Ненужната журналистика

Ненужната журналистика
По повод 30-годишния юбилей от началото на гласността в Русия изказване на телевизионния журналист Леонид Парфьонов на Кръгла маса във „Фонд Горбачов“.
<p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49442_jvLDEgKekuHIxKHDdZFoca8hlhpU7y.jpg" style="height:341px; width:512px" /></strong></p> <p><em>Леонид Парфьонов</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Във вторник, 17 март, във &bdquo;Фонд Горбачов&ldquo; с подкрепата на в. &bdquo;Новая газета&ldquo; се проведе &bdquo;кръгла маса&ldquo;, посветена на 30-ата годишнина от началото на гласността в Русия.</strong></p> <p><strong>През април 1985 г. в СССР започна перестройката; гласността бе една от най-важните съставни части на политическите реформи. Самият Михаил Горбачов смяташе, че гласността не е само свобода на словото, но и отговорност на властта пред обществото, а също така и готовност за диалог от страна на чиновниците и администрацията като цяло.</strong></p> <p><strong>Събралите се във &bdquo;Фонд Горбачов&ldquo; журналисти, публицисти и изследователи се опитаха да отговорят на въпроса &bdquo;Докъде сме стигнали днес?&ldquo;. В дискусията участваха Леонид Никитински, Тихон Дзядко, Сергей Пархоменко, Николай Сванидзе, Мария Липман и други.</strong></p> <p><strong>Най-ярко бе експозето на журналиста Леонид Парфьонов. Той заяви, че във втората половина на 80-те години на миналия век ситуацията е била &bdquo;принципно различна&ldquo;. Според него журналистиката зависи най-вече от аудиторията, а днес обществото няма потребност да задава въпроси. </strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><u><em><strong>&quot;Гласове&ldquo; публикува изказването на Леонид Парфьонов без съкращения, преведено от руското електронно издание &bdquo;Медуза&ldquo;:</strong></em></u></p> <p>Гласността започна в онзи ден, когато Михаил Горбачов за първи път влезе в директен диалог с народа &ndash; известният епизод от 40-годишния юбилей на Деня на победата. Тогава Горбачов говори с обикновени минувачи, които го бяха обкръжили на самия тротоар. До този момент не се бе случвало генерален секретар да тръгне да разговаря с хората по улиците.</p> <p>Хората мълчаха, той им обясняваше, че предстоят промени, в това число по отношение на пиенето и борбата с него. Хората мълчаха. И тогава, лъчезарно усмихнат, Горбачов попита: &bdquo;Какво ще ми пожелаете накрая?&ldquo;. Някаква лелка произнесе дежурното съветско изречение: &bdquo;Да бъдете колкото се може по-близо до народа&ldquo;. Той разпери ръце, разсмивайки се: &bdquo;Къде по-близо от това?&ldquo;. С това всичко рухна. Стана ясно, че тази единствена фраза, тази негова реакция е променила всичко.</p> <p>По-нататък почти всеки ден Горбачов посещаваше някакъв пореден град, говореше по-остро от западните медии. Жванецки* се оплакваше, че ще остане без работа, защото какъв е смисълът от нея, след като първият човек в държавата говори по-остро от който и да е сатирик.</p> <p>Но на мене ми се струва, че е много важно да се разбере откъде дойде всичко това и защо мигновено бе легитимирано с изключително силната подкрепа &bdquo;отдолу&ldquo;.</p> <p>Черненко, разбира се, беше просто един паметник. Все по-категорично се налагаше разбирането, че &bdquo;капката е преляла чашата&ldquo;, че този &bdquo;проект&ldquo; е неизлечимо болен и нещо трябва да се направи. Съществуваше обща неудовлетвореност. Примерно, че във Волгодон са закрили магазина &bdquo;Волгодонско масло&ldquo;. Или че вече пети сезон Маша не може да си купи обувки за зимата и се налага да ходи със старите&hellip;</p> <p>За други &ndash; например за Марк Захаров &ndash; неудовлетвореността идваше от това, че са спрели негов спектакъл. Трети не ги пускаха в чужбина&hellip;</p> <p>Всичко бе много разнопосочно, но беше всеобщо.</p> <p>Витаеше усещането, че нещо трябва да се промени. Това е принципен въпрос. Беше времето на сложните отговори на натрупалите се проклети въпроси. Хората имаха нужда да говорят, да обсъждат различни теми. За целта трябваше да послужи гласността.</p> <p>Но същата тази гласност бе в прекрасни съседски отношения с абсолютно забранени теми. Спомням си, че до 1988 година темата за опашките за водка беше табу. След като се борим с пиянството и алкохолизма, какви са тези опашки за водка?!</p> <p>Ситуацията тогава се различава принципно от сегашната. Изобщо аз през цялото време съм поразен. Във всичките си професионални разговори непрекъснато разискваме някакви вътрешни проблеми. Дълбоко съм убеден, че журналистиката зависи не от журналистите, а от аудиторията. Ако обществото има потребност да получи отговори на проклетите въпроси, тогава ще има и журналистика. Ако не &ndash; няма как тя да се появи от нищото.</p> <p>Нашата проблемна журналистика отдавна се отнася за проблемите на самите журналисти. Ето например наскоро колега се оплака, че видите ли, в момента аудиторията на радио &bdquo;Свобода&ldquo; рязко е намаляла.</p> <p>Впоследствие бяха разсекретени данните за вечерната аудитория на руската секция на Би Би Си и &bdquo;Гласът на Америка&ldquo; &ndash; всяка от тях възлизаше на 30 милиона души!</p> <p>Сред определени поколения съветски хора, най-вече сред мъжете, няма човек, който да не знае как звучи &bdquo;Сева Новгородцев, град Лондон, Би Би Си&ldquo;.</p> <p>Но през последните 15, ако не и 20 години, страхувам се, никой не знае кой е Сева Новгородцев. Макар за това време той да стана дори кавалер на ордена на Британската империя&hellip; Никой от новите поколения потенциални негови слушатели не познава този виртуоз на микрофона. Това е най-важният въпрос.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49442_gMUMBVxaDVMHm80kkdgK4QyohUgyCs.jpg" style="height:341px; width:500px" /></p> <p><em>Михаил Горбачов разговаря с работници от Вилнюс. Вляво &ndash; Раиса Горбачова. 11</em>&ndash;<em>13 януари 1990 г. Снимка</em>: <em>Борис Бабанов / РИА &bdquo;Новости&ldquo;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Докато липсва ситуация, при която обществото се нуждае от промени, от преструктуриране, от нова перестройка, няма да възникне и потребност от гласност. В днешните условия &ndash; &bdquo;Напред, Русия, плачи Европа, аз имам най-красивото&ldquo; &ndash; откъде?</p> <p>Това е толкова удобно. Без да ставаш от дивана, да превключваш федералните тв канали; пийвайки биричка, да мислиш за величието на нашата страна и загниването на Запада.</p> <p>Този обичаен руски навик е простият отговор на сложните въпроси. Когато се окаже, че еднопартийността води до &bdquo;едноколбасност&ldquo; &ndash; тогава, очевидно, отново ще възникне нужда от гласност. Имам предвид десетките милиони, които би трябвало да съставляват аудиторията в една 140-милионна държава.</p> <p>Много пъти съм давал за пример тази статистика, но никой не обръща внимание на това. У нас вестникарските тиражи са в пъти по-ниски от тези във Великобритания. Сега няма да обсъждаме издания като &bdquo;Комерсант&ldquo;, защото той &bdquo;не е такъв&ldquo;, както е прието да се казва.</p> <p>Говорим за буржоазните вестници, чийто обхват на материалите варира от балета на името на Кузнецова, през политика с името Колесников, та до сводките за фондовата борса &ndash; такива във Великобритания са четири, при което хартиеният вариант на Daily Telegraph има тираж около половин милион бройки.</p> <p>Що се отнася до нашия &bdquo;Комерсант&ldquo;, неговият тираж се колебае в рамките на така наречените &bdquo;върхови&ldquo; 100 000 бройки, а &bdquo;Ведомости&ldquo;, който е руският Financial Times, стига до 60&ndash;70 000. За какво да говорим? У нас абсолютните тиражи са по-ниски от полските!</p> <p>Главният естонски вестник, чието наименование може да се преведе като &bdquo;Пощальон&ldquo;, също е със стохиляден тираж. Така е, защото там има общество, което се нуждае да сверява всеки ден пулса си с този на основния вестник в страната.</p> <p>Ето, аз имам такива и такива усещания, длъжен съм да прочета прав ли съм. Това е то mass media. Ето я социалната функция, позволяваща на човека да чувства, че не е сам. Че има общество, че той е гражданин и по някакъв начин избира някого, страда, поставя въпроси; решава накъде върви страната му, възмущава се от властта и т.н. Без това не може да има журналистика. Ако няма потребност.</p> <p>Аз съм малко нещо и ресторантьор и знам, че не бива да доставяш аншоа, ако клиентите ти искат домати с краставички и &bdquo;повечко сметанка, млади човече, повечко сметанка&ldquo;.</p> <p>Не разбирам защо изобщо трябва да се води разговор за по-ниското или по-високо качество на медиите.</p> <p>Съветската пропаганда беше значително по-цялостна от тази на днешните федерални телевизионни канали. Но демонстрацията в онези времена как Константин Устинович Черненко гласува в избирателния си район отдавна работеше със знак &bdquo;минус&ldquo;.</p> <p>Сега по националните телевизионни канали излъчването на подобни показни &bdquo;изяви&ldquo; е неизмеримо по-малко, но това съвсем води до обратна реакция от страна на зрителите.</p> <p>Някъде през втората половина на управлението на Брежнев стана съвършено очевидно, че колкото по-мащабна е пропагандата, колкото по-наситено е присъствието на &bdquo;бащите на нацията&ldquo; в програма &bdquo;Время&ldquo;, толкова по-зле за &bdquo;бащите на нацията&ldquo;.</p> <p>Това е храната, хвала! Ако може да привлече врабчета дори&hellip; Питал съм колеги след колко време ще започнем да коментираме политическата култура на всичко това&hellip;</p> <p>Но като цяло, разбира се &ndash; &bdquo;преките линии&ldquo;.</p> <p>Някои смятат, че, за да се случи промяна, са необходими 10 години, други &ndash; 20. Никой не вярва, че това ще е завинаги.</p> <p>Преди десет години &ndash; по време на предишната криза в Украйна, &bdquo;украсена&ldquo; с името на Янукович &ndash; Путин отиде в Киев и всичките три украински общонационални тв канала предаваха &bdquo;както е редно&ldquo; и му задаваха въпроси &ndash; това е нашата &bdquo;пряка линия&ldquo;.</p> <p>Тогава Путин недвусмислено подкрепяше последователността по отношение на политиката спрямо Украйна.</p> <p>Сега на никого не му идва на ум да направи нещо подобно. Просто защото това вече е правено. В най-добрия случай ще се разсмеят.</p> <p>За тези 10 години като че ли се сдобихме с политическата култура. Неополитическият прогрес някак си живна, раздвижи се.</p> <p>Но не коментирам това дали по принцип въпросната &bdquo;пряка линия&ldquo; е възможна единствено в Беларус. Само пробвайте да я осъществите с поляците или чехите&hellip;</p> <p>Там никой не обсъжда какво се е случило с журналистиката от началото на &bdquo;перестройката&ldquo; до наши дни. На никого не би му хрумнало подобно нещо.</p> <p>За тях това е като изцеление от чума, за нас е &bdquo;великото минало&ldquo;. И жалба по Горбачов, който съсипа нашата прекрасна държава, от когото всички се страхувахме, а после безпределно уважавахме.</p> <p>Тези са моите съображения. Честна дума, не разбирам какъв е смисълът да си говорим за журналистика, доколкото в момента тя не е нужна на никого.</p> <p>Сами си пишем, сами си се четем. Това е най-обикновено самообслужване &ndash; по домовете.</p> <p>&nbsp;--------------</p> <p>*Михаил Жванецки е одески сатирик, определян като един от най-остроумните и дълбокомислени критици на нашето време.</p> <p><em>Превод: Елена Дюлгерова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • observer

    20 Март 2015 4:31ч.

    Горбачов даде демокрация на руснаците, от която те не се нуждаеха, възприеха я с типично руската дума вседозволеност, съсипаха държавата си и го презряха. И днес, когато мнозинството се опива от възродения култ към силата, а либералното прозападно малцинство по-скоро мрази страната си, отколкото се опитва да я промени, Горбачов не е нужен на никого. Един култов певец Андрей Макаревич пееше през 1989 за една лодка, която се носи по реката и никой не знае докъде ще стигне тя. Днес и над него тегне презрение. Никой не може да разбере Русия, а самата тя никога не е разбирала великите си хора. Докато паметниците на Ленин още стърчат над площадите и мумията му още не е погребана.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • съгласен

    20 Март 2015 6:09ч.

    съм с observer, но трябва да се добави и това, че в статията липсва нещо. И то е слонът в стаята. В Русия има цензура и нещата които интересуват четящата публика не се публикуват в печатните издания. Те четат в интернет - поне тези от тях, които още не са изпаднали в дълбоко униние от невъзможността да променят каквото и да било дори с общи усилия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гого

    20 Март 2015 7:03ч.

    Хубава статия и два смислени коментара!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • я

    20 Март 2015 15:58ч.

    Няма кой да вярва на полезните идиоти от времето на Свободна Европа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сами си пишем, сами си се четем. Това е най-обикновено самообслужване – по домовете

    20 Март 2015 17:48ч.

    това е истината - казана на Езоповски език. При по-остро изказване - иде цензурата от някой чеченски патриот - носител Ордена Путина - Первая степень

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    20 Март 2015 19:26ч.

    А как е положението с нашите медии? Май претворяват в дела онзи стар виц за албанската телевизия в който се казваше, че тя започвала предаванията си с \&quot;Добър вечер Енвер Ходжа\&quot; и ги завършвала с \&quot;Лека нощ Енвер Ходжа\&quot;, защото той бил единственият й зрител. Свободата на словото е изключително важна и може би е вярно, че лежи в основата на всички други свободи, но е и твърде опасна, когато се използва за манипулиране на общественото мнение. Както се казва, \&quot;острият нож лесно реже, но и дълбоко посича\&quot;. Затова ми се струва, че би било много полезно, ако се дискутират функциите на медиите като елемент на обществото и механизмите, които, от една страна, да гарантират свободното изпълняване на тези функции, а от друга, да санкционират медиите, които не ги изпълняват. И още нещо, едва ли може да се твърди, че Горбачов даде демокрация на руснаците. Струва ми се, че той не знаеше какво иска, а още по-малко знаеше как да го постигне. Това пролича особена ясно по време на пуча, когато бяха прекратени и президентските му правомощия. Някъде през 1988-89 година мой познат се върна от няколко месечна командировка в Москва. Въодушевени от надеждата за \&quot;гласност и перестройка\&quot; се събрахме да го чуем, а той ни попари с категоричното си мнение, че перестройка като съветската въобще не ни е нужна. Разказваше различни случки, които ни убеждаваха в това. А когато на бял свят започнаха да излизат недъзите на урболешкия ни преход, окончателно се убедих в една елементарна аналогия: Представете си, че карате селска каруца. Здраво държите юздите и яростно шибате конете с камшика, но изведнъж решавате да се промените. Хвърляте камшика и пускате юздите, а конете продължават да препускат бясно на воля. Още при първия завой вероятно ще обърнат каруцата в канавката. Ще убият себе си, а може би и вас. Изводът ми е, че за да направиш някакви промени трябва да знаеш какво точно искаш, как до го постигнеш и търпеливо да изчакаш обществото да узрее за тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    20 Март 2015 19:49ч.

    Цитат:\&quot;Дълбоко съм убеден, че журналистиката зависи не от журналистите, а от аудиторията\&quot;. Абсолютна глупост. Тези, които работят за четвъртата власт (би трябвало да я наричаме първа), изобщо не зависят от аудиторията, а направо се гаврят с нея безнаказано.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    20 Март 2015 20:01ч.

    Що се отнася до демокрацията, руснаците се нуждаят точно толкова от тази, която Горбачов им е \\\&quot;дал\\\&quot;, колкото и ние се нуждаем от нашата. Ако изобщо можем да назовем с тази дума съществуващите в момента извратени отношения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Няма безплатен обяд...

    20 Март 2015 22:20ч.

    Съвремената журналистика зависи от собственика, който плаща той и поръчва музиката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до кривата краставица

    21 Март 2015 2:04ч.

    Ние за разлика от руснаците, които от средновековието влязоха направо в комунизма имаме достатъчно дълга демократична история и съвършено друг манталитет. Така, че стига нелепи паралели. Колкото гърците се справят с демокрацията, толкова и ние можем и това е достатъчно. А колкото до \&quot;въпросчето\&quot; - сигурно си изкарва нормата в БСП-младежкото подразделение на \&quot;Интернет информация\&quot;. За справка вж. http://www.mr7.ru/articles/112478/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Днес ако се появи Горбито във Вилнюс

    21 Март 2015 4:08ч.

    ЩЕ МУ СМЪКНАТ ПЕТНОТО ОТ ГЛЪВЪТЪ ОТ БОЙ! ФАХАХАХАХАХА ГЛАСНОСЧ, още преди гласността да почне 87 година излезе ЛЕДОРАЗБИВАЧА на Суворов в която НА ЛУБЯНКАДЖИЙТЕ ИМ БРЪКНАХА С БОКСОВА РЪКАВИЦА В ГЪЗЕТАТА!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    21 Март 2015 5:28ч.

    А случайно някой да има някакви аргументи против \&quot;въпросчето\&quot; или пак е в ход типичния лакейски подход - да оплюят онзи, който не харесват за да прикрият вонята от самите тях?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи