- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 07 Ное 2022
- 2410
- 2
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Представете си, че сте началник на институция, която по закон е независима от изпълнителната власт. С конкурс подбирате най-големите умове, готови да предложат познания по икономика и математика без да ламтят за големи пари, и в старанието си те изготвят доклад с обем от 140 страници, като в него приложат дори повече изследвания и публикации като библиография и референции, като гледна точка за изследване на дадна материя. Експертите не работят с прилагателни – че нещо е лошо или добро, хубаво, или грозно. На чисто експертен език обясняват какви са рисковете от даден политически избор. Оказва се, че рисковете нито са малко на брой, нито са пренебрежими като вероятност от реализация, и като потенциал да причиняват щети.
В същото време изпълнителната власт очаква от вас да не биете камбаната за тревога дори и да имате право на това по закон, а тя няма право да ви се налага. И все пак, вие се чудите как да угодите на правителството.
Тази задача трябва да реши в идните дни ръководството на Българска народна банка. В предоставения от БНБ на "Възраждане" (по думите на Костадин Костадинов от самия управител Димитър Радев) експертен анализ, който нейните изследователи подготвят за оценка на рисковете и ползите от приемане на еврото, макар да не се казва в прав текст става повече от ясно, че еврозоната крие твърде много рискове за България на този етап от икономическото развитие, както на страната ни, така и на самия валутен съюз. Пак същите изследователи посочват, че позитивите като ръст на преките чуждестранни инвестиции също не са сигурни. Внасят успокоение, че едва ли ще има сериозно покачване на цените като следствие от закръглянето им при едно евентуално превалутиране.
Рекапитулацията е безспорна, рисковете, чиято вероятност за реализация е реална, превишават ползите, които всъщност далеч не са сигурни.
Изследването трябваше да залегне в доклад на работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“, към Координациониня съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната. Тя включва екипи от Българска народна банка и Министерство на финансите и неин ръководител е вицепремиерът Атанас Пеканов. Стана ясно обаче, че нито управителят на БНБ, нито вицепремиерът Пеканов желаят да чакат заключенията на експертния доклад и искат да засилят България към несигурността на еврозоната „на сляпо“. В изминалата седмица стана ясно също и, че правителството цензурира експертните твърдения на Българска народна банка до степен, че нарушава законовата й независимост.
Точно поради тези два факта изтичането на първичния документ е повче от полезено. Нецензурираната версия позволява на обществото да научи какво мислят хората, на които се плаща да правят проучвания преди техните заключения да се замажат от хора, които са в БНБ по силата на политическо решение.
За какво предупреждава БНБ
Членството в еврозоната е път към задлъжняването. Извън еврозоната България трябва да се съобразява с така наречения „дисциплиниращ ефект“ на пазара, и ако започне да харчи повече, отколкото събира, т.е. да трупа дефицити, всеки следващ заем за покриването на дефицита ще се случва при по-високи лихви.
Обратно, в еврозоната, ако държава формира бюджетен дефицит, продава облигации на банките за да се финансира, те ги купуват и веднага ги залагат в централната банка (национална или европейска) и получават свежи пари, с които да си осигурят ликвидност за бъдещи кредитни операции.
Когато ЕЦБ поддържа ниски лихви, то и лихвите по държавните облигации са ниски, което позволява бюджетните дефицити да се финансират евтино. Споменава се и за така нареченото „фискално надмощие“, при което централните банки се въвличат в хаоса на лошите фискални решения, съзнавайки, че ако спрат рефинансиращите операции, или повишат лихвите по тях, ще предизвикат катастрофи във финансовите системи на свръхзадлъжнели държави. Твърди се, че такива примери вече има в случаите с Италия например, но не само.
Следват и описания за катастрофични сценарии, но врамките на крайните случаи. В обхвата на естественото развитие и логичните очаквания експертите посочват, че разхлабването на фискалната политика и задлъжняването са съвсм естествен ход на развитие. Както от теоретична, така и от емпирична гледна точка, сочейки колко страни в еврозоната са свръхзадлъжнели в една или друга степен.
Инвестиции в некачествени активи
В момента Българска народна банка инвестира резервите си само в първокачествени активи с кредитн рейтинг АА и по-висок. Подобно е и изискването за банките когато управляват ликвидността си.
Това предпази българската банкова система от акумулиране на рискови активи преди Световната финансова криза в първото десетилетие на този век. Предпазва я и през изминалото десетилетие, когато токсичните активи на американския имотен пазар се замениха с облигации на държави, които са в състояние на сдръхзадлъжнялост. Те обаче се допускат като обезпечение в еврозоната и когато нейните регулации започнат да се прилагат с пълен обхват, и в България банките ще получат право да придобиват именно такива книжа и ще свалят цената на обезпечението, което впоследствие ще могат да залагат срещу нова ликвидност.
Обедняване чрез инфлация
Според БНБ не закръглянето на цените ще предизвика инфлация. Тя ще настъпи заради ударното вливане на повече от 12 милиарда лева (сметки на автора на тази статия) в икономиката. Това е 90% от сумата на Минималните задължителни резерви, които в момента търговските банки държат на депозит в Българска народна банка. Тя определя равнище на резервите от почти 10%. Когато приемем еврото у нас ще се задейства европейското изискване за 1% задължителни резерви. Останалите средства ще се влеят в икономиката под формата на инвестиции и кредити, или ще се изнесат към централите на банките майки. Теоретично може да се абсорбират и от правителтвото, ако то емитира ДЦК, но пак въросът ще опре дали парите ще останат във фискалния резерв, или ще се вложат в икономиката, предизвиквайки инфлация.
Всичко това, не пречи да е достоверно и съобщението на БНБ до националното радио, че „Българската народна банка не е изготвяла Анализ за ефектите от въвеждането на еврото, който да е одобрен от Управителния съвет и да бъде официално входиран в Народното събрание“. Има работен документ, изготвен от онези, на които им се плаща да търсят, да изследват, да правят изводи. Одобрението от Управителния съвет, което лисва, е липса на одобрение от хора, които са назначени от политиците (било то от Народното събрание, или от Президента). И затова, сега остава да видим как политическите назначения ще постъпят с мнението на експертите.
Последния път, когато не се вслушаха в експертите, а взеха „политическо решение“ ни поставихав ситуация да се молим на Полша за самолетни двигатели и шест години (поне) да си чакаме новите изтребители.
