- 10 Sep 2020
- 87
- 19
“Реформаторски настроените министри трябва да се разграничат и дори да подадат оставки, за да провокират провеждането на реформи”. Това са думи на Иван Костов, изречени след съвместно заседание на ръководствата на СДС и ДСБ, проведено във вторник. Костов не посочи кои са реформаторите в правителството, а острото му изказване беше провокирано от драмите около внасянето на Бюджет 2011, който се обсъжда от парламента, без да са внесени бюджетите на Здравната каса и Националния осигурителен институт. Въпреки гневния си тон Костов не поиска оставката на финансовия министър Симеон Дянков, който носи цялата отговорност за изготвянето и прокарването на консолидирания бюджет. Въпреки призивите си към министрите реформатори на ГЕРБ да подадат оставки от правителството, Костов не каза ясно и дали самият той и партията му ще оттеглят подкрепата си за управлението на Бойко Борисов.
<p>Иван Костов, който от началото на мандата на това правителство не е казал една лоша дума за финансовия министър Симеон Дянков, а преди година даваше пълната си подкрепа за проваления бюджет за 2010 г., днес откри, че правителството не провеждало реформи.</p>
<p>Лидерът на ДСБ забрави да констатира, че бюджетът за 2011 г. е точно толкова лош, колкото бюджетът за 2010 г. Може би защото преди приемането на проваления и актуализиран бюджет за тази година точно той заяви, че ДСБ ще подкрепи Бюджет 2010, защото е реалистичен и цели да подготви страната за приемане в еврозоната. Днес можем да кажем спокойно, че Бюджет 2010 беше не само нереалистичен, но и категоричен провал за Симеон Дянков. Но не само негов. Бюджет 2010 беше провал за всички депутати, които го подкрепиха, включително и за тези от Синята коалиция. Включително и за г-н Костов. Категоричен провал беше и кандидатстването в еврозоната, за което същият г-н Костов твърдеше, че ще се случи благодарение на Бюджет 2010.</p>
<p><strong>“ДСБ подкрепя правителството на ГЕРБ заради намеренията му да противодейства решително на кризата със смели и спешни реформи, да постигне ускорено и ефективно усвояване на европейските средства и да потърси наказателна отговорност от злоупотребилите политици от тройната коалиция, както и да спре организираната престъпност и корупцията”</strong>. Тези думи отново са на г-н Костов и не са изречени при встъпването в длъжност на кабинета Борисов, а на 18 април 2010 г. Тогава за всички освен за г-н Костов и присъдружните му организации вече беше ясно, че няма да има нито противодействие на кризата, нито ускорено усвояване на евросредства, нито търсене на отговорност от злоупотребили политици, нито спиране на организираната престъпност и корупцията.</p>
<p>Тази недалновидност и неадекватност на Костов се прояви и преди пет месеца, когато той заяви от парламентарната трибуна: <strong>„ПГ на Синята коалиция може би най-искрено изразява тревогата си от липсата на реформи в здравеопазването. Групата е провела разговор с проф. Анна-Мария Борисова и депутатите са доволни от отговорите, които са получили на въпросите си. Ето защо Синята коалиция ще подкрепи кандидатурата на Борисова. Вие сте министър на пациентите и трябва да се грижите за тях”</strong>.</p>
<p>Още тогава беше ясно, че Борисова е последният човек, който има в главата си идея за управлението на здравеопазването. Костов обаче, заедно с останалите 13 депутати от Синята коалиция, гласува за избирането на Борисова и продължи да ръси клишета за смели и решителни реформи. Когато всички се убедиха 100%, че Борисова е неадекватна, и дори не по-малко неадекватният Мартин Димитров успя да стигне до прозрението, че тази жена не става и трябва да подаде оставка, Костов застана на амбразурата и заяви, че партията му подкрепя правителството и не иска оставки на министри. Това би било донякъде принципна позиция, ако няколко дни преди това лидерът на ДСБ не беше направил флик-флак и самият той не беше поискал оставката на здравния екип на правителството. Няколко дни след акробатичните изпълнения на Костов Бойко Борисов уволни Анна-Мария Борисова, а лидерът на ДСБ мъдро замълча.</p>
<p>Спомняте ли си Румяна Желева? Онази, за която цяла Европа разбра, че не става за еврокомисар и че има намерение да преговаря със сомалийското правителство, което не съществува от 1991 г. А спомняте ли си какво каза г-н Костов след злополучното изслушване на Желева в Европарламента, след което цяла България с изключение на него и Цецка Цачева се червеше от срам. <strong>„Желева е и моя кандидатура, защото, като членове на ЕНП, ние сме гласували за нея”</strong>. Това каза г-н Костов, а след няколко дни замаза положението с твърда подкрепа за новия кандидат за еврокомисар Кристалина Георгиева. Впрочем същото направи и незабравимата Цецка Цачева.</p>
<p>Но нека отново се върнем към настоящето, в което г-н Костов отново е принуден да се върти на 180 градуса и да говори точно обратното на това, което е говорил допреди няколко месеца. Става въпрос за скандалите около вътрешния министър Цветанов. Щом разбра, че доскоро любимият му министър в правителството май ще падне жертва на собствената си лакомия, лидерът на ДСБ беше първият политик, който любезно го попита къде отива, след като го бутна по стълбите. В събота заместничката на Костов Екатерина Михайлова излезе от дълго мълчание и призова Цветанов да отговори публично на обвиненията срещу него, отправени от Алексей Петров и Яне Янев.</p>
<p>Ден по-късно бедният и неразбиращ Цветанов даде две интервюта за Нова телевизия, в които надълго и нашироко обясняваше, че наистина притежава девет имота в София, като с четири от тях (два апартамента и два гаража) наистина се е сдобил през 2008 г., и че наистина е работил с “Лев корпорация” като зам.-кмет на София само три години преди да открие, че Алексей Петров е “октопод”. На следващия ден Цветанов намери за нужно да повтори всички самопризнания, направени пред Нова телевизия и пред bTV, но с допълнението, че си е купувал апартаментите с пари, които бил спечелил като консултант. Също като Ахмед Доган, който се оказа консултант на хидроенергиен проект и беше подведен под съдебна отговорност за това по инициатива на депутата от Синята коалиция Димо Гяуров. След като по призива на Екатерина Михайлова Цветанов отговори публично на атаките срещу него, г-н Костов излезе пред журналистите и го обвини не за това, че не може да каже откъде има пари да купува апартаменти на килограм, след като цял живот е работил като държавен чиновник, не за това, че се е договарял с “октопода”, докато е бил зам.-кмет, а за това, че... е отговорил публично на обвиненията на Яне Янев и Алексей Петров.</p>
<p>Тук е добре да си припомним, че същият Иван Костов допреди месец се явяваше в ефира на всички големи телевизии и с характерната си загриженост призоваваше Волен Сидеров да отговаря публично на обвиненията на Атанас Атанасов за това, че е рекетирал свой познат преди двадесет и пет години. Така по стандартите на г-н Костов излиза, че добрият политик трябва да отговаря на обвинения за случка отпреди двадесет и пет години, но в никакъв случай да не отговаря за нещо, което се е случило преди две и директно хвърля сянка на съмнение за корупция върху него. И за да бъдем още по-конкретни, трябва да си спомним какво каза Костов във вторник, а то е: <strong>“Цветан Цветанов допусна груба политическа грешка, влизайки в диалог с човек, който е под домашен арест. Вътрешният министър изпадна в много трудно защитимо положение и не е нормално премиерът Бойко Борисов да не вземе отношение по случая. Недопустимо е Цветанов да влиза в такава реализация и в частни случаи, когато би трябвало да чертае стратегии”</strong>.</p>
<p>Цветан Цветанов да чертае стратегии, Анна-Мария Борисова да проведе смели и решителни реформи в здравеопазването, Симеон Дянков да изготви и изпълни реалистичен бюджет, Румяна Желева да преговаря със сомалийското правителство, правителството на Бойко Борисов да се справя с престъпността и корупцията и да ускорява усвояването на еврофондовете... Така от своя пиедестал г-н Костов вижда как би трябвало да изглежда настоящата българска политика. Стиснал в една ръка двата процента подкрепа за партията си, а в другата – невръстния Мартин Димитров, г-н Костов ще продължи да се върти до пълната победа на здравия разум, който все някога ще го извади от политиката.</p>
