Автор: Стефан Стоянов, участник в кръглата маса (1990), член на НКС на СДС (1989-1990), депутат в VII ВНС (1990-1991), подписал Конституцията на РБ, посланик в Атина (2002-2006).
Саудитска Арабия извършва масово публични екзекуции. Включително екзекутират и непълнолетни. Понякога излагат труповете на публични места за назидание. Държат хора с години в ареста без присъда и без достъп до адвокат - включително такива, които при арестуването са били непълнолетни. Изтезават критици на режима и борци за граждански права. Държат ги години в ареста без възможност за свиждане с роднини и близки.
Саудитска Арабия бомбардира граждански обекти в Йемен. Бомбардирали са събирания на мирни граждани като сватби и оживени пазари, в близост до които не е имало никакви военни обекти. От подобни бомбардировки са загинали 9 000 цивилни.
И за да няма недоразумение, всичко това Саудитска Арабия извършва в наши дни, през 21-ви век.
В западната преса редовно се публикуват факти за чудовищни нарушения на човешките права от властите на Саудитска Арабия – извънсъдебни убийства, изтезания и др. Някои от тези факти стигат и до българските медии. Подробни описания могат да се намерят и в докладите на различни правозащитни организации.
Правителствата на САЩ, Канада, Германия и др. оказват помощ на жертвите на режима в Саудитска Арабия. Европейският парламент многократно е осъждал варварски актове извършвани от властите в кралството. Например, председателят на Европейския парламент Мартин Шулц в официална реч през 2015 г. призовава саудитските власти „да сложат край на системните репресии срещу мирното изразяване“ и заявява: „Терорът и нечовечната наказателна система няма да ни откажат да се борим за човешките права. … Аргументите за сигурност, сделките за оръжие и парите от петрола няма да ни спрат.“
Държавното устройство на Саудитска арабия няма нищо общо с демокрацията. Саудитска Арабия е абсолютна монархия – няма държавна конституция, няма ограничения за властта на монарха. Той може да прави всичко. Той е едновременно държавен глава, премиер-министър, главнокомандващ на въоръжените сили и … върховен съдия. Всички останали министри са от кралското семейство. Не ми е известно някой от хората, които наричаме диктатори да са разполагали с толкова голяма власт.
Държавният глава е начело на изпълнителната власт, той е и върховен съдия. Това няма нищо общо с принципа за разделение на властите.
САЩ са най-голямата демократична държава. САЩ са еталон за демокрация. Нещо повече, те налагат икономически санкции на държави, които не са достатъчно демократични.
На сайта на Държавния департамент на САЩ Саудитска Арабия е определена като „силен партньор” в редица области. Там е посочено: „Уникалната роля на Саудитска Арабия в Арабския и в Ислямския свят, притежанието й на вторите по големина световни залежи на петрол, както и стратегическото й местоположение - всичко това има роля за дълготрайните двустранни отношения между Кралството и Съединените щати”. Очевидно има един доста прагматичен подход. На сайта по-нататък четем, че Саудитска Арабия е най-големият купувач на американско оръжие, като в момента активните сделки са за над 100 милиарда долара.
През 2017 г. САЩ сключват сделка за продажба на оръжие на Саудитска Арабия за 460 милиарда долара – 110 незабавно и още 350 за срок от 10 години. Сделката се сключва, въпреки, че някои американски сенатори се обявяват против, позовавайки се на нарушенията на човешките права. В последствие сделката минава през различни перипетии и сумата се променя.
Когато питат президента на САЩ за сделката, той отговаря, че това е в интерес на американците, защото „се създават 1 милион работни места”.
В САЩ считат, че външната политика трябва да защитава националните им интереси.
Съжалявам, ако за някои от читателите свързването на заглавието на настоящата статия със съдържанието й изисква прекалено големи интелектуални усилия.
За тези читатели, които са затруднени, предлагам допълнителни разяснения. Искрено одобрявам следните принципи, на които се основава американската външна политика:
• САЩ са суверенна държава и външната им политика се определя само от техните интереси, без намесата на чужди държави;
• САЩ си сътрудничат политически и икономически с „лошите“, когато това е в техен интерес;
• САЩ налагат санкции на „лошите“, само когато това е в техен интерес.
И тук възниква големият въпрос: Може ли България да следва примера на най-голямата демокрация и да се ръководи от същите принципи?