- 10 Sep 2020
- 37
- 34
Твърдението на актьора предизвика възмущение. Последните руски новини също не са потвърждение на неговите думи.
<p>Думите на Жерар Депардийо, който благодари на руския президент за това, че му е дал руско гражданство, и поздрави Русия като „велика демокрация”, предизвикаха възмущението на правозащитници. И с основание. Дори и да не е диктатура, Русия проявява някои същностни черти на авторитарния режим, както показват следните примери:</p>
<p><strong>Преизбирането на Владимир Путин за трети път</strong></p>
<p>Владимир Путин беше президент. Два пъти. След това министър-председател, докато неговият бивш министър-председател стана президент. След това пак президент... Освен това ще може да се кандидатира отново през 2016 г... Дълголетие във властта, което е разрешено от Конституцията, но което е широко изобличавано от опозицията и организациите за защита на човешките права.</p>
<p><strong>Нередностите на последните избори</strong></p>
<p>Парламентарните и президентските избори преди няколко месеца бяха белязани от множество съобщения за нередности: претъпкани урни, т.нар. въртележка (коли превозват избиратели от бюро в бюро, за да пуснат бюлетина във всяко едно от тях), явно влияние на избиратели в самите бюра...</p>
<p>Нередности, посочени от асоциацията „Голос”</p>
<p><strong>Култът към личността</strong></p>
<p>Разбира се, митингите в подкрепа на Барак Обама на последните американски президентски избори поставят на преден план кандидата. Но в Русия от доста години съществува един почти култ към личността на президента Путин. Не сме ли виждали снимките и видеозаписите на шефа на Федерацията по време на лов, риболов, яхнал „Харли Дейвидсън”, на стар съветски самолетоносач...</p>
<p>Владимир Путин дори участва в документален филм за самия себе си: повод да го видим как прави няколко дължини в басейна, „както всяка сутрин”, или дори как закусва.</p>
<p>Култ към личността, който напомня много за онзи, който се практикува в най-симпатичните диктатури по света.</p>
<p><strong>„Пуси Райът”</strong></p>
<p>Мария Альохина и Надежда Толоконникова, две от членовете на групата „Пуси Райът”, бяха осъдени през август на две години затвор в колония за „хулиганство” и „подстрекаване към религиозна омраза”, след като изпяха през февруари в катедралата „Свети Спасител”, на две крачки от Кремъл, „пънк молитва”, призоваваща Дева Мария да „прогони” руския президент Владимир Путин от властта.</p>
<p>Осъждането беше разкритикувано от неправителствените организации като наказание, решението за което е било взето на политически процес, чиято цел е да затегне връзките между властта и Православната църква, която се представя като покровител на Москва пред Вечността.</p>
<p><img src="/uploads/editor/GERARd.jpg" alt="" width="440" height="293" /></p>
<p><strong>Аферата „Ходорковски”</strong></p>
<p>„Юкос” е най-символичната афера, изобличена от руски и чужди либерали, като вдъхновена от Кремъл, за да поеме контрола над скъпоценните петролни активи и да постави на колене един бизнесмен, проявил политически амбиции и подкрепил опозицията. Бившият петролен магнат и критик на Кремъл Михаил Ходорковски е затворен от 2003 г.</p>
<p>Той и неговият съюзник Лебедев, задържани от 2003 г., бяха осъдени през 2005 г. на осем години затвор в колония за измама в особено големи размери. Присъдата беше увеличена на 14 г. през декември 2010 г. след втори процес за кражба на петрол, която впоследствие беше намалена при обжалването с една година, което означава, че ще бъдат затворени до 2016 г., докато районният съд в Москва не реши ново намаляване на присъдата с две години, по силата на промяна в законодателството. Той би трябвало да бъде освободен през октомври 2014 г.</p>
<p>При първата си голяма пресконференция за 2013 г. Владимир Путин увери още веднъж, че не е изиграл никаква роля при вземането на това решение от правосъдието. Президентът храни силна неприязън срещу Ходорковски и придоби навика, когато го питат за този, който беше най-богатият човек в страната, дори да не произнася фамилното му име.</p>
<p>Той го сравни с американския мафиот Ал Капоне, със затворения финансист Бърнард Мадоф, и дори каза, че си е изцапал ръцете с кръв – обвинение, което правосъдието никога не е повдигало срещу Ходорковски.</p>
<p><strong>Корупцията и аферата Магнитски</strong></p>
<p>Неправителствените организации редовно упрекват Москва заради корупцията, както и поддържането на широка мафиотска система. А аферата „Магнитски”, която се вписва в този контекст, фокусира вниманието на медиите към тази опасна система.</p>
<p>Сергей Магнитски, данъчен адвокат, който съветвал Hermitage Capital, почина в затвора през ноември 2009 г. след 11-месечно временно задържане. Тогава той е бил задържан в затвор в Москва, където е прехвърлен от центъра за временно задържане в Бутирка.</p>
<p>Юристът е бил задържан през 2008 г. за данъчна измама, след като изобличил широка финансова машинация за 5,4 млрд. рубли (130 млн. евро), скроена според него от високопоставени служители на полицията и данъчните власти в ущърб на неговия работодател, както и на руската държава.</p>
<p>Консултативният съветник по човешките права към Кремъл призна в една експертиза, че 37-годишният юрист е станал жертва на насилие и е бил лишен умишлено от грижи, но официалното разследване направи заключение само за нехайство.</p>
<p>Аферата „Магнитски” предизвика видимо охлаждане на отношенията между Москва и Вашингтон, като на 14 декември американските власти обнародваха закон, който забранява влизането в САЩ на високопоставени руски представители, замесени в неговата смърт или в други случаи на нарушаване на човешките права.</p>
<p>Русия отговори със закон, гласуван миналата седмица от руските депутати и обнародван в петък от президента Владимир Путин.</p>
<p>Единственият подсъдим по тази афера, бившият заместник-директор на затвора в Москва, беше оосвободен.</p>
<p><strong>Убийство на журналисти: Анна Политковская</strong></p>
<p>От 1993 г. досега в Русия са убити повече от 300 журналисти, а убийството на Анна Политковская на 7 октомври 2006 г. в Москва е това, която най-силно разтърси света. Журналистката от „Новая газета”, убита от куршум във фоайето на блока, в който живее, беше една от малцината руски журналисти, които изобличаваха случаите на злоупотреба с власт по време на войната в Чечня.</p>
<p>Руски съд осъди неотдавна на 11 г. затвор в колония бивш полицай за съучастието му в това убийство. Но пресата разкритикува разследването и процеса, след които нито един от поръчителите не беше идентифициран. РСФ разкритикува освен това провеждането на експресен двудневен процес, „без преглед на доказателствата и частично при закрити врата”.</p>
<p>Този процес „поставя под съмнение съществуването на реална воля за разкриване на истината и идентифициране на виновните и поръчителите на това убийство”, обяви в изявление неправителствената организация.</p>
<p>По-голямата част от убийствата на журналистите в страната така и не бяха разкрити.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
