- 10 Sep 2020
- 365
- 45
Едва ли някой си е мислил, че този популярен израз, който се използва, за да опише незачитането на дадена човешка личност, може да се превърне в зловеща реалност и да се употребява в буквален смисъл. Бездомните кучета в София трябва да се избият до едно, а след това да започнат цивилизационните спорове около хуманното отношение към животните. На този етап проблемът е на еволюционно ниво. Няма никакъв помен от цивилизация. Град в който кучета изяждат деца, убиват хора или държат цял квартал в денонощен стрес, не е, в строгия смисъл на думата, град. Преди векове градските стени са обозначавали мястото, където свършва дивата природа. Зад тях господар е бил човекът, който създавал своята
<p> </p>
<p>цивилизация. В София такава няма. Тук важат законите на джунглата не в преносния, а в буквалния смисъл на тази дума. В столицата на България човек може да бъде изяден в буквален, а не в преносен смисъл. Ние трябва да престанем да наричаме това място град, докато не си го отвоюваме обратно от превзелите го животни. Вчера Йорданка Фандъкова трябваше просто да се махне от срам, защото се води кмет на този коптор. Впрочем нещата в него се влошиха много повече, откакто мутрата Бойко Борисов стана кмет и ГЕРБ го управлява вече СЕДМА година, но не това искам да коментирам днес. Фандъкова трябваше да подаде моментално оставка, за да даде знак, че са преминати всякакви граници и за да поеме отговорност за трагедията. Само кметът и никой друг трябва да отговоря за вината си, че е оставил кучетата да превземат града. Няма абсолютно никакво оправдание за това престъпление по служба или престъпна небрежност – все едно. Никакви природозащитници, екоравновесници и прочие не са извинение за бездействието на градската управа. Такива организации има във всяка цивилизована страна и никъде бездомните кучета не са проблем, защото просто няма бездомни кучета. Кметът и никой друг трябва да реши този въпрос в рамките на дни и не може да има сила на този свят, която да му попречи да го стори. Ако аз бях кмет, щях да приключа с кучатата за по-малко от две седмици. За това не се искат специални компетентности, а елементарен инстинкт за оцеляване на общността. Говорим за оцеляване на видовете, а не за нещо друго. За да има хуманизъм, трябва да го има human being. Нещата в София са сведени до физическо оцеляване. Живея в центъра на града и пред сградата се разхожда глутница от пет-шест кучета. Всяка среща с тях е стрес. Когато сме с децата, стресът е двоен. Това е абсурд и тук няма място за никакви обяснения. Казвам това, защото гледах един налудничав разговор в сутрешния блок на бТВ. Бяха събрали жители на квартала, в който вчера бе почти изяден от бездомни кучета човек, и някакви представители от общината. Сипеха се безумия от рода на "европейски изисквания, план-график, нормативната уредба и т.н", От разказите на хората стана ясно, че имат периметър около блоковете отвъд, който не могат да преминават, защото кучетата не им позволяват. От своя страна кучетата често нарушават периметъра на хората и стигат почти до блоковете им, където често ги нападат на излизане и влизане, а преди четири години кучетата изяли половината от главата на едно циганче...Това слушах за добро утро, докато си пиех кафето, и честно казано, избухнах в нецензурен водопад по адрес на един олигофрен от общината, който призова да не подхождаме толкова емоционално по този въпрос. После прочетох в един вестник обясненията на Фандъкова, която обвиняваше за ситуацията не себе си и мутрата- предшественик, а лекомислените домакини, които хранили бездомните животни със сурови кокали, и пак избухнах в псувни. Така се освобождават лошите енергии и се отлага неизбежната в България среща с рака. А се разболяваме от рак, защото живеем в непрекъснат стрес, болезнено разминаване между вътрешния и външния свят, липса на смисъл, липса на перспектива, липса на устои, липса на сигурност. Все още сме хора но все повече живеем като животни. Животни, които могат да бъдат изядени от други животни...</p>
