Снимка: Николай Гочев
Почти 99 процента от техните предложения бяха направени от други колеги още през есента на 1999 г., по време на предизборната кампания за нов Ректор тогава. Хубаво е, ако действително те искат нашият Университет да се развива, като за начало да си преговорят: още тогава, още през 1999 г., по време на предизборните срещи с проф. дфн Боян Биолчев и проф. д-р Георги Бакалов - Бог да го прости! - какви решения бяха взети и изпълнението им на кого беше възложено. И какво се случи през следващите 16 години с онези университетски преподаватели, които наистина работеха за развитието и промяната на Университета, и с онези професори и академични управляващи, които бяха под покровителството на властта.
Много неща се случиха през тези 16 години и много добри промени настъпиха.
Това, което се промени, не е малко, като то стана предимно чрез промени и в Закона за висшето образование, и в Правилника на Университета, който е напълно обновен, и с приемането на изцяло новия Закон за развитието на академичния състав на Република България.
Това, което не се промени, не се промени изцяло по вина и заради монолитната съпротива на преподавателските колегии: вътре в самите катедри, вътре в специалностите и във факултетите.
В нашия Университет има 93 специалности. Основните два принципа на университетското самоуправление вече повече от век, от 1907 г., са: първо, автономия - автономията на катедрите, на специалностите и на факултетите във всички въпроси на учебната и преподавателска работа; второ, върховенство на решенията на колективните органи и управленският им приоритет по отношение на изборните мандатни длъжности.
Ако някой наистина искрено и безкористно например искаше да промени учебните планове, така че студентите да имат първа и втора, а защо не и трета специалност, през изминалите 16 години той щеше денонощно да работи за това промяната да се случи поне в един факултет.
Но в политиканстващи, финансово подчинени на мутрите и окупирани университети дебати за учебните планове не се водят.
От няколко дни в "Дневник" излизат един след друг материали, чиито автори не са чели нито Закона за висше образование, нито Правилника на Университета, нито познават историята на Университета, нито признават усилията на десетки други колеги за институционалните промени в нашия Университет през последните 16 години.
Всичко започва от тях, както и от управляващите в момента. Те са алфата на българската история и омегата на общественото битие. Те бяха изцяло ангажирани с щатната си работа в неправителствените си организации и с интронизирането на мутрите преди няколко години, с протестирането, с окупирането на Университета и с повторното възкачване на мутрите във властта.
Мога да напиша най-малко сто страници по темата за успелите реформи, но и за неуспелите промени, които не успяха именно заради мутризирането на Университета, но като за начало ще се самоцитирам от форума на "Дневник".
Ето какво написах вчера като коментар към текст от Светослав Божилов:
Ето цитат от статията: "Одитите трябва да се подновяват всяка година и да се казва: прогрес има и е толкова, регрес има и е толкова. Тези заключения трябва да станат част от оценката на ректорското ръководство.
Може да се направи вътрешен одитен комитет, който да е независим. Такава практика има в много университети".
Това е вече третият текст за трети ден в "Дневник", от който читателите могат да останат със заблудата, че в най-стария и най-големия наш Университет няма отчетност.
Отчетност има и тя в най-пълен вид е на вътрешната интранет страница на сайта на Университета, в която всички преподаватели и служители влизаме с потребителско име и парола.
Абсурд е един член на Настоятелството на Университета да не знае, че:
1. През последните осем години в СУ всяка година редовно е провеждано Общото събрание, за разлика от периода 1999-2007 г. и периода 1991-1999 г.
2. През последните осем години отчети на редовно провежданите Общи събрания са представяни както от ректора, така и от няколкото заместник-ректори по направленията, за които те отговарят.
3. Бюджетите на Университета също са публикувани на вътрешната интранет страница с всички техни приходи и разходи, таблици, фигури, диаграми и прочие.
Например, бюджетът за 2014 г. с всички подробности е 21 нестандартни страници и много малък шрифт. Ако се разпечата с по-едър шрифт, ще излезе сигурно обем от 40 страници.
4. Понеже явно много големи апетити се раждат от имотите на Университета, всеки може да прочете например отчета на заместник-ректора по имотите и стопанските дейности доц. д-р Евелина Бенова и на заместник-ректора доц. д-р Юрий Кучев по стопанския контрол и обществените поръчки, представени на миналогодишното Общо събрание.
Съпътстващите доклади към доклада на ректора само за миналогодишното Общо събрание, проведено на 15 април 2014 г., са осем, плюс доклада на Ректора, стават девет доклада. Плюс дословен протокол, решения и прочие.
5. Протоколите от решенията на Академичния съвет също са дословни и също са на вътрешната интранет страница, а протоколите от заседанията на различните Факултетни съвети също се публикуват, но за съжаление не са дословни. Това последното лично мен понякога ме поставя в шах, като чета протоколите от заседанията на ФС на ФФ, защото в тях виждам само решенията и резултатите от гласуванията, но не се разбира кой се е изказал и с какво се е аргументирал.
6. Общите събрания на Университета не се провеждаха съвсем редовно всяка година, така както изискват и Законът за висше образование, и Правилникът на Университета, но не през последните осем години, а по времето на мандатите на проф. дфзн Иван Лалов и при проф. дфн Боян Биолчев.
7. Ако през последните осем години беше пропуснато само едно Общо събрание и не беше предоставяна цялата тази подробна документация и отчети в стотици страници, разбира се, от това щяха да се възползват онези, които искаха в Университета турбуленциите никога да не спрат.
8. Колкото и да е неприятно на протестърите, всички тези документи са били представяни винаги седем дни предварително и на членовете на Общото събрание, и на Академичния съвет, обсъждани са и са гласувани. При това, обърнете внимание, отново на следващото заседание (специално за протоколите от АС става дума) са били подлагани на гласуване и одобряване за публикуване в интранет, след като е било проверявано от всички дали са коригирани неточности, забелязани на предишното заседание.
9. За обикновени преподаватели като мен, които не са членове нито на Факултетния съвет, нито на Общото събрание, нито на Академичния съвет, тази информация е достатъчна. Понякога един работен ден не стига, за да се прочете един протокол от заседание на Академичния съвет с всички приложения към него. Приложенията с отчетите на различни структури, които се приемат от АС, също са по няколко и са доста обемни.
Известна тайнственост витае около някои от решенията на някои Факултетни съвети, защото протоколите им фиксират само решенията, но не и обсъжданията.
10. Точно в посока на отчетността и оптимизирането на разходите през последните осем години в управлението на Университета беше направен огромен напредък. Ако зависи лично от мен, цялата тази документация от хиляди страници, която е в интранет, щеше да е публично достъпна, но има закон за защита на личните данни, а в решенията и протоколите от ОС, АС и факултетните съвети има сведения и изказвания, които могат да накърнят един или друг от многохилядната университетска общност по различни начини.
Абсурд е да има преподаватели, които не знаят това.
Абсурд е да има член на Настоятелството, който да не знае това.
Пък изчакайте малко да се появят отчетите и за предстоящото Отчетно-изборно събрание.
Но преди да са се появили те - както отчетът на Ректора, така и на заместник-ректорите, така и на Контролната комисия - да се започва толкова мръсна медийна война, ех,...
Нова окупация ли подготвяте?