Неефективната стратегия на Обама срещу "Ислямска държава"

<p><strong>В началото на операцията срещу &quot;Ислямска държава&quot; често виждахме по телевизията рекламни клипове на Пентагона, показващи &bdquo;хирургическата&ldquo; прецизност на американските авиационни удари, както и саудитско шоу с жена боен пилот. Ако се изключи екстравагантността при приземяване след военната операция на пилотите от емирствата, би могло да се възприеме, че стратегията на президента Обама срещу &quot;Ислямска държава&quot; може и да проработи, въпреки че скептиците подчертаваха, че лесно се бомбардират обекти в пустинята, но ако бойците влязат в населени места, познаването свой-чужд става доста трудно. С битката за Кобани (Айн ал Араб) през последните седмици точно това се случи и всички проблеми и противоречия на полуострова станаха очевидни в целия си блясък.</strong></p> <p>За &quot;Ислямска държава&quot; евентуална победа при Кобани има двузначно значение. Във военен аспект това ще позволи на халифата да наложи контрол по сирийско-турската граница и сериозно ще затрудни останалите страни в конфликта при получаването на финансова и военна помощ. В пропаганден аспект ще демонстрира, че организацията е способна да разширява териториите, върху които има контрол, въпреки въздушните удари на САЩ и коалицията. А за решаването на проблемите в региона е необходимо да се вземат под внимание твърде много въпроси, които нито Съединените щати, нито регионалните фактори имат готовност да решат.</p> <p>Случващото се в Кобани илюстрира само едно от многото неизвестни в ситуацията -</p> <p><strong>бъдещето на турско-кюрдските отношения.</strong></p> <p>Национална стратегия на Турция е териториалната цялост на държавата, поради което нейната пасивност към съдбата на кюрдите отвъд границата със Сирия е обяснимо поведение, независимо че кюрдите са основен фактор във военното противопоставяне срещу &quot;Ислямска държава&quot; и въпреки ангажиментите на страната към НАТО и Запада.</p> <p>Турската армия от десетилетия води бойни действия срещу отрядите на Кюрдската работническа партия (ПКК), а амбициите към държавност на Демократичната партия на Кюрдистан в Ирак едва ли изпълват с оптимизъм управляващите в Анкара. В допълнение на случващото се една нова кюрдска автономия в Сирия се възприема от Турция като пряка заплаха за националното й единство, което еднозначно се илюстрира в изявлението на Ердоган, че няма разлика между ПКК и Партията на демократичното единство в Сирия, намерило израз не само в бездействието на турските въоръжени сили в битката за Кобани, но и в бомбардировките на бази на Кюрдската работническа партия, за да не се допусне нейни бойци да участват в стражения на страната на кюрдите в Сирия. Подобна политика налага извода, че</p> <p><strong>за Турция в момента &quot;Ислямска държава&quot; е по-малкото зло.</strong></p> <p>Активността на &quot;Ислямска държава&quot; открои и друг проблем, който допълнително затруднява намирането на работещо решение на това, което се случва - наличието на национално единство в Ирак, или по точно неговото отсъствие.</p> <p>Ирак, създаден въз основа на споразумението Сайкс-Пико от 1916 г., изкуствено обединява в една държава враждебните едни на други сунити и шиити и етнически кюрди плюс още няколо етнически или религиозни малцинства. Светското управление на Саддам Хюсеин, допълнено с бруталността на армията, до известна степен успя да тушира противоречията и даде възможност да се заговори за иракска нация, но след отстраняването му от власт, американската окупация и разформироването на армията центробежните сили в момента поставят под сериозен въпрос</p> <p><strong>бъдещето на Ирак като единна държава. </strong></p> <p>Стратегията на Съединените щати от времето на окупацията и днес е запазване на териториалния интегритет на Ирак и изграждането на нацията посредством демокрация. Но в случая, при който има числова доминация на една от групите (60% шиити) и амбициите на кюрдите към самостоятелна държава, демокрацията като интегриращ фактор на нацията се оказва илюзия. В подобна ситуация, за да се намалят противоречията, би могло да се прибегне към преференциални квоти за малцинството, надхвърлящи неговото реално влияние, но в този случай се обезсмисля самата същност на демокрацията и реакцията на мнозинството е неизбежна.</p> <p>Към подобна реалност се прибавя и</p> <p><strong>дезинтегриращата сила на петрола.</strong></p> <p>На териториите с доминиращо шиитско население се намират 80% от петролните залежи на днешен Ирак, а останалата част е в кюрдските региони, което реално прави сунитите зависими от средствата, отделяни за тях от централната администрации в Багдад. Реалност, която прави и трите страни недоволни. Шиитите, защото трябва да отделят 30% от приходите за кюрдските и сунитски райони, сунитите, понеже съществуванието им зависи от администрацията в Багдад, а кюрдите поради причината, че са ограничавани в амбициите си за самостоятелен експорт.</p> <p>За времето след Саддам Хюсеин в кюрдската автономия е изградена гражданска и военна администрация, която създава заетост на почти 50% от населението, и управляващите в Ербил са заинтересовани от самостоятелни приходи. На настоящия етап администрацията във Вашингтон ограничава кюрдските стремежи към независимост, но ситуацията е възможно да се промени. В кюрдската автономия извършват проучвания за петрол близо 50 фирми, межу които и гиганти като &quot;Ексон&quot;, използващи за съветници бивши американски дипломати и военни с опит в Ирак, които може и да се превърнат във вашингтонско лоби на независим Кюрдистан. А</p> <p><strong>реалното разпадане на Ирак ще се финализира</strong>,</p> <p>в случай че шиитското мнозинство реши да се освободи от тежестта и проблемите на останалите етнически групи &ndash; решение, върху което Западът не може да влияе. При подобно развитие делът на &bdquo;шиитския&ldquo; петрол (Иран и остатъчен Ирак) ще задмине производството на Саудитска Арабия, със съответните размествания на световния пазар, а следователно с отражение и на итересите на ARAMCO. А това наистина е едно неприемливо&nbsp; за Съединените щати последствие от зараждането и възхода на &quot;Ислямска държава&quot;.</p> <p>Започнала своето начало като &quot;Ал Кайда&quot; в Ирак, &quot;Ислямска държава&quot; изминава пътя от терористична организация, сражаваща се срещу окупацията на Ирак от САЩ и намерила звездния си час (и щедро финансиране) в гражданската война в Сирия до квазидържава, контролираща територия, еквивалентна на площта на Великобритания, изградила администрация, която при отсъствието на друга би могла да се възприеме за ефективна, и изравняваща се по петролен добив до този на Бахрейн.</p> <p>Подобно развитие налага преоценка в определението на организацията като структура на &quot;Ал Кайда&quot;, от която тя ясно се еманципира в спора за сливането и Ал Нусра и отхвърлянето на позицията на Айман ал Зауахири за автономност на двете организации и превръщането й в нещо много по-сериозно. А това е третият проблем, възпрепятстващ стратегията на Съединените щати за ликвидиране на заплахата от &quot;Ислямска държава&quot;. Организацията няма да може да бъде неутрализирана, докато не се пресекат източниците на нейното финансиране и тя не бъде доведена до банкрут. Подобна стратегия на настоящия етап отсъства. Средствата, с които разполага &quot;Ислямска държава&quot;, се оценяват на близо 2 млрд. долара, като за сравнение &quot;Ал Кайда&quot; в периода около 11 септември има бюджет от 30 млн., докато средствата на талибаните варират между 70 и 400 млн. долара.</p> <p><strong>Източниците на приходи са различни по своето естество</strong></p> <p>&ndash; от изнудване на бизнеса в контролираните области, износ на антики и банкови обири, като най-големият е на банката в Мосул за близо 420 млн. долара, до дарения от Саудитска Арабия, Катар и емиратствата и търговия с петрол на черния пазар. В момента &quot;Ислямска държава&quot; контролира най-голямото петролно находище в Сирия в района на Деир ел Зоур, приходите от което се оценяват на 3 млн. долара на ден, и газовите находища Шаар, както и в района на Хомс.</p> <p>Пресичането на притока на подобни средства изисква международни усилия и сурови санкции (каквито в момента отсъстват) за тези, които подпомагат финансирането на &quot;Ислямска държава&quot;, но най-ефективно би било изтласкването на организацията от петролните полета и тук решението опира до сухопътни военни операции и кой би могъл да ги проведе. Армията на Асад (тук обаче са налице идеологическите задръжки на администрацията на Обама) или очакваните да бъдат обучени нови 5 хил.бойци от Сирийската свободна армия, но те пък са несъпоставими със силите на &quot;Ислямска държава&quot;, а и не се знае доколко са &bdquo;умерени&ldquo; и биха ли се стражавали с нея. Или международна коалиция, но там въпросите са още повече. Еднозначно е, че</p> <p><strong>докато не се пресекат приходите на екстремистите, те ще продължават да имат успех.</strong></p> <p>В заключение, към проблемите, възпрепятстващи стратегията за неутрализирането на Ислямска държава, е и темата за идеологията на джихадистите. В европейската и американска пропаганда, може би поради сложността на отношенията с богатите на петрол сунитски съседи на Ирак, налаганите религиозни порядки в контролираните от халифата територии се представят като извращение на исляма, независимо че теологичните разбирания на &quot;Ислямска дъжава&quot; не се различават от тези в Саудитска Арабия - ултраортодоксален салафизъм, особено нетолерантен както към другите религии, така и към шиитската интерпретация на исляма.</p> <p>Саудитските духовници, включително и главният мюфтия на Саудитска Арабия Абдул Азис ал Шейх,</p> <p><strong>имат дълга история на проповядване на нетолерантност</strong>,</p> <p>граничеща с унищожаване на последователите на другите вероизповедания, а саудитската държава носи отговорност за радикализирането на сунитите в опита си да ограничи влиянието на Иранската революция. Примерите варират от Афганистан (1979&ndash;1989 г.) до все още продължаващата сирийска гражданска война. Но реалността е, че творението излиза извън контрол, което в наши дни намира израз в активността на &quot;Ислямска държава&quot;, отправяща предизвикателство към легитимността на саудитската династия и контрола над светите места, което (както и в случая с Афганистан) доведе до реакцията на Съединените щати.</p> <p>В саудитското кралство също така са налице признаци за промяна в политиката. През февруари крал Абдула издаде указ за наказание на саудитските граждани, воюващи извън пределите на кралството, а месец по-късно и списък на организациите, за които се забраняват дарения, включително &quot;Ислямска държава&quot;. Също така ръководителят на саудитското разузнаване принц Бандар бин Султан беше отстранен от поста си, като признание на провала на политиката на Саудитска Арабия в Сирия. Но дали тези промени ще бъдат ефективни и достатъчни, за да се ограничи влиянието на радикалите, е въпрос, засега без отговор. Колкото за бъдещо стабилизиране на саудитско-иранските отношения, там неизвестните са още повече. А съдбата на иракските сунити, изглежда, е извън уравнението.</p> <p>&nbsp;</p>