- 10 Sep 2020
- 29
- 4
Всеки ден от почти три седмици десетки хиляди протестиращи излизат по улиците на София, Варна, Бургас и други големи български градове. Те настояват за повече прозрачност, по-малко корупция, ефективна борба с организираната престъпност и край на управлението на местните олигарси.
Протестите се различават от предишни граждански вълнения след падането на комунизма, които бяха най-вече израз на недоволството на бедни хора от сметките за битови услуги или минималната работна заплата.
<p>Сегашните демонстрации привличат млади, образовани граждани от средната класа, които използват Фейсбук и Туитър и идват на протестите с детски колички и велосипеди.</p>
<p>Група от около 60 интелектуалци, юристи, правозащитници и журналисти се присъединиха, като публикуваха в интернет "Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава".</p>
<p>Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията казва, че атмосферата му напомня за „нежната революция" в Чехословакия преди повече от 20 години.</p>
<p>Демонстрациите започнаха в отговор на избирането на медийния магнат Делян Пеевски за ръководител на агенцията за национална сигурност.</p>
<p>32-годишният Пеевски е човек, чиито възгледи се менят в зависимост от това каква изгода има в момента - неговите медии имат навика да си променят тона според това кой е на власт, пише авторитетното издание.</p>
<p>След като фокусът на протестите се разшири от въпроса за избирането на Пеевски към призиви за демокрация и върховенство на закона, министър-председателят Пламен Орешарски направи обратен завой. Той призна, че назначаването на Пеевски е било грешка.</p>
<p>Впоследствие парламентът оттегли назначението. В по-нататъшен опит да успокои обществеността Орешарски въведе някои увеличения в държавните разходи и предприе мерки за намаляване на сметките за битови услуги.</p>
<p>Това не успокои протестиращите и те призовават за оставката на цялото правителство и за промени в изборния кодекс, които биха позволили на по-малки партии да влязат в парламента.</p>
<p>На изборите на 12 май само четири партии успяха да преминат 4-процентовата бариера.</p>
<p>Протестиращите се ползват с широка подкрепа - според социологическата агенция „Алфа рисърч" над 80% от българите казват, че ги поддържат.</p>
<p>Политологът Румяна Коларова прогнозира, че протестите ще доведат до предсрочни избори - ако не през есента, то напролет, когато трябва да има избори за Европейски парламент.</p>
<p>Въпросът е дали протестиращите ще чакат дотогава.</p>
<p>Засега полицията действа сдържано, но някои се опасяват, че тя може да бъде провокирана.</p>
<p>Проблемът е, че на повечето българи изглежда им е втръснало от цялата политическа класа, включително дискредитираната партия ГЕРБ на бившия министър-председател Бойко Борисов, който подаде оставка след избухването на протести срещу бедността в началото на годината, и сегашното правителство, предвождано от социалистите.</p>
<p>Нови избори обаче няма да решат въпроса.</p>
<p>Най-добрата надежда за България е технократско правителство, което да реформира съдебната система, да промени изборния кодекс, да се бори с организираната престъпност и корупцията и да сложи край на непрозрачните управленски действия, така че в политиката да бъдат привлечени млади, неопетнени и талантливи хора.</p>
<p>Орешарски изглежда върви в обратната посока.</p>
<p>Той бе принуден да уволни, часове след назначаването му, новия заместник-министър на вътрешните работи, за когото се твърди, че е имал връзки с организираната престъпност, и да оттегли номинирането на Калин Тихолов за член на управленския екип заради замесването на Тихолов в скандал в областта на строителството.</p>
<p>Неотдавнашно допитване показва, че две трети от протестиращите възнамеряват да продължат ежедневните демонстрации, докато не падне правителството.</p>
