- 10 Sep 2020
- 1163
- 26
Ако проследим събитията от Великата Френска революция до всички други европейски въстания и революции от ХІХ в., ще се убедим, че те са свързани с много насилие. Насилието неизменно е вплетено в основата на победата. Азбучна истина е, че ако не унищожиш физически противника си, едва ли можеш да се надяваш на успех.Много насилие обаче има и върху мирните граждани.
Реки от кръв съпровождат и въоръжените въстания на българите срещу османското владичество от ХV до ХІХ в.
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>Насилие и терор</strong></p>
<div>Най-много страници са изписани за зверствата на турците по време на Априлското въстание от 1876 г. То е потушено с невиждана и нечувана преди това жестокост. Макар че в борбата участват около 10 000 въстаници, турците избиват около 30 000 души, в това число и невинни жени, деца и старци. Осемдесет селища, населени с българи изчезват от географските карти, а други 200 се разграбват напълно.</div>
<div>В периода 1876–1877 в 200 европейски вестници са отпечатани близо 3000 статии в подкрепа на българите. За кървавата драма свидетелстват американски, френски, немски, руски журналисти, посланици и мисионери. Най-разтърсващи са дописките на Дженюариъс Макгахан (1844–1878), американски журналист, дописник на английския вестник „Дейли нюз“ и на американския „Ню Йорк Хералд“, на кореспондента на френския вестник „Фигаро“ Иван дьо Вестин, на Едуин Пиър от „Дейли нюз“ и др. Ще припомним само малка част от техните свидетелства.</div>
<div>В доклада за кланетата и зверствата в България от 10 август 1876 г. Юджийн Скайлер, генерален консул и секретар на посолството на САЩ в Истанбул, пише: „В Панагюрище много от жителите избягаха, но броят на убитите е около 3 хиляди, повечето от които жени и деца... На стари мъже избождали очите, а крайниците им били отсичани и така оставяни да умрат... Бременни жени били разпорвани и новородени бебета били разнасяни на байонетите на пушките, докато малките деца били заставяни да носят кървавите главици на техните другарчета...“ .</div>
<div>В писмото си от 17 август 1876 г. от о. Капрера, Джузепе Гарибалди пише:</div>
<div>„Батак беше с 9 хил. жители, сега са 1300. На 7 хил. човешки същества е изгаснал животът, но къде се намираме, не се ли свършват още завоеванията на ятагана, на содомството, на кола, на горилището, на безчестното от всякакъв вид“.</div>
<div>Друг свидетел на насилието – Уилям Гладстон в брошурите „Ужасите в България и източния въпрос“ и „Уроци по клане“, издадени в Лондон през 1876 г., пише: „Извършените престъпления и злодеяния са в толкова огромни размери, за които няма пример в новата история. Те са толкова неизразими, гнусни, че езикът и перото не са в състояние да ги опишат в действителния им вид. Позор е, че такова дело е могло някога да се извърши“.</div>
<div>Зверствата са толкова големи, че предизвикват мощно протестно движение в защита на българите. Организират се събрания, митинги, парламентарни дебати. Виктор Юго, Дж. Гарибалди, Бисмарк, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин, Толстой, Достоевски, Тургенев, Менделеев, Константин Иречек, са само част от имената на най-видните представители на тогавашния европейски свят, които застават на страната на българите. Масовото протестно движение принуждава Русия, след неуспеха да реши проблема по дипломатически път на Цариградската конференция, да обяви война на Турция.</div>
<div>Това е известното за зверствата на турците.</div>
<div> </div>
<div><strong>А дали и българите не са </strong><strong>упражнявали терор </strong><strong>над мирното турско население?</strong></div>
<div> </div>
<div>Сигурно ще кажете, че в името на добре работещия етнически модел в съвременна България, този въпрос не би трябвало да се разисква. Но нека да оставим това на политиците и да разгърнем старите книги.</div>
<div>Осъзнавайки жестоката максима, че терорът е движеща сила на революциите, дейците на Гюргевския централен революционен комитет залагат насилието като основно средство за победата на Априлското въстание.</div>
<div>Като първа задача на местните революционни комитети, още щом се обяви бунта, те предписали да се обезоръжи турското население. И тъй като естествено това не би могло да стане по мирен начин, предвидено било селата и градовете, които окажат съпротива, независимо от това дали са турски, или български, да бъдат унищожени с меч и огън.</div>
<div>Тези принципи залягат и в решенията на Общото събрание на делегатите от Оборище и са зафиксирани в посочения по-горе Протокол.</div>
<div>Ето какво гласи той относно терора и насилието във въстанието:</div>
<div> </div>
<div>„Как трябва да постъпим с ония българе, които не въстанат на определения ден? Отговор: Трябва да ги принудим с всички средства.</div>
<div>Какво поведение требва да държим към ония турци от смесените села, които се съпротивяват на нашите желания? Отговор: Да ги изколим, да ограбим имането и да изгорим жилищата им.</div>
<div>Как трябва да се отнесем с населението на турските села? Отговор: Въстаниците, без да губят време, треба да ги нападнат, и чрез огън и меч да ги накарат да се подчинят.</div>
<div>Как требва да се отнесем към ония муслюмани, които се покорят? Отговор: На часът ще трябва да им съберем оръжията, мунициите и движимите имущества, срещу които ще да им се дава по една разписка, подписана от главатарите на въстанието. Тие техни имущества ще да се пазят в българските съкровища; в никой случай не требва да се обира мирното население“.</div>
<div> </div>
<div>Както виждате, доста страшничко! Почти както действат и днешните терористи! Без разграничение дали хората действително са бунтовници или не! Няма данни дали текстът в Протокола е точен, или е фалшифициран. Както сочи Димитър Страшимиров, той може и да е дело на фантазията на турците. Факт е обаче, че документът отговаря напълно на принципите на апостолите, приели идеята за насилственото бунтуване на населението.</div>
<div><strong> </strong></div>
<div><strong>Какво става по време на въстанието?</strong></div>
<div><strong> </strong></div>
<div>Макар и да било предвидено, че не бива да се напада и избива мирно население, в огъня на въстанието има редица такива случаи. Тук не става дума за единични примери на насилие по време на самозащита, което е напълно естествено.</div>
<div>Ето един случай, свързан с въстанието в Копривщица. Както е известно, в това село никога не са живели турци. Затова пък има цигани, които си изпатили жестоко. Предисторията на тяхната жертва започва в Клисура. На 23 април, Гергьовден, клисурци заловили трима местни цигани, които според тях се опитвали да шпионират въстаниците. Същия ден в селото пристигнал Панайот Волов с една чета. Въстаниците се оплакали на войводата за шпионажа на циганите и ги довели при Волов. Той намерил у тях писмо, написано на арабски. Породил се проблем. Нито Волов, нито който и да е от присъстващите не можел да го разчете. Волов обаче предположил, че с писмото се съобщава на турците в Карлово за въстанието в Клисура и се иска помощ. Въпреки настояванията на клисурци да не се пролива кръв, войводата настоял за смъртно наказание. Циганите били осъдени на смърт и веднага разстреляни извън селото.</div>
<div>Злодеянието не им се разминало. На 26 април башибозуците на Тосун бей от Карлово нападнали Клисура. Селото било запалено от всички страни. За да се спасят, клисурци побягнали към Копривщица. Като пристигнали там, те казали на копривщенци, че селото им било запалено не от башибозуците, а от местните цигани.</div>
<div><strong> </strong></div>
<div><strong>Преувеличена до неузнаваемост, </strong><strong>случката била приета за чиста истина.</strong></div>
<div> </div>
<div>Копривщенци се настроили срещу циганите и за да не ги сполети случилото се в Клисура, решили въпроса „радикално“. През нощта на 27 срещу 28 април ги изкарали от домовете им, навързали ги и решили да ги избият. Екзекуцията се извършила в Чардашкия дол от Кр. П. Радомиров, Тодор Малев, Г. Кунчев, Цончо Н. Клисарът, Петко Гедженът и др. Така всички цигани от Копривщица били убити без да имат вина, и то пред очите на жените и децата им.</div>
<div>Друг срамен епизод се случил в с. Стрелча. Тук по това време живеят българи, турци и татари. Вестта за избухване на въстанието стигнала в Стрелча привечер на 20 април. Осъзнавайки стратегическото значение на селото (на пътя между Копривщица и Панагюрище), Бенковски изпратил там една чета от около 70 души начело с Орчо войвода. С него пътували и Панайот Волов и Тодор Икономов.</div>
<div>Пристигнали в Стрелча,</div>
<div> </div>
<div><strong>но вместо да започнат бой с турците, </strong><strong>въстаниците нападнали мирното население </strong><strong>в турската махала</strong></div>
<div> </div>
<div>ограбили го и изгорили къщите му. Сред най-активните в грабежа бил Орчо. Свидетели разказват как той издърпал насила от шията на една туркиня огърлица от златни монети и я пришил на калпака си като трофей! Както отбелязва Димитър Страшимиров, в този си вид, „началникът на бунтовниците ще да е имал, при тая театралност на своето натруфване, вид на полудив азиатски бандит!“. В общото изстъпление, обаче, никой така и не забелязал това. С наниза на калпака си Орчо се явил пред населението на Стрелча като победител на турската махала.</div>
<div>Пожарът и грабежът погълнали цяла нощ вниманието на четниците.</div>
<div>Единственото добро последствие от него било, че безумието да се да грабии плячкосва помогнало, за да се избегне клането на турците. Те се скрили в единствената джамия в селото и се защищавали с оръжие.</div>
<div><strong> </strong></div>
<div><strong>Турците не простили на българите грабежа.</strong></div>
<div> </div>
<div>След като четниците напуснали селото, те изгорили и разграбили от своя страна българската махала в Стрелча. По този повод известният генерален консул и секретар на посолството на САЩ в Истанбул Юджин Скайлер правилно отбелязал в кореспонденциите си, че единственото място където опустошенията на башибозуците са имали поне малко оправдание, е Стрелча, защото там и българите не се показали по-достойни от тях.</div>
<div> </div>
<div>
<div> </div>
<div>-------------------</div>
<div>(1) Димитър Тодоров Страшимиров (... – 1939) е историк на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деятел. През 1927–1929 е директор на Народния театър, а през 1930–1935 заместник-директор на Народната библиотека. Редактор е на сп. „Съвременник“ (1889-1890). Публицист, автор на голям брой студии и статии, публикувани в „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Искра“ и др. Сред по-важните му изследвания са „История на Априлското въстание“ в три тома (1907), „Любен Каравелов“ (1925), „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929). Автор е на стихосбирката „Южни сонети“ (1894), на романа „Сред мрака“ (1912), на драмата „Врази“ (1912).</div>
<div>
<div> </div>
<div>(2) Железницата на барон Хирш е първата ж.п. линия на територията на днешна България. Построена е от него през 1870–1874 г. и свързва Цариград с Белово, с отклонения Търново Сеймен (дн. Симеоновград) – Нова Загора–Ямбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна</div>
<div>собственост. Морис (Цви) дьо Хирш, или барон Мориц фон Хирш ауф Геройт е немско-еврейски индустриалец и филантроп, който живее по-късно във Франция, в Англия и в Австро-Унгарската империя.</div>
<div> </div>
<div>(3) По време на Априлското въстание Копривщица е село.</div>
<div> </div>
<div>
<div>(4) Протоколът е съчинен във вид на катехизис от въпроси и отговори, засягащи най-важните моменти от стратегията и тактиката на бъдещото въстание. За съжаление той попада в турски ръце и след разгрома на въстанието е използван като доказателствен материал срещу въстаниците. Запазен е в превод на френски език.</div>
<div> </div>
<div><em>С днешната публикация на Цветана Кьосева и с предишната й - <a href="http://www.fakel.bg/index.php?t=2389">"Бил ли е Бенковски социалист?" </a>Факел.бг начена поредица от публикации, които разбулват митовете и неудобните истини около Априлското въстание. Сигурни сме, че не всички ще се съгласят с тезите на авторката, затова сме готови да огласим и други мнения.</em></div>
</div>
</div>
</div>
<p> </p>
