- 10 Sep 2020
- 142
- 36
Пловдивският митрополит Николай разнообрази лятната новинарска суша с няколко свои изявления, които прозвучаха доста провокативно и предизвикаха спорове и дискусии. Николай първо прати всички двойки, които живеят без църковен брак, в ада, а после сравни сурогатното майчинство с проституцията и обяви децата, родени по такъв начин, за непълноценни. Първоначално се изкуших и аз да се включа в този разговор по същество, но после се отказах по няколко причини. Първата от тях е, че не вярвам в духовните мотиви на Николай. Неговите цели са политически, а провокативното му поведение съвсем не е плод само на личностните му недостатъци. В днешния контекст то е преднамерено и изчислено.
Втората е, че езикът ми не може да се обърне да нарека този преоблечен в расо човек епископ. Съвсем сериозно мисля, че той, както и целият Синод на Българската православна църква трябва да бъдат освободени от длъжност, а онези с картончета от ДС, които не се покаят, да бъдат изгонени и отлъчени от Църквата.
<p> </p>
<p>В дискусиите за досиетата на клира вече бе споменато 30 апостолско правило, както и други канони в подкрепа на тази теза, а целта на коментара ми не е да влизам в полемика по църковно право. Очевидно е, че мнозинството на днешния клир е получило духовните си санове, като се е възползвало, меко казано, от подкрепата на светската власт. В продължение на десетилетия тези хора са внедрявани, за да разрушат Църквата отвътре, а</p>
<p><strong>Николай е от най-новото поколение терминатори. Той е и от най-опасните.</strong></p>
<p>Не с изцепките си на първокурсник от Богословския факултет, а с властта, до която се домогва, но за това – след малко.</p>
<p>Българската църква няма никакво бъдеще с тези натрапени й водачи, които се държат като членове на Политбюро от времето на Брежневия застой. Те са пожизнени и докато са живи, ще вредят на Църквата. Казвам го, защото имаха двадесет години, за да докажат, че са различни. Че са колаборирали с комунистическата власт само за да запазят Църквата. Две десетилетия са достатъчни, за да стане ясно, че са пазили себе си, предавайки Църквата, и продължават да го правят, без да им мигне окото. Историята с досиетата им в ДС, както и целокупната им реакция на горделивци, които предпочитат да проповядват покаяние, но не и да го практикуват, преля чашата. От двадесет години тези хора пречеха на всичко добро, което се случваше в Църквата и се стараеха в нея да не израсне нито една читава енория, а делото нито на един читав свещеник да не остане ненаказано.</p>
<p>Тяхната мисия е да превърнат Църквата в чисто човешка институция, която да обслужва частните властови и финансови интереси на шепа хора, като в същото време държи монопола над търговията със суеверие. Търговия, която не е по малко доходна от онези с наркотиците, проституцията и трафика на хора. За разлика от тях обаче – напълно законна и освободена от данъци. В продължение на десетилетия тези чиновници на вярата успяха да отместят центъра на християнската религия от Евхаристията – живото общение с Христос чрез светата Литургия в живата Христова църква, и да го подменят с множество ритуали, курбани, маслосвети, водосвети и прочие, докато накрая църквата не заприлича на фолклорен музей, в който можеш да си поръчаш магия за здраве. И не само. Вече има попове, които срещу пари развалят черни магии...</p>
<p><strong>Те отнеха Тайната от светите Тайнства и ги превърнаха в приложна магия. </strong></p>
<p>Да не говорим, че отвориха широко вратите на храма за масоните и бившите гонители на Църквата в лицето на комунистическия елит. Вместо Църквата чрез Христовата Истина да тържествува над рухналата комунистическа идеология, комунистическият окултизъм превзе Църквата през последните двадесет години, а мерзостта на запустението се настани на святото място.</p>
<p>Работата е там, че хората от политбюрото на БПЦ се възпроизвеждат, а надеждата, че с времето нещата ще се оправят и истинските духовници ще имат шанс, се оказа илюзия. Враговете на Христос и Неговата Църква, преоблечени с епископски одежди, се окопаха, издигайки в нея само себеподобни. Николай е сурогатният, непълноценен продукт на това сурогатно църковно инженерство и е лично отговорен за съсипването на десетки, да не кажа стотици духовни биографии. Не случайно Софийската митрополия си отдъхна, както се изрази един професор от Богословския факултет, когато той стана пловдивски митрополит.</p>
<p><strong>Николай е много посредствен в интелектуално отношение, но за сметка на това, е доста злобен</strong></p>
<p>и агресивен човек. По някои от реакциите му може да се съди, че никак не е уравновесен психически, а слабостта му към луксозни часовници и скъпи коли завършва образа му на мутра, преоблечена в расо. Именно в този контекст трябва да се разглеждат скандалните му изявления от последните седмици, както и цялостната стилистика на поведението му, откакто стана публична личност. Думите на Николай за безбрачното съжителство и сурогатното майчинство са политически, а не духовни послания. Те са насочени към определен църковен електорат и нямат отношение към същината на християнската проповед. Николай събира точки и сплотява привърженици така, както го правят лидерите на политическите партии. Той избира периферни по духовно значение теми, за които е сигурен, че ще предизвикат светска реакция, и които медиите ще въртят до откат.</p>
<p>Освен това и в България стана модно журналистите да търсят позицията на Църквата по някакъв въпрос – все едно тя е рецептурник с разписания за здравословен и диетичен живот, към който се обръщаме, щом се почувстваме преяли и натежали, но това е друг въпрос. Николай знае, че думите му ще предизвикат неизбежен сблъсък между „вярващи” и „невярващи”, които ще започнат да спорят помежду си. Също така знае, че „вярващите” ще застанат зад него, защото защитава „православната вяра”. Нищо, че тази вяра няма нищо общо с Христос и отдавна е превърната в идеология. „Православието” замени комунизма, а както вече казах, близостта на бивши номенклатурни комунистически кадри с висшия църковен клир никак не е случайна. Те са от едно котило.</p>
<p><strong>Пиша „православието” с кавички, защото тяхната идеология не е светото Православно предание</strong></p>
<p>от времето на Христос до наши дни. Тя е ерзац на комунизма, наситена със същата доза суеверие и ритуали, типични за идеологизираното съзнание. За нея е по-важно какво Църквата мисли по въпроса за безбрачното съжителство, а не дали в него има или няма любов. Тя борави с готови конструкции, които налага върху живота и които смазват всеки, които не се побира в тях. Такива са били законниците и фарисеите от времената на Христос, към които Той проявява видима непоносимост, прозираща в целия Нов завет. Николай и останалите му колеги, с много малко изключения, приличат на онези „варосани гробници”, за които говори Спасителят, изгонили живия Бог от вярата и превърнали я в идеология със строги правила и закони, които обричат на гибел всеки, който не ги изпълнява. Забележете, че комфортно са оставили на себе си привилегията да казват кой живее според тези правила и кой не, и съответно да го осъждат радикално на вечни мъки.</p>
<p>Те вземат живия живот от Светото писание и го заменят с предписания за живот. Заедно със своята боговдъхновеност Библията е най-човешката от всички останали книги, писани от хора, а християнската вяра е най-парадоксалната от всички останали религии, както казва Честъртън. Николай Пловдивски би пратил в ада и Авраам, който забременил слугинята си Агар, защото не можел да има деца от Сара. Би осъдил и самата Сара, защото е забременяла в неприлична възраст. Сигурно би нарекъл Яков измамник, след като с хитрост и лъжа е спечелил първородството на брат си Исав. Да не говорим, че</p>
<p><strong>заради такива „законници на вярата” като Николай благочестивият Йосиф тръгнал да бяга, когато разбрал, че Дева Мария очаква дете</strong>,</p>
<p>преди още да са се събрали, и сам Ангел Господен го спрял, за да му каже, че не всичко в този свят е такова, каквото изглежда. Че в живота има Тайна и тази Тайна е на път да се роди в неговото семейство, за да преобрази самия живот. Могат да се изброяват още много цитати и истории, но няма смисъл. Както вече казах, не вярвам в духовните мотиви на Николай. Той е от онези лицемери, за които пророкът е казал, че почитат Бога с устата си, но сърцето им е далеч от Него.</p>
<p>Разликата между „законниците на вярата” и политиците е само една – похотта към властта на първите е далеч по-голяма и има претенциите да покрива много по-големи територии, простиращи се дори и в духовния свят – чак до външната тъмнина, както в Библията наричат ада. Пловдивският Николай с часовник за шейсет хиляди лева се разпорежда кой ще отиде на вечни мъки и кой не. Как ви звучи това? На мен ми звучи като за Четвърти километър. Лошото е, както вече казах, че той не е обикновена откачалка, та да я отминеш. Това неуравновесено и зависимо от мутри момче работи за патриарх и нищо чудно да стане след някоя и друга година. Това е истинската и банална тема днес. За съжаление така наречените български бизнесмени, които натрупаха богатството си с много кражби и проливане на кръв, са най-активни в задкулисните интриги, чрез които се опитват да овладеят Църквата. Преди няколко месеца</p>
<p><strong>Николай направи архонт един търговец на смърт, както наричат търговците на оръжие,</strong></p>
<p>и показа, че няма да има никакви скрупули по пътя си към патриаршеския стол.</p>
<p>Той отдавна си купува влияние, а младостта му го прави перспективен и безалтернативен избор за удобен на мутрите патриарх в следващия близо половин век. От друга страна, Църквата все още си остава най-богатата и все още неприватизирана българска организация, която открива за „предприемчивия български дух” необятни възможности. Всички тези търговии с архонтства, щедри бизнесменски дарения и прочие са само повърхността на айсберга. Под нея се разиграват истински битки за влияние, когато сегашният патриарх си отиде. Макар да я споменах като предимство, младостта на Николай в този момент е недостатък, понеже той няма необходимите години, за да го назначат за патриарх. А лобито, което стои зад гърба му и което се бори с енергичния идиот Кирил Варненски, ще се опита да се пребори за компромисен избор. Някой старец, който да изкара няколко години в бездействие, както я карат и досега, след което здравите сили да вземат изцяло властта. Ето защо казвам, че</p>
<p><strong>Пловдивският митрополит отсега е започнал своята кампания, представяйки се за ревностен защитник на вярата,</strong></p>
<p>а опасността да оглави Църквата е съвсем реална.</p>
<p>Не виждам как тя сама ще се справи с тази криза, защото в нея слепци водят слепци. Малкото разумни и честни гласове на вярващи, които си позволяват да отхвърлят безобразията на клира, биват маргинализирани, първо, от самия клир, и второ – от свещениците и дяконите, които бъркат подчинението в казармата с послушание и християнско смирение. Всички забравяме, че Църквата е общество от вярващи, а не военизирана структура. Това не означава да се пренебрегва духовната йерархичност, но когато тя е унищожавана в продължение на десетилетия, няма как да разчитаме на нея.</p>
<p>Очевидно е, че почти целият Свети синод е придобил духовна власт в БПЦ единствено чрез подкрепата на светската власт, а ДС е била необходимо условие за това. Църквата е богочовешки организъм. Да мислим, че божественото, така да се каже, работи, каквото и да е качеството на човешкото, е по-скоро проява на суеверие, отколкото на вяра. В продължение на векове Отците на Църквата са се борили да наложат догмата за богочовешката същност на Иисус Христос и в него човешката природа и човешката воля не са по-малки или незначителни от божествената. Искам да кажа, че в пълнотата на цялото пълноценно участват и двете. Да мислим, че някой има духовна власт само защото е ръкоположен, а безобразията, които върши, са му позволени, е проява на глупост, а не на страх Божи. Именно на тази струна разчита</p>
<p><strong>клирът, който „праща в ада” всеки дръзнал да постави няколко нормални въпроса</strong></p>
<p>и обявява за врагове на Църквата всички, които се опитват да бъдат Христови в нея. Така функционира партийната система, тя обикновено не понася свидетелите на истината, които биват жертвани заради оцеляването на демагогията, подплатена с идеология.</p>
<p>Ето защо мисля, че решението на този въпрос засега може да се търси само отвън. Решителна и премерена намеса на държавата, което при управлението на ГЕРБ звучи абсурдно и немислимо. Бъдещите управления обаче ще трябва да помислят и по този въпрос, защото кризата в БПЦ не може да се преодолее отвътре след дългогодишна външна окупация. На гласовете, които веднага ще кажат, че светската власт не бива да се меси в делата на духовната, ще кажа, че в историята на Църквата е пълно с примери и в двете посоки. Неведнъж светската власт й е помагала в трудни моменти, че дори и във формулировките на Символа на вярата. И обратно – Църквата е укрепвала държави и царства в трудни политически времена. Да ги отделяме като две идеални вселени, които нямат нищо общо помежду си, е точно толкова нереално, колкото и днес да се опитваме да възстановяваме византийския идеал за симфония между двете. Пък и комунистическата държава вече се намеси толкова радикално в делата на БПЦ, че почти я унищожи.</p>
<p> </p>
<p> Коментарът е публикуван във вестник "Галерия" </p>
