- Автор: Гардиън
- 10 Sep 2020
- 90
- 10
Лесно е да се подиграваш на брадите, татуировките и велосипедите с фиксирани скорости в Източен Лондон, но „флетуайт”* икономиката е много модерна. Eд Къминг** ни разказва за революцията, която променя Великобритания
<p><br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49253_psbkFwh6gyrKcv17T5YswHWMVNmzPS.jpeg" style="height:686px; width:530px" /></p>
<p><em>Хипстърите през погледа на Джими Удшот, фотограф на „Обзървър“</em></p>
<p> </p>
<p>„Сириъл Килър”*** е кафене на Брик Лейн в Източен Лондон, което предлага зърнени закуски. То отвори миналия декември, като предизвика залп от яростно възмущение. Кой идиот би платил три паунда за паница с нещо, от което може да си купи цели две кутии в супермаркета на същата цена? Репортер на Канал 4 запита брадатите ирландски близнаци Гари и Алън Кийли, собственици на кафенето, дали е разумно да отвориш такова безумно заведение в един от най-бедните квартали в страната.</p>
<p>Това кафене е най-новият символ на хипстърството, знак, че начините за прекарване на свободното време в Източен Лондон са стигнали твърде далеч. Трудно можеш да опишеш хипстърите на ХХI век, но можеш да ги познаеш, щом ги видиш. Бради, карирани ризи, татуировки, очила с дебели рамки, велосипеди, гъсти бради, продукти на „Епъл”, студено пресовани сокове – това са някои от външните признаци.</p>
<p>Но според новата книга на икономиста Дъглас Макуилямс „Флетуайт икономиката” хипстърите и екосистемата около тях представляват бъдещето на британския просперитет. Те не само са по-„зелени” и етични от нас, а и сферите, в които работят, всъщност движат нашата икономика. Присмиваме им се безпричинно.</p>
<p>Може би е нормално, че книгата е имала по-труден път, докато бъде издадена, в сравнение с повечето икономически трудове. Макуилямс – председател на Центъра за икономически и бизнес изследвания (ЦИБИ) и поддръжник на свободния пазар, съветник на Джордж Озбърн****, обяви по новините миналата седмица, че си взима дълъг отпуск заради обвиненията, че е пушил крек в къща в Хорнси. Доста неблагоприятно стечение на обстоятелствата – това се случва две седмици преди книгата да излезе от печат.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49253_oelAz06R6npy7B39JXeHpKplxl9TUY.jpeg" style="height:318px; width:530px" /></p>
<p><em>Ирландските близнаци Гари и Алън Кийли, собственици и създатели на кафенето „Сириъл Килър“ на Брик Лейн</em></p>
<p> </p>
<p>Наречена на любимото питие на хипстърското поколение, флетуайт икономиката е „невероятно явление, което незабелязано промени същността на Лондон и до известна степен цялата икономика на Обединеното кралство”. От офисите на ЦИБИ на Олд Стрийт следяха от първия ред промените, които се случиха през последните десет години. Това, което преди време беше средище на артисти и бохеми, се превърна в европейски център за ново, творческо, задвижвано от интернет крило от икономиката. След срива в доверието към финансовите услуги и продължаващия упадък на по-традиционните индустрии, този нов източник на икономически растеж се появи точно в момента, в който страната се нуждаеше от него. Ако се поразходим от Олд Стрийт до Шордич Хай Стрийт, ще видим невероятно разнообразие от офиси и галерии с отворен план, азиатски ресторанти с дълги опашки пред тях и кафенета, в които могат да ти поправят колелото, тук-там брокери на недвижими имоти с очи на акули и няколко подвижни дюнерджийници. Всичко това предизвиква недоволство и язвителни забележки точно защото е динамично и интересно.</p>
<p>Флетуайт икономиката се движи от онлайн търговията на дребно и маркетинга, но включва и много други бизнеси. Макуилямс твърди, че тя се определя най-вече от типа хора, на които дава работа. Крайната цел на потребителя обикновено са кафенетата или пазара Бокспарк в Шордич, чиито магазини се помещават в корабни контейнери. Новите пионери нямат толкова много средства като червивите с пари свои предшественици от финансовия сектор през 80-те и 90-те и затова залагат на новото и оригиналното, а не на скъпото. „Хипстърите не могат да си позволят лъскавите дрехи от витрините, но все пак са в крак с модата, тъй като изграждат собствен стил, който постоянно се променя – разказа ми Макуилямс, докато разговаряхме преди обвиненията срещу него от последната седмица. – Освен това те пият ужасно много кафе.” (Статистиките го потвърждават. От 2007 година насам продажбите на кафе са скочили с петдесет процента, докато продажбите на шампанско са паднали с една четвърт.)</p>
<p>Освен това хипстърите не разполагат с обширно жилищно пространство. „Те си делят апартаменти и често спят в една и съща спалня – продължава Макуилямс. – Те нямат място за чаши, прибори и трапезарии и затова най-често се отбиват в някое кафене да закусят. Пестят, като се ограничават в притежанията си, икономисват и от разходи за път. Носят тесни дънки вместо костюми. Имат едно или две скъпи електронни устройства, но като цяло са по-малки материалисти от поколението на родителите си. Купуват си велосипеди вместо поршета.”</p>
<p>И работят най-вече в интернет. През двете години до март 2014 под един и същи пощенски код на Олд Стрийт – ЕС1V, са създадени 32 000 бизнес предприятия. Това е невероятно число дори ако собствениците на някои от тях всъщност са вълци единаци с MacBook. По последни данни около сто и петдесет хиляди души в Лондон работят във флетуайт икономиката, макар Макуилямс да вярва, че вече са близо двеста хиляди. По-голямата част от тях работят в една малка зона около кръговото на Олд Стрийт. А по време на пика на този икономически сектор в Лондон са работели триста и деветдесет хиляди човека. Книгата на Макуилямс твърди, че през 2012 година флетуайт икономиката е допринесла с около 7,6 процента за брутния вътрешен продукт на Великобритания. Изчислил е, че до 2025 година те ще станат 15,8 процента – и това ще бъде най-големият самостоятелен бизнес сектор във Великобритания.</p>
<p>„Твърди се, че Великобритания не е добра в създаването на технологии от типа на Фейсбук, Гугъл, Амазон – казва Макуилямс. – Но това, което хората не осъзнават, е, че тя е много добра в прилагането на тези технологии. В онлайн търговията на дребно и в маркетинга страната е световен водач. Това са области, в които творчеството добива реална стойност. Чудя се дали една от причините британски компании да не забогатяват като Фейсбук не е в това, че англичаните са прекалено любезни, за да стават милиардери.”</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49253_Mjd7TM80Dfn3NvFREpOS7eDwAbSK5M.jpeg" style="height:228px; width:380px" /></p>
<p><em>Бъдещето е в хипстърите. Крис Мортън, интернет предприемач и основател на Lyst</em></p>
<div> </div>
<div>„Човек би си помислил, че в Америка, там, където бе измислено пазаруването по онлайн каталог и където гъстотата на населението е много по-ниска, този вид бизнес ще се развихри, но това не се случи. Нямам добро обяснение защо това не стана в САЩ – може би във Великобритания сме по-доверчиви. Една от причините хората да са скептични към пазаруването онлайн, е страхът, че данните от картите им ще бъдат откраднати, но у нас имаме доста ниско ниво на подобен род измами.”</div>
<p>Предприемачът Крис Мортън, който е на тридесет и две години, има различно обяснение. С добре оформена брада в стил Том Форд и с мекия си гърлен глас с деликатна нотка на американски акцент (роден е в Оксфорд, но прекарва част от детството си на Източния бряг на САЩ), той би бил добър фронтмен на британските предприемачи. Преподавал естествени науки в Кеймбридж, после работил в сферата на рисковите капитали, а през 2010 година основал Lyst. Lyst е уебсайт за онлайн пазаруване, който помага на своите потребители да създадат своя собствена интернет витрина от дрехи от милиони възможни продукти на пазара. В свят, в който всичко е повече или по-малко на един клик разстояние, Lyst има за цел да помогне на купувачите да отсяват плявата.</p>
<p>„Универсалните магазини във Великобритания трудно се приобщиха към интернет пространството, много по-бавно от американските си еквиваленти – разказва ми той. – Това остави пространство да пробият нови онлайн дизайнерски фирми като Asos и Net a Porter. Хората не го осъзнават, но модните онлайн компании във Великобритания струват повече от десет милиарда долара. Ню Йорк и Калифорнийският залив дори не се доближават до тези числа” – обяснява Мортън. Lyst бързо прогресира, от двадесет служители преди, сайтът вече дава работа на повече от осемдесет души, които се разполагат в четири офиса.</p>
<p>„Източен Лондон е най-доброто място на света, където можеш да започнеш бизнес като нашия. Всичките ни четири офиса са на две минути пеша един от друг. Започнахме на Хокстън Стрийт, след това отворихме и на Къртън Роуд, а после и на Шордич Хай Стрийт. Накрая, миналата година, открихме офис и в галерията „Уайт Кюб”, която се намира на площад „Хокстън”.</p>
<p>Между 2002 и 2012 година галерията „Уайт Кюб” е основно място за сбирките на групата на Младите британски художници. Място, където деймиънхърстовците и подражателките на Трейси Емин***** ще се срещат и ще излагат своите творби. Затова може би е уместно, че това място се е превърнало в дом на новата итерация****** на Шордич, чиято среда е изрисувана с пиксели, а не с бои.</p>
<p>„Когато за първи път дойдохме тук, имаше още няколко компании – добавя Мортън. – Беше евтино – наемът беше три паунда на квадратен фут – но и забавно. Имаше барове, в които да висим, и излезехме ли от офиса, винаги можехме да попаднем на още някой, който току-що започва различен бизнес, но страда от същите проблеми. Можехме да си разменяме съвети за компютърни изчислителни услуги и помощ от всякакво естество. Подобни срещи ad hoc са изключително важни за тази индустрия. Откакто пристигнахме, нашата екосистема расте с невероятна инерция.“</p>
<p>Има и проблеми, породени от скоростта на развитие на този бранш. Наемите на новите офиси се увеличиха и вече са 60 паунда на квадратен фут. Нищо чудно, че художниците са отишли другаде да гладуват в своите мансарди. Като се имат предвид трудностите с намирането на финансиране и получаването на приходи в ранните години на самостоятелното стартиране на бизнес, както и възможността да работиш от разстояние благодарение на интернет, човек би си помислил, че тази индустрия ще бъде по-разпръсната из града. Но Мортън твърди, че се случва точно обратното. Никога не е било по-важно всички да бъдат на едно и също място.</p>
<p>„Много от нашите служители живеят в Бетнъл Грийн, Далстън и Излингтън, за да им бъде по-лесно да стигат до работа с велосипед. Предприемачите и учените по данните, които например работят за столични банки, най-вероятно наблюдават Шордич от офисите си в небостъргачите и си мислят: „Защо съм тук горе – част от корпоративната машина, като мога да съм там долу и да помагам за промяната на света?“. За да започнеш бизнес обаче, трябва да имаш достъп до рискови капитали, ако беше лесно, всички тези хора вече щяха да са се преместили от Мейфеър при нас.”</p>
<p>Мортън добавя, че изкушението да работиш в тази част на града му помага да намира и привлича таланти отвсякъде. „Разполагаме с изключително разнообразие на работна сила. Работим с хора от почти цяла Европа, от най-различни поприща. Това е много удовлетворяващо.“</p>
<p>Според Макуилямс изобилието от таланти в столицата, постоянно обогатявано от емигрантите, е това, което отличава флетуайт бранша от останалите индустрии. „Хората, изглежда, успяват да развият повече своята креативност в Лондон – твърди той. – Комбинацията от раси, полове и биографии генерира неспирен поток от идеи. Други части от икономиката може да се преместят извън Лондон, но всичко, основано на креативността, ще си остане в столицата.“ Докато други професии вече значително се изместват от работата на машините, тези, които са базирани на творческо мислене, ще оцелеят.</p>
<p>Примамливо е да се погледне на света, създаден в Източен Лондон през последните пет години, като на модел за модерните градове. Висококвалифицирана изобретателна работна сила, която се придвижва с велосипеди, осъзнава откъде идва хлябът й, купува дрехи втора ръка и продава сложни джаджи на купувачи из целия свят. Ако си затвориш очите и се опиташ да надмогнеш предразсъдъците си за мъжете с восъчни мустачки, които карат пени-фартинг*******, Шордич може да ти се видикато идеализирана кръстоска между Стокхолм и Силициевата долина. Много хора ненавиждат хипстърите, но ако повече от нас живееха като тях, светът щеше да бъде по-екологичен, по-ляво ориентиран и по-малко обсебен от алчността.</p>
<p>„Мисля, че има нещо като философска промяна – казва Макуилямс. – Хората стават все по-независими от материалното и все повече търсят интересни и приятни преживявания. А и икономиката го прави удобно – скъпо е да събираш и съхраняваш ценни предмети, докато евтините самолетни билети позволяват да се отскочиш до Берлин през уикенда.“</p>
<p>Критиците твърдят, че това, което се случва в Източен Лондон, не носи стабилност, а множество проблеми. Според преброяване през 2011 година броят на заетите в творческата сфера, медиите и спорта в Хакни (Източен Лондон) e нараснал с над 65 процента през десетилетието след 2001 година и близо с 50 процента в Тауър Хамлетс. Ако прибавим и последните четири години, числата ще са още по-големи. Според „Райтмув”, сайт за недвижими имоти, средната цена на жилищата в EC1V е била 469 000 паунда през юни 2009 година. През юни 2014 година е 914 000 паунда (въпреки че през последните няколко месеца е спряла да расте). Семейства, които от поколения наред живеят в тази част на Лондон, продават жилищата си.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49253_JR6WZZJ7ZmmnqaS62wvQpC539Fe1pj.jpeg" style="height:345px; width:530px" /></p>
<p><em>Търговският център в Шордич, Лондон</em></p>
<div> </div>
<div>Възходът на флетуайт икономиката е само малка част от причините – подобряването на училищата и намаляването на замърсяването на околната среда, както и спадът в престъпността също спомагат за привличането на богатите обратно в градските центрове. Тук възниква спорът за яйцето и кокошката, за причините и следствията. В пламенната си реч срещу облагородяването на Бруклин (нюйоркската версия на Източен Лондон) режисьорът Спайк Лий намекна за възможна расова дискриминация в разпределението на ресурсите – „Защо да е нужен наплив на бели нюйоркчани, за да се развие по-добре кварталът?“.</div>
<p>Друг проблем е постепенното извеждане на тази индустрия извън Лондон. Флетуайт икономиката расте бързо в един малък район, но дали е приложима и другаде? В някои отношения Америка вече ни е изпреварила. Портланд и Бостън са два града, приложили флетуайт икономиката преди Лондон. В резултат на дотком бума през ранните години на ХХ век писателят урбанист Ричард Флорида пише книга със заглавието „Възходът на творческата класа“, в която се застъпва за един вид протофлетуайт икономика, като заявява, че американските градове биха могли да се изолират от постоянно променящия се модел на икономиката, като станат по-привлекателни за креативни млади хора. Но както става ясно в някои градове, потребител на продуктите, които творческата класа предоставя – независимите книжарници и заведенията „Тапас“ например – е основно... творческата класа. Без подкрепата на истинската индустрия животът на флетуайт икономиката е в риск.</p>
<p>Книгата на Макуилямс се концентрира върху онлайн маркетинга и търговията на дребно, които се развиват бурно и са доходоносни, но той прави тревожна забележка относно потенциалните граници за развитие на тези индустрии. Макуилямс заявява, че правителството трябва да отстрани евентуалните пречки пред техния растеж, което в Лондон означава да се построят повече къщи и офиси и да се гарантира, че влаковете ще се движат по разписание. Това вече се случва, въпреки че не личи по вестникарските заглавия, насочеени към купувачите – започналите строежи на къщи в Лондон са се увеличили шест пъти над средното ниво през годините. Макуилямс посочва десет други британски града, включително Лийдс и Слау, където този вид икономика е възможно да разцъфти, но предупреждава, че столицата ще продължава да доминира.</p>
<p>Връщайки се на Брик Лейн, не виждаме никакви признаци за забавяне на развитието. Три месеца след своето отваряне „Сириъл Килър“ процъфтява. Жизнерадостният персонал, облечен в черни тениски, може да е резултат от кастинг за хипстъри, но няма никакво съмнение в искрената радост, с която те обслужва, документирана в Инстаграм от щастливи гей двойки. „В началото беше пълна лудница – казва Кембъл, който работи в кафенето от деня на неговото отваряне. – Все още чакат на опашки на улицата през уикенда, приемаме и туристи, но има много местни и няколко редовни клиенти.“ За три паунда той ми прави „коктейл“, който се казва „Нямам Ка, Нела“, направен от „Голдън Греъмс“, „Канелен Крънч“ и „Епъл Зингс“<em>********</em>. Беше вкусно, въпреки че се почувствах като осемгодишно дете. „Най-накрая започвам да я чувствам като нормална работа“ – казва ми Кембъл.</p>
<p>„Сириъл Килър“ няма да е единственият хипстър отдушник, който да провокира и вбесява публичното мнение. Докато тази статия излезе в пресата, на по-малко от миля разстояние ще е отворило подобно заведение за овесена каша, вдъхновено от „Сириъл Килър“, издържано в скандинавски стил, което ще предлага двадесет и пет вида закуски на цени до седем паунда на купа. Хипстърите може и да се смеят последни, което в крайна сметка би могло да е добра новина за всички нас.</p>
<p><em>П.С. След излизането на тази статия плъзнаха слухове, че Дъглас Макуилямс е обвинен и в умишлено нападение срещу проститутка на Бъдни вечер.</em></p>
<p>-------------------------</p>
<p><em>* Eд Къминг – редактор на списание „Обзървър”. Преди това е работил в „Дейли Телеграф“, в продължение на четири години е писал и за „Спектейтър“ и „Сънди Таймс“.</em></p>
<p><em>** „Флет уайт“ икономика – идва от името на питието „флет уайт“, кафе с мляко по австралийска рецепта, и е свързана с хипстър културата.</em></p>
<p><em>*** „Сириъл Килър“ – игра на думи. Serial Killer – сериен убиец. Cereal – зърнени закуски.</em></p>
<p><em>**** </em>Джордж Озбърн – британският финансов министър, член на Консервативната партия.</p>
<p><em>***** </em>Трейси Емин – британска художничка, част от групата на Младите британски художници</p>
<p><em>****** </em>Итерация – термин, обозначаващ „повторението на даден процес“. Обикновено се използва за описване на процесите в една компютърна програма, и в по-обобщаващ смисъл – за да се опише даден алгоритъм.</p>
<p><em>******* </em>Пени-фартинг – вид велосипед; името е комбинация от английските монети пени и фартинг, които значително се различават по размер, както се различават размерите на колелата на велосипеда.</p>
<p><em>******** „</em>Голдън Греъмс“, „Канелен Крънч“ и „Епъл Зингс“ – зърнени закуски в Америка и Великобритания.</p>
<p><strong>Превод: Филип Каменов</strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
