цялото Средновековие, до ХVІ в. поне, когато И. Валерщайн констатира установяването на западна стопанска хегемония над Полша и Унгария.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">До Втората световна война Европейската преграда се премести още по-забележимо на изток, но към 1945 г. в резултат на победата на СССР във войната се стигна до местоположението, забелязано от Чърчил. След края на Студената война сме свидетели на рязко изместване на Европейската преграда на изток. Вероятно ще е справедливо, в тази връзка, да свържем началото на Новия световен ред, който определихме по-горе, с опитите Европейската преграда да бъде прокарана по източната украинска граница в началото на 2014 г. Понеже това нямаше как да бъде прието безропотно, ще трябва да очакваме скорошни значими събития около новото местоположение на Европейската преграда, ще е хубаво не след дълго да направим характеристика на очакваното от Новия световен ред, трябва наистина да сме наясно с бъдещето си, поне доколкото то се поддава на прогнози.</span></span></p>