- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 100
- 35
„Народ, който почита миналото, който се развива и крепне в традициите и нравите на това минало, който в своите спомени не забравя да отбележи единодушно и с възторг великите моменти в историята си ... който умее да издигне народните идеали в култ на политическа религия; такъв народ завзима първо място в светската история и в светската култура и достига, с кураж и бодра енергия, целите, които историята, правото и разумът са отбелязали в неговия политически, обществено-национален и икономически живот.”
<p><span style="font-size:13px">Така приповдигнато и тържествено започва новата 1908 г., през февруари Комитетът за отпразнуване на 30-годишнината от Санстефанска България издава „Санстефанска България (1878–1908). Исторически бележки” на родолюбеца Димитър Йотов (1875–1969), чието начало приложихме по-горе, поради отминалия век и нещо оттогава този текст вече може да бъде причислен към историческите извори.</span></p>
<p>С отпечатването на тази неголяма книжица започват през февруари 1908 г. всенародните тържества по отбелязването на годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор, с който завършва победната Освободителна руско-турска война от 1877/1878 г.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42028_tqi0WF8q2DmBlWlakv16VeEV4jmw1H.jpg" style="height:398px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Историческият акт на подписването на Санстефанския мирен договор в последните часове на 19 февруари/3март 1878 г.; гравюра в „Илюстрированная хроника войны” № 97, приложение към сп. „Всемирная иллюстрация” № 482, април 1978 г., Санкт Петербург</em></strong></p>
<p><span style="font-size:13px">Договорът е предварителен, след 17-дневни тежки преговори той е подписан от бившия руския посланик в Цариград граф Н. П. Игнатиев и от началника на дипломатическата канцелария в руския Генерален щаб Ал. Ив. Нелидов, както и от турския пълномощник Сафвет паша и от посланика в Берлин Садулах бей, всичките изобразени правдиво в нарочното приложение на сп. „Всемирная иллюстрация”, чиито художници и фотографи следват неотлъчно руската войска при бойните действия на Балканите, в Кавказ и на корабите в Черно море.</span></p>
<p>Санстефанският мирен договор слага край на Освободителната война, но полага началото на възстановяването на българската държава. Надеждите на българския народ скоро са попарени на Берлинския конгрес, Княжество България заема едва около една трета от българското землище, всички последвали събития от края на ХІХ в. и през целия ХХ в. ще бъдат насочени за доближаване, а най-добре – до съвпадане на тия граници.</p>
<p>По една историческа случайност само половин година след тържествата по отбелязване на 30-годишнината от подписването на Санстефанския договор и възстановяването на България, в условията на всеобщо възбуждение и ентусиазъм е обявена и независимостта на България.</p>
<p>Такива случайности има твърде много в историята на всеки народ, та не бива прекомерно да се вторачваме в тях, но и да ги подминаваме също не е редно, особено когато историческите съвпадения носят определен важен подтекст – Освободителната руско-турска война от 1877–1878 г., Съединението от 1885 г. и провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г. са поредица от събития, които представят един и същ исторически процес – цялостното възстановяване на българската държавност, прекъсната злощастно от четири и половина века (от 1422 г., почти сигурно вече, до 1878 г.) турско робство.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42028_kBKsRgxNU2LcTkPHeCQEq5ZtYfBcSg.jpg" style="height:415px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Пощенска картичка с надпис горе вляво </em></strong><strong>„ВЪЗОБНОВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО 22 СЕПТЕМВРИЙ 1908 год. гр. В.-ТЪРНОВО”<em>, представяща снимка на търновския фотограф Иван Ферменджиев, чието име е изписано в долния десен ъгъл, направена на многолюден митинг на хълма Царевец малко след провъзгласяването на независимостта на България в църквата „Св. 40 мъченици”, 22 септември 1908 г., Велико Търново</em></strong></p>
<p><span style="font-size:13px">Макар и формално, провъзгласяването на независимостта на България е от изключително значение за възприемането й сред останалите държави по света, за отношението на другите към България като към равна. Наистина трябва да се признае, че особено след Съединението българските правителства не срещат съществени трудности, които да произтичат от формално васалното положение на страната спрямо Турция. Щеше обаче да е непростимо, ако България не бе използвала развитието на събитията в самата Турция по това време, по-благоприятно стечение на обстоятелствата от развиващата се със значителна бързина Младотурска революция, която унищожи Османската империя, България никога не би дочакала.</span></p>
<p>Сигнал за решителни действия дава едно събитие от 30 август, когато на тържествения прием по случай възшествието на султана не е поканен българският дипломатически агент в Цариград Иван Гешов. Малко по-рано, в началото на същия този месец август, Австро-Унгария вече е приела решение да присъедини Босна и Херцеговина, което ще създаде прецедент за нарушаването на диктата на Берлинския конгрес.</p>
<p>Грамадните турски искания за финансова компенсация, с която България да откупи вече обявената си независимост, затягат българо-турските преговори в началото на 1909 г. Отново Русия се притича на помощ, като сама урежда финансовите искания на Турция, опрощавайки й едни дължими 125 милиона златни лева като военно обезщетение за войната от 1877–1878 г. Турция с радост приема руското предложение, подписано на 3 март 1909 г., а Русия завършва напълно освобождението на България, започнато 32 години по-рано.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42028_Xv8gv4VEuYhRzDOUN8pOfk2Tg7dCEf.jpg" style="height:852px; width:308px" /></p>
<p><strong><em>„Манифест към българския народ”, пергамент, бои, сребро, восък, шнур, дърво; 1908 г.; художник Х. Тачев; Централен държавен архив </em></strong><span style="font-size:13px">–</span><strong><em>София</em></strong></p>
<p><span style="font-size:13px">Тържественият повод ни позволява още един откъс от книжицата на Димитър Йотов, с него тя завършва: „Берлинският договор отвори една голяма рана в държавния и национален живот на българите; той съз[да]де трудни условия за бъдещето на нашия народ ... Историята обаче доказа ... че българският народ в своето великодушие презря пороците на европейската политика и със своето трудолюбие, със своите дарби и предприемчивост доказа пред цивилизования свят, че има право да стои и той в редовете на културните народи, че не може да служи за оръдие, освен на своите собствени национални интереси и на културното единство между цялото славянство”.</span></p>
<p>Тъжно е днес да четем тия думи, като знаем каква бе съдбата на България през по-голямата част от следващите 106 години. И ми се струва задължително заради антибългарската си политика днешната ни политическа класа да няма право да петни светлите дати в българската история, появявайки се на тържествата по повод на годишнините от големите исторически събития, включително и на 22 септември, това трябва да им бъде забранено със закон. Срамно е да ги слушаме как декламират или сричат безлични слова, срамно е да ги гледаме как позират до паметниците на народната признателност – та нали точно тази политическа класа само преди едно десетилетие продаде независимостта ни, извоювана с толкова кръв, недостойни са.</p>
