- Автор: Гласове
- 28 Апр 2023
- 1931
- 19
Автор: Джерлад Хайман, nationalinterest.org Следвайте "Гласове" в Телеграм
Съюзниците от НАТО, както и самата Украйна, трябва да намерят приемлив план за ангажиране с Русия след войната
На скорошно събитие високопоставен член на парламента на държава от НАТО и представител на политическа партия бе попитан какви планове неговата страна би подкрепила или предложила за отношения с Русия след като конфликтът ѝ с Украйна приключи. Той отговори: „Никакви. Поне не и докато Путин е на власт.“ Това би било сериозна грешка, не само заради вътрешните особености на Русия, но и заради нейните отношения с други страни, особено (но не само) с Китай. Съюзниците от НАТО, както и Украйна, трябва да намерят приемлив план за ангажиране с Русия след войната.
Осезаемата ярост към Кремъл на Украйна и съюзниците от НАТО определя тяхната политика спрямо Русия. Не сме виждали подобна умишлена, преднамерена, безразборна, варварска атака, превръщаща цели области и градове, болници, училища, детски ясли, жилища и електроцентрали в гробища от отломки и бетон от нападението на Вермахта над Полша и Съветския съюз.
Президентът Володимир Зеленски заяви недвусмислена украинска цел: „Ще спрем, само когато възстановим границите на страната ни от 1991 г. Ще върнем украинското знаме във всяко кътче на Украйна.“ Тази разбираема амбиция почти сигурно е отвъд възможностите на украинските сили. Но и Русия едва ли ще постигне целта на Владимир Путин да прекрати независимостта на Украйна, да обезглави правителството ѝ, да окупира отново цялата, или почти цялата, страна и да я абсорбира в рамките на Велика Русия. В момента изглежда невероятно дори да завземе отново целия Донбас. Освен ако не прибегне до използване на тактическия си ядрен арсенал, тя няма военния ресурс – войски, оборудване, амуниции, лидерство, стратегия и устрем – за да го направи. Въпреки това нито една от страните (засега) не е готова за споразумение за прекратяване на огъня и както през Първата световна война, двете сили копаят до безкрай в окопите, опасващи половината Донбас.
Зеленски с право отбеляза, че 2023 г. е ключова за целта на Украйна. В рамките на тази година украинските сили трябва да успеят да обърнат посоката и да направят значителен напредък в изтласкването на руските сили на изток и на юг. Ако не успеят, приливът на войната ще се обърне срещу тях и в полза на Русия или на проточване. Украинският народ не може до безкрай да издържи опустошението, което го сполетя. Тяхната забележителна решимост, издържливост и гранитна съпротива не могат да траят до безкрай, нито пък техните собствени активи или икономическата, политическата и военната подкрепа от съюзническите страни. Нищо от това не предвещава руска победа, но означава, че поне части от Донбас и вероятно по-голяма част, ако не целият Крим, ще останат в руски ръце, което значи, че де юре границите рано или късно ще се коригират спрямо де факто реалностите. Съюзниците на Украйна трябва да работят с Киев за създаване и поддържане на реалистична стратегия за 2023 г. и по възможност за някаква приемлива и постижима от украинците победа.
Но въпреки възмущението на НАТО от руската агресия и зверства, международният остракизъм не е разумна рецепта за отношенията, особено с толкова голяма и важна страна като Русия, след като безсмисленото кръвопролитие приключи или намалее. Истинското държавничество изисква мъдър поглед върху дългосрочните, както и върху непосредствените отношения. Русия няма да изчезне, единствено Путин би могъл.
Ако гневът и враждебността ще бъдат запазената марка на страните от НАТО в политиката им спрямо Русия, резултатът ще бъде линия на враждебност от Баренцово море, надолу по източната граница на Норвегия, Финландия, Естония, Латвия и Украйна до Черно море, и в зависимост от разположението на Турция, чак до Средиземноморието – което на практика е пресъздаване на Студената война 450 мили на изток. Това ще представлява граница на неприязън между две цивилизации, всяка с огромна армия и икономика, както и с ядрени оръжия, способни взаимно да се превърнат в пулверизирани (и радиоактивни) отломки. Отпразнуването на края на Студената война преди трийсет години и заместването ѝ с мир, макар и груб и условен, ще бъдат заличени. Това със сигурност не е единствената, още по-малко пък най-добрата, възможност.
Справедливият гняв срещу Русия не трябва да заслепява политиците за реалността – експанзивна страна с огромни човешки и природни ресурси; федерация от републики; най-голямата страна в света, простираща се през 11 часови зони; действително, един вид самостоятелна империя. Освен това, тя има дълга история и съразмерно чувство за себе си като велика сила в Евразия и имперска хроника на три столетия. Тя управлява значителни въоръжени сили, колкото и изтощени да са те сега, и ядрени оръжия и системи за изстрелване, които могат да заличат противника, дори и самата Русия да бъде също унищожена в този процес. В добавка, дори и Русия да може да бъде остракирана от Запада, тя не може да бъде отделена от останалата част на света, и независимо че ще плати огромна цена ако бъде изолирана от Запада, това ще важи и за изолиращите страни. И накрая, няма как да е в интерес на САЩ да видят Русия в обятията на Китай, което би изправило САЩ пред два колоса, обединени в един противник. Русия не е някой едва населен тихоокеански атол и би било безразсъдно и арогантно, дори самоунищожително, да се правят опити да се третира като такъв.
Засега най-добрата стратегия е, ако е възможно, да се предизвика Путин (или неговият наследник), заедно с изнервените му сили и икономика, да преговаря за приемливо решение и да се предложат ясни ползи от предприемането на подобно нещо. Сред тези ползи би било връщането в глобалната търговия, край на санкциите и, за разлика от края на Студената война, третиране като глобална сила, каквато тя е, вместо унижението, на което беше подложена през 1990-те години. Вместо „никакви отношения“, Русия – със или без Путин – трябва да бъде интегрирана колкото е практически необходимо в европейското семейство и то не като просител, търсещ снизхождението на господаря си. Тези неща не налагат ограничение в подкрепата за Украйна сега или въздържан отговор на руската варварска агресия. Изисква се единствено в процеса да има и морков, освен пръчка, както и съюзниците от НАТО да са наясно, че целта е по-добро статукво, а не по-лошо.
Джералд Хайман е старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания от 2007 г. Заемал е различни постове в USAID от 1990-2007, включително директор на центъра за демокрация и управление от 2002 до 2007. Автор на множество статии в много издания.
Източник: nationalinterest.org
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
