- Автор: Telesur
- 10 Sep 2020
- 91
- 26
Излиза, че тероризмът не е тероризъм, когато много по-тежка терористична атака е извършена от тези, които са Праведни по силата на своята власт.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46861_r2a9TiCwykkEdxNKjOVCsseonulqrN.jpg" style="height:306px; width:530px" /></p>
<p> </p>
<p>Светът реагира с ужас на убийствената атака срещу френския сатиричен вестник “Шарли Ебдо”. В “Ню Йорк Таймс” кореспондентът ветеран в Европа Стивън Ерлангър описа нагледно непосредствените последици, които някои нарекоха френския 11 септември, като “ден на сирени, хеликоптери в небето, трескави новинарски бюлетини; на полицейски кордони и тревожни тълпи; на малки деца, извеждани от училищe от съображения за сигурност”.</p>
<p>Това беше ден, както и предишните два, на кръв и ужас във и около Париж. “Масовите протести по целия свят бяха придружени от размисъл за дълбоките корени на зверствата. Мнозина видяха сблъсък на цивилизациите”, се чете в заглавието на “Ню Йорк Таймс”.</p>
<p>Реакцията на ужас и отвращение от престъплението е оправдана, както и търсенето на дълбоките корени, ако имаме решително наум някои принципи. Реакцията трябва да е напълно независима от това какво се мисли за този вестник и онова, което той произвежда.</p>
<p>Страстните и вездесъщи напеви “Аз съм Шарли” и други подобни не трябва да означават, дори да намекват някаква връзка с вестника, поне в контекста на защита на свободата на словото. По-скоро те трябва да изразяват защита на правото на свободно изразяване, независимо какво мислим за съдържанието, дори и ако на него се гледа като на омразно и извратено. </p>
<p>И тези напеви трябва по-скоро да изразят осъждане на насилието и терора. Лидерът на израелската Партия на труда и главният претендент на предстоящите избори в Израел, Исак Херцог, е напълно прав, когато казва, че “тероризмът е тероризъм. Няма два подхода по въпроса”.</p>
<p>Той е също прав, когато казва, че “всички нации, които се стремят към мир и свобода, са изправени пред огромно предизвикателство” на смъртоносния тероризъм - да оставим настрана предсказуемо селективната интерпретация на това предизвикателство. </p>
<p>Ерлангер ярко описва сцената на ужаса. Той цитира един оцелял журналист, който разказва, че “Всичко трещеше. Нямаше никакъв изход. Навсякъде имаше дим. Това беше ужасно. Хората крещяха. Беше като кошмар”. Друг оцелял журналист съобщава за ”огромен взрив и всичко стана съвсем тъмно”. </p>
<p>Сцената, съобщава Ерлангър, “е все по-позната - счупени стъкла, разбити стени, хвърчащи греди, горящи бои и емоционално опустошение”. Съобщава се, че най-малко 10 души са загинали веднага при експлозията, с 20 изчезнали, “вероятно погребани в развалините”.</p>
<p>Тези цитати, които ни припомня неуморният Дейвид Питърсън, не са обаче от януари 2015 г. По-точно те са от една статия на Ерлангър от 24 април 1999 г., публикувана едва на 6-а страница на “Ню Йорк Таймс”, недостигнала значимостта на атаката срещу “Шарли Ебдо”. Ерлангър съобщаваше за “ракетна атака срещу сръбската държавна телевизия” от страна на НАТО (което означава САЩ), която “спря излъчването на Радио-телевизия Сърбия”.</p>
<p>Имаше официално оправдание. “Официални представители на НАТО и САЩ защитиха атаката - съобщава Ерлангър - като опит да се подкопае режимът на президента Слободан Милошевич в Югославия”. Говорителят на Пентагона Кенет Бейкън каза на брифинг във Вашингтон, че “сръбската телевизия е също толкова част от машината за убиване на Милошевич, колкото и военната му машина”, следователно е легитимна мишена на нападение.</p>
<p>Югославското правителство заяви, че “цялата нация е с нашия президент Слободан Милошевич”, съобщава Ерлангър, добавяйки, че “не е ясно как правителството знае с такава точност”.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46861_Xws5O257HPiJQwXPHkBzi1f9mZOzMl.jpg" /></p>
<p><em>23 април 1999 г., атаката на НАТО срещу сръбската държавна телевизия </em></p>
<p> </p>
<p>Не са така язвителни коментарите, когато четем, че Франция скърби за мъртвите и светът е възмутен от зверствата. Няма и нужда също от изследване на по-дълбоките корени, задълбочени въпроси за това кой стои зад цивилизацията и кой зад варварството.</p>
<p>Тогава Исак Херцог греши, когато казва, че “тероризмът е тероризъм. Няма два подхода по въпроса”. Определено има два подхода към него: тероризмът не е тероризъм, когато много по-тежка терористична атака е извършена от тези, които са Праведни по силата на своята власт.</p>
<p>По същия начин няма атака срещу свободата на словото, когато Праведният унищожи телевизионен канал, който подкрепя правителство, което е атакувано.</p>
<p>По същата причина лесно можем да разберем коментара в “Ню Йорк Таймс” на адвоката за граждански права Флойд Абрамс, прочут с енергичната си защита на свободата на изразяване на мнение, че нападението срещу “Шарли Ебдо” е "най-опасното нападение срещу журналистиката в живата памет."</p>
<p>Той е напълно прав относно “живата памет”, която внимателно приписва нападенията срещу журналистиката и актовете на терор към правилните категории: Техните, които са ужасяващи; и Нашите, които са добродетелни и лесно отстранени от живата памет.</p>
<p>Ние можем да си припомним също, че това е само едно от многото нападения от страна на Праведните към свободното изразяване.</p>
<p>Да споменем само един пример, който лесно бе изтрит от “живата памет”, нападението над Фалуджа от американските сили през ноември 2004 г., едно от най-тежките престъпления на инвазията в Ирак, която започна с окупация на многопрофилната болница във Фалуджа.</p>
<p>Разбира се, военната окупация на болница е сериозно военно престъпление само по себе си, независимо от начина, по който се извършва, за което невъзмутимо съобщи “Ню Йорк Таймс” в статия на първа страница, придружена със снимка, изобразяваща престъплението.</p>
<p>Статията съобщава, че “пациентите и болничните служители били изгонени от стаите от въоръжени войници и им било заповядано да седнат или легнат неподвижно на пода, докато военните им връзвали ръцете зад гърба”.</p>
<p>Престъпленията са предадени като изключително достойни и оправдани: “Настъплението прекрати също работата на това, за което офицерите казаха, че е пропагандно оръжие на бунтовниците: Многопрофилната болница във Фалуджа със своя поток от съобщения за цивилни жертви”.</p>
<p>Очевидно на такава пропагандна агенция не може да бъде позволено да бълва надълго и широко долните си гнусотии.</p>
<p>Източник: <a href="http://www.telesurtv.net/english/opinion/We-Are-All---Fill-in-the-Blank-20150110-0021.html" style="line-height: 1.6em;"><em>Telesur</em></a></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
