- Автор: "Фигаро"
- 06 Март 2022
- 3798
- 39
Главният прокурор на Международния наказателен съд, британецът Карим Хан
В сряда бе образувано разследване след обвиненията, отправени от украинските власти към Путин. Може ли обаче офанзивата в Украйна да се нарече “военно престъпление” или “геноцид" и какви биха били последствията от подобни присъди за Путин: отговорът на тези въпроси търси Елизабет Пиърсън във “Фигаро”.
Разследването започна в рекордно кратко време. Прокурорът на Международния наказателен съд съобщи в сряда вечерта “незабавното му образуване” заради ситуацията в Украйна, докато Русия бе обвинена: в “геноцид” от Украйна и във “военно престъпление” от Борис Джонсън в реч пред британските депутати. Така 39-те държави, страни по Международния наказателен съд, дадоха зелена светлина за образуването на разследване.
Британският прокурор Карим Хан сам пое инициативата, тъй като Украйна, която не е страна по Римския статут, който учредява международния трибунал в Хага, няма право да съди. “Работата по събиране на доказателства започна”, заяви той.
Може ли офанзивата в Украйна да се нарече “военно престъпление” или “геноцид”? Какви биха били последствията от подобни присъди за Путин?
Да проверим. И нека започнем с припомняне на правните понятия. Най-новата кодификация на “военно престъпление” е определена от Римския статут, учредителния текст на Международния наказателен съд, с дата 1998 г. “Военно престъпление” обозначава “всички тежки нарушения на международното хуманитарно право, извършени срещу цивилни или вражески бойци по време на международен или вътрешен въоръжен конфликт: убийства, посегателства към физическата цялост и здраве, изнасилвания, умишлено извършване на нападения срещу гражданското население, ограбване и унищожаване на гражданско имущество”.
Освен военните престъпления, съществуват отделни понятия за “престъпления срещу човечеството”, които имат “систематичен и планиран характер” (убийство, физическо унищожаване, поробване, депортиране), и за “геноцид”, престъпление, “извършено с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти, национална, етническа, расова или религиозна група”.
Бомбардировките на цивилни - решаващ критерий
Теоретично, събрани ли са елементите в Украйна за такова осъждане? Въпреки многократните обвинения в “геноцид” от президента Зеленски, засега се приемат само понятията “военно престъпление” и “престъпление срещу човечеството”. “Престъплението агресия съществува, но не може да бъде разгледано от Съда, въпреки че е включено в неговата юрисдикция от 2010 г. Тъй като липсата на подпис от страна на Украйна и Русия под Римския статут не позволява те да бъдат документирани и преследвани”, обяснява Ксавие Филип, професор по публично право в Университета “Париж 1” и специалист по международно право.
По-конкретно, елементите, които биха могли да бъдат приписани на Путин, са безразборните бомбардировки срещу цивилното население. “Най-убедително на този етап е използването на касетъчни бомби, които разпръскват стоманени снаряди, когато експлодират. Използването им в градски райони вече бе определено за военно престъпление, по-специално в рамките на съдебното преследване на бивши офицери в Сирия”, обяснява Филип Рифман.
Засега разследването започна на “разумна основа”, което само по себе си нищо не доказва. “За момента етапът е напълно ппредварителен, процес на разследване може да започне веднага щом има начало на подозрение”, уточнява Филип Рифман, изследовател в Университета “Париж I Пантеон”, специализиран в областта на международното хуманитарно право.
Що се отнася до квалификацията “геноцид”, многократно изтъквана от украинския президент, тя е твърде невероятна на този етап, смята професорът. “Квалификацията, разбира се, е разтеглива и много употребявана по политически причини - лесно се споменава, например, в случая на кланета в Африка. Но има критерии, които на този етап не отговарят на това, което се случва в Украйна”.
Дълга процедура, въпреки залога
Но процедурата би могла да отнеме време. Като доказателство, Русия вече беше обект на разследване от Международния наказатален съд преди няколко години. Първият път за руско-грузинската война от 2008 г., втори път - за проевропейския бунт на Майдана в Украйна и последвалия конфликт в източната част на страната, през 2014 г. Освен това прокурорът уточни, че настоящото разследване ще обхване всички деяния, извършени в Украйна “от 21 ноември 2013 г.” Което ще включва “всички минали и настоящи твърдения за военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид, извършени на цялата територия на Украйна от което и да е лице”. Такъв времеви обхват би могъл да забави разследването.
“Целта сега е да се събират документи, свидетелства, видеозаписи. Що се отнася до разследването на военни престъпления, трябва да може да се отиде на място, което за момента изглежда компрометирано”, уточнява Филип Рифман. “На следващо място, Карим Хан е прокурор, не съдия; след като прецени, че разполага с доказателств, той ще трябва да сезира следственото отделение на Международния наказатален съд за откриването на процедура в надлежната форма. Тази процедура обикновено отнема няколко месеца, дори години”.
Следователно, въпреки голямата решителност на прокурора, всяко осъждане отнема известно време. Макар че, “имайки предвид залога, не можем да изключим настоящият прокурор да създаде законосъобразност”, изтъква бившият адвокат по международно публично право.
Ограничени последствия
Владимир Путин не би бил първият държавен глава, осъден от Международния наказателен съд по подобно обвинение. Бившият президент на Кот д’Ивоар Лоран Гбагбо беше първият държавен глава, лишен от свобода от постоянния трибунал, за кланетата, извършени по време на следизборната криза от 2002 г. През 2009 г. за първи път беше издадена заповед за арест срещу действащ държавен глава. Това е бившият президент на Судан Омар ал-Бешир, заподозрян във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид в Дарфур. Но тъй като не беше подписал Римския статут, учредителния текст на Международния наказателен съд, Судан не беше длъжен да му сътрудничи. И до днес заподозреният “все още е беглец”, се посочва на сайта на съда.
Такъв би бил и случаят с ръководителя на Кремъл, който през 2016 г. оттегли подписа си от присъединяването на страната си към Римския статут. Той обясни тогава, че високопоставеният съд “не беше на висотата на възложените му надежди” и “че за 14 години дейност (…) е произнесъл само четири присъди, като е похарчил въпреки това над един милиард долара”.
Без този подпис Международният наказателен съд може да стигне до руснаци, само ако бъдат арестувани на територията на държава, която зачита неговата юрисдикция. Възможна ли е международна заповед за арест? Малко вероятно. “Омар ал-Башир беше веднъж на официално пътуване в Южна Африка. Тогава южноафрикански адвокати поискаха да не го пускат да си тръгне и да бъде арестуван. Той си замина много набързо”, разказва Филип Рифман.
От своя страна Ксавие Филип посочва едно последно средство: процедура на Съвета за сигурност на ООН, която дава възможност за започване на производство срещу дадено лице, дори то да не принадежи на държава-членка на Международния наказателен съд. “Но това изисква единодушно гласуване на членовете на Съвета, където Русия притежава правото на вето като постоянен член. Така че това средство е илюзорно”, посочва той.
Накратко, ако понятието “геноцид” е изключено на този етап,
на Путин биха могли да бъдат приписани военни престъпления, в случай на доказателства за бомбардировки над цивилното население. Едва започналото разследване би могло да отнеме няколко месеца или години, докато приключи. Освен това, при хипотезата за присъда, последствията за ръководителя на Кремъл биха били много ограничени. От една страна, защото Москва напусна Римския статут през 2016 г., от друга - поради липсата на полицейска компетентност на Международния наказателен съд, още повече спрямо държавен глава.
Превод от френски: Галя Дачкова
