- Автор: Гласове
- 11 Юни 2023
- 1476
- 4
Автор: Никола Янков, Фейсбук Следвайте "Гласове" в Телеграм
Вчера в bTV повдигнах темата за начина, по който се изработва държавния бюджет на България в момента. Не за параметрите му (за каквито няма все още никаква яснота), а именно за будещата недоумение липса на връзка между заявените или незаявени политики на партиите и разходването на публичните ресурси на обществото ни. Линк към видеото има в коментарите по-долу.
Държавният бюджет е най-важният политически инструмент в една демокрация. Там се залагат обществените цели, които всяка политическа партия е заявила публично, че ще търси да постигне. Затова логиката на изработка на държавния бюджет в нормалните демокрации е:
1) ясно определяне и артикулиране на политическите цели, които всяка партия от управляващата коалиция иска да постигне и принципите, които иска да се спазват в съответния бюджетен период (обикновено заложени в нейната програма или друг публичен документ);
2) остойностяване на мерките, необходими за постигането на тези цели и спазването на тези принципи;
3) слагането на тези стойности в бюджетната рамка и калкулиране като резултативна величина на бюджетния излишък или дефицит при текущото ниво на данъчно облагане;
4) корекция на текущото ниво на данъчно облагане (след анализ на въздействието върху икономиката и събираемостта, обаче), с цел постигане на желания бюджетен резултат (излишък или дефицит).
Изработването и приемането на държавния бюджет е най-важното политическо решение на един парламент след избирането на правителство. Това е есенцията на политиката - пресечната точка в сблъсъка на интересите на различните обществени групи - интереси, които често са противоположни и често са представени от различни политически партии. Министърът на финансите има важна роля в този процес като ръководител на администрацията, която прави анализа на въздействието и обобщава цифрите за бюджетната рамка. Но той не може и не трябва еднолично да решава какво ще е разпределението на обществените ресурси в държавата. В момента (а и всъщност през последните две години) сме свидетели на странно дезинтересиране на политическите партии от процеса по изработване на бюджетната рамка. Техните “икономически екипи” буквално липсват. Всички чакат “със затаен дъх” и в пълно неведение каква табличка с цифри ще извади в последния момент министърът на финансите, все едно това е върховният суверен, който решава кой какво дава и получава в държавата. След това набързо правят дребни корекции в цифрите - обикновено популистки увеличавайки разходите - и приемат предложената рамка без същински политически дебат за заложените цели на това огромно преразпределение на обществен ресурс.
Това не е представителна демокрация. Това е дефектен и порочен процес. В момента никой в парламента няма представа какво ще напише Асен Василев в държавния бюджет за 2023-та и 2024-та година. И парадоксално някак не се интересува. Никоя политическа партия от управляващата коалиция не артикулира цели, които иска да постигне с държавния бюджет, нито политики и приципи, които настоява да се спазват. Всички чакат и се ослушват като диви прасета в рядка гора. Изглежда магнетичният поглед на сегашния министър на финансите оказва свръхестествен, почти хипнотичен ефект върху народните представители.
Истината обаче винаги е по-проста. Вчера министърът на финансите си позволи от трибуната на парламента да каже на народен представител (който е член на Комисията по бюджет и финанси на всичко отгоре), че не било работа на народния представител да му казва как да си прави бюджета. Все едно става въпрос за семейния бюждет на министъра, а не за бюджета на държавата, който ще трябва да се одобри от всички народни представители. Никой от депутатите от управляващата коалиция не посмя да защити колегата си и да напомни на министъра каква е всъщност неговата роля в този процес. Показателно за нивото на незрялост в сегашното поколение политици. И жалко.
