- Автор: БТА
- 14 Фев 2023
- 1479
- 4
Най-високопоставеният дипломат на Китай Ван И ще участва в конференцията по сигурността в Мюнхен в края на тази седмица, след което ще посети Франция, Италия и Унгария, а също и Русия, съобщи китайското външно министерство, цитирано от Ройтерс. Визитата на Ван И е пореден опит от страна на Пекин за възстановяване на отношенията със скептична Европа, отбелязва "Политико“.
Обиколката представлява възможност за преодоляване на напрежението в отношенията между Китай и Европа на фона на продължаващата подкрепа на Пекин за Москва въпреки нахлуването на Русия в Украйна.
В началото на годината Ван беше повишен от министър на външните работи до поста на завеждащ Канцеларията на Комисията по външни работи на ЦК на Китайската комунистическа партия - висшата дипломатическата длъжност в КНР, намираща се в непосредствено подчинение на генералния секретар на ККП. Той ще бъде най-високопоставеният официален представител на Пекин, посетил Европа след партийния конгрес през октомври миналата година.
Неговата визита трябва да се разглежда в контекста на това, че САЩ са основен стратегически съперник на Китай, поради което Пекин търси начини да възстанови по-топли отношения с Европа чрез дипломатически ангажименти. Германският канцлер Олаф Шолц и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел отидоха в Пекин през ноември и декември, за да осигурят това, което те нарекоха израз на неодобрение от страна на президента Си Цзинпин относно заплахата на Русия да използва ядрени оръжия срещу Украйна.
Си също се срещна с лидерите на Италия, Холандия и Испания по време на срещата на върха на Г-20 през ноември. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ще посети Китай в началото на тази година.
Също така трябва да се обърне внимание и на "балонирането“ на отношенията Китай-САЩ след инцидентите с определените от Вашингтон като шпионски балони апарати, появили се над Щатите. Поради случилото се държавният секретар Антъни Блинкън отмени планираната си визита в Пекин, което отложи във времето възможността за диалог на високо равнище между Пекин и Вашингтон. Все пак се появиха твърдения, че Блинкън и Ван И може да се срещнат в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността.
Китай определено не е страна, която залага само на един кон. Това личи от факта, че китайски дипломати не славословят значението на връзките на Пекин с Москва, които достигнаха връхна точка само седмици преди руската инвазия. Тогава Си Цзинпин и Путин обявиха партньорство “без ограничения“. Само че новият китайски посланик в ЕС Фу Цун беше цитиран от "Политико“ да казва, че „хората не бива да виждат твърде много значение в етикети като “без ограничения“, добавяйки, че Пекин може да опише отношенията с ЕС със същите термини.
Извън общите приказки, има много работа за вършене по отношение на връзките Китай-ЕС. Например Пекин желае съживяване на процеса на ратифициране на Всеобхватното споразумение за инвестиции между ЕС и Китай. Споразумението, за което се застъпваше бившата германска канцлерка Ангела Меркел, остана “замразено“ от Европейския парламент, след като Пекин санкционира някои депутати от ЕС в отговор на санкционирането на китайски служители от страна на ЕС, участващи в потискането на мюсюлманите уйгури в Синцзян.
Всъщност върху отношенията Пекин-Брюксел тежат демократични парадигми, които ощетяват деловите връзки между Поднебесната империя и Стария континент, но са от полза на трети играчи в голямата игра. Например петролното ембарго, което ЕС наложи на руското черно злато, увеличи износа на руски петрол за Китай с 8% през миналата година, каза в рубриката "Чайна директ“ (China Direct) на “Политико” Александър Габуев, експерт от Фондацията за международен мир Карнеги. При това Пекин получава руското черно злато на преференциални цени. За разлика от ЕС. А излизането на Китай от матрицата „нула КОВИД“, започнало в края на миналата година, неизбежно ще съживи икономиката му. В края на януари Международната агенция по енергетика прецени, че бързото повторно отваряне на Китай се очаква да доведе до рекордно високо търсене на петрол в световен мащаб. “Китай ще стимулира почти половината от този растеж на глобалното търсене, въпреки че формата и скоростта на повторното му отваряне остават несигурни“, каза МАЕ, добавяйки, че очаква търсенето на петрол да скочи с 1,9 милиона барела на ден, за да достигне 101,7 милиона барела на ден.
По време на европейската визита на Ван И неизбежно ще стане дума и за плана “Глобален портал“ (Global Gateway), чрез който Европейската комисия предложи за реализиране 70 проекта през първата година (36 в Субсахарска Африка, 14 в Латинска Америка и Карибския регион, 13 в Азиатско-Тихоокеанския регион, както и седем в съседни на ЕС страни). Та според този план ЕС има намерение – остава и да го изпълни – до 2027 г. да мобилизира около 300 млрд. евро публични и частни средства, за да финансира инфраструктурни проекти в чужбина. За сравнение с този план, на който Брюксел гледа като на конкурент на китайския “Един пояс, един път”, от 2005 г. досега Пекин е инвестирал в своята мегаинициатива 2,3 трилиона долара в близо 4000 задгранични инвестиционни и строителни проекти. Т.е. Европа е на старта, а Китай прави съвсем не първа обиколка, набирайки скорост.
В “прозрачния” подход на ЕС към Китай се появи нов фактор – американският Закон за намаляване на инфлацията.
Еврокомисарката Маргрете Вестагер остро критикува Китай за “даване на субсидии на компании, активни на нашия единен пазар”, което им осигурява несправедливо предимство. Това беше казано преди САЩ да започнат да прилагат закон на протекционизма, в който в частност има клауза, според която американските потребители, които са закупили определени стоки, произведени в Северна Америка, имат право на данъчни кредити. Това облекчение не е в сила, ако същите стоки са произведени в ЕС. Министрите на икономиката на Германия и Франция, които посетиха Вашингтон миналата седмица, не чуха нищо конкретно от висшите американски служители във връзка с опасенията на Европа относно субсидиите за зелени технологии в рамките на американския Закон за намаляване на инфлацията (ЗНИ), съобщи Ройтерс.
Мюнхенската конференция по сигурността едва ли ще се фокусира върху "тихата“ икономическа битка, която е факт между САЩ и ЕС. Това по-скоро може да бъде тема “оф дъ рекърд“.
На форума няма да има представители на властите в Москва и Техеран, посочи ДПА. Руското правителство няма да участва в конференцията за първи път от десетилетия заради започналата преди близо година инвазия в Украйна. Директорът на конференцията Кристоф Хойсген каза, че форумът не трябва да е трибуна за президента Владимир Путин и неговото правителство да разпространяват своята пропаганда.
Присъствието на Ван И на конференцията по сигурността ще отбележи първия случай, в който висш китайски държавен служител присъства от началото на пандемията. Той ще произнесе реч и ще обясни позицията на Пекин по неотложни международни въпроси, съобщиха от външното министерство в Пекин.
Китай продължава да подкрепя Путин в конфликта, представяйки САЩ и НАТО като основни виновници за войната, отбелязва ДПА. Поради това ще е от голямо значение каква позиция ще изрази на форума Ван И. В Мюнхен САЩ ще бъдат представени от вицепрезидентката Камала Харис. Макар и да не е "ястреб", тя има ясна позиция към Китай. В края на септември миналата година, както съобщи тогава Си Ен Ен, Харис обвини Китай, че "подкопава ключови елементи на международния ред, основан на правила", и нарече поведението на Пекин в Източнокитайско море, Южнокитайско море и Тайванския проток "обезпокоително".
Така че на предстоящата Мюнхенска конференция по сигурността няма да се развяват маслинови клонки. Остава да видим докъде ще отидат опонентите в излагането и защитата на своите тези. При което не бива да се забравя, че Китай гради външната си политика с поглед в десетилетията напред.
Източник: БТА
Следвайте "Гласове" в Телеграм
