- 10 Sep 2020
- 40
- 40
Протестите, които заляха страната, изненадаха управляващите както никоя зима, пролет или есен не ги беше изненадвала досега. В известен смисъл те изненадаха и самите протестиращи, както и всички, които не протестират.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><strong>Трудно може да се каже какво точно се случва в момента,</strong></p>
<p>защото исканията са противоречиви, най-разнообразни и дори взаимно изключващи се. Ето защо ми се струва, че все още е рано да се прави задълбочен анализ на ставащото, тъй като ситуацията се мени буквално с всеки изминал ден.</p>
<p>Няма нужда да се повтарят очевидните неща - че хората протестират срещу цялата политическа класа и срещу цялата система на обществен живот, която изглежда толкова прогнила, че въобще не е ясно дали въобще има система. Хаосът днес е на власт, но най-опасен е хаосът, който цари в главите на хората. Това се вижда много ясно в пороя от ескалиращи искания, някои от които не са просто невъзможни, но и опасни.</p>
<p><strong>Не е за подценяване и умишленият хаос,</strong></p>
<p>в който Бойко Борисов и Цветан Цветанов тласкат страната по безотговорен, бих казал, престъпен начин. Целта им е лесна за разгадаване - да се върнат на бял кон във властта, след като се е размил споменът за управленската им катастрофа. Забележете, че днес се говори срещу политиците като цяло и срещу прехода въобще, но почти не става дума за конкретни престъпления и конкретни вини.</p>
<p>Същото, ама абсолютно същото се случи веднага след 10 ноември 1989 г. Хората, дирижирани умело от назначената им опозиция, искаха смяна на системата, отмяна на член първи, а после и нова конституция, демонтиране на командно-административния модел (каквото и да значеше това) и още дузина абстрактни по същността си идеи, които никой не осмисляше в дълбочина.</p>
<p>Хората протестираха срещу 45 г. комунизъм и монопола на БКП. Днес протестират срещу 20 г. преход и монополите въобще. Не казвам, че тогавашните искания са били неадекватни или незначителни или че протестиращите не са имали право. Просто казвам, че и тогава, и сега</p>
<p><strong>изпускаме основното за сметка на лесните обобщения и клишета,</strong></p>
<p>които всеки може да крещи на улицата. В България нищо никога няма да се промени, докато не се научим на елементарна справедливост и не приемем, че едно общество се гради чрез йерархия от споделени ценности. Справедливостта изисква конкретното търсене на конкретна отговорност за конкретни престъпления, а не абстрактни лозунги и добри пожелания. Йерархията предполага всеки да си знае мястото и полага границите, които никой не трябва да прекрачва, защото всичко ще се срути.</p>
<p><strong>Какво като сменим конституцията, ако отново няма да я спазваме?</strong></p>
<p>Какво като сменим партийната система с някаква нова на вид, още неизмислена досега българска демокрация, в която граждани, които се сдружат с политическа цел, няма да се наричат партия, а нещо друго? Какво като сложим преференциални листи и мажоритарен вот - нали всеки анонимен шут, луд или изпечен мошеник, когото покажат пет пъти по телевизора, ще спечели пред всеки почтен, компетентен и нормален човек, който не иска да се самопробутва на всяка цена? Какъв по-голям достъп искат гражданите до властта? Ами че преди четири години</p>
<p><strong>гражданката Цецка Цачева от Плевен стана председател на Народното събрание,</strong></p>
<p>а Бойко Борисов е може би най-народният човек и обичан гражданин, управлявал България в последните 20 г. Та нима забравихме какво значи абревиатурата ГЕРБ - „Граждани за европейско развитие на България“? В известен смисъл народът днес протестира срещу себе си, но това е тема за по-философски коментар.</p>
<p>През 1989 г. ние трябваше да искаме да бъдат наказани конкретни хора за конкретните им престъпления по време на комунистическия режим. Трябваше да искаме да се отворят досиетата, за да се знае кой кой е, както и лустрация за ченгетата от ДС. Трябваше да искаме свободни медии и журналисти с чисто минало, а не да гледаме безучастно как Шесто управление обръща палачинката и става флагман на свободното слово. Повечето от тези неща бяха направени в другите бивши социалистически страни и на тях не им се случи това, което самите ние си причинихме - нагоре по стълбата на прехода, която води надолу.</p>
<p><strong>Сега трябва да искаме да бъдат наказани днешните управляващи</strong></p>
<p>за конкретните им престъпления - веднага мога да изброя по няколко за Борисов и Цветанов поотделно и по няколко, които са извършили заедно. Това, повярвайте ми, ще подейства отрезвително и здравословно на цялата политическа класа. Не протестите, от които някои политици получават оргазъм, защото най-добре се лови риба в мътна вода (удари часът на Волен Сидеров и Яне Янев), а ефективното правосъдие, осъществено под внимателния поглед на едно загрижено за справедливостта общество.</p>
<p>Не ми говорете, че всички съдии са подкупни или че трудно се намират доказателства. Това са приказки за наивници. Защо точно на Борисов и Цветанов? Защото те управляват сега. Ако всичко това се бе случило преди четири години, щях да пиша същото за тройната коалиция. Не че предишните нямат вина, но в общото говорене тя се размива и никога не стигаме до конкретен резултат.</p>
<p><strong>Липсата на справедливост е най-големият проблем на българското общество.</strong></p>
<p>Именно тя роди уникалната прослойка на мутрите, които взеха властта, а сега със стратегически маневри се опитват и да я запазят за още един мандат. До голяма степен образът на Бойко Борисов е събирателен за най-мрачните стихии, обсебили духа на българите от ново време, и точно като такъв той трябва да бъде разобличен и санкциониран.</p>
<p>Все някога трябва да положим границите, които никога не трябва да прекрачваме, независимо от политическата конюнктура и лошия си вкус - трепета да пипнеш мускула на Бойко. Именно затова е нужно на политика и управника Борисов да се потърси сметка, нищо лично нямам срещу него. Но не го ли направим сега, няма какво да ни попречи да вървим с някакво особено опиянение към собственото си унищожение. Защото ще продължим да се въртим във все същия спираловиден кръг към бездната, в която няма дъно. Самозапалването на Пламен от Варна е акт на отчаяние. Днес повече от всякога България се нуждае от надежда.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия"</em></p>
