Митът за новите лица рухна за втори път

Митът за новите лица рухна за втори път
Бързата поява и бързото изхабяване на партиите са основен проблем на българската политика Дълги години един мит броди из българското публично пространство – митът за необходимостта от появата на нови лица в политиката. Този мит, налаган от редица анализатори в годините на прехода, е увличал след себе си голяма част от гражданите, като е успявал да ги убеди, че новите лица са достатъчно условие за бързото решаване на най-важните проблеми. В резултат на тези илюзии през 2001 г. НДСВ помете тогавашния политически елит, като сред 120-те народни представители, които движението вкара в парламента, почти нямаше хора, познати на публиката в резултат на предишно политическо участие.
Доколкото все пак можеше да се срещне една или друга популярна фигура, това се дължеше на присъствието в НДСВ на хора от публичния живот извън политиката &ndash; журналисти, артисти, университетски преподаватели, учени... <p>Второто мощно влизане на нови лица в политиката се случи миналата година, когато ГЕРБ спечели парламентарните избори. За разлика от НДСВ ГЕРБ ограничи до минимум присъствието на известни личности в парламентарната си група и за да осъществи докрай мечтата на хората, жадуващи за нови лица в политиката, вкара в парламента доскорошни общински съветници, местни бизнесмени, бивши полицейски служители, бивши военнослужещи. С това митът за влизане на нови лица в политиката беше реализиран на практика, а хората, които го поддържаха жив през всичките години на прехода, отново зачакаха резултатите.</p> <p>През 2001 г. голяма част от новите лица, дошли в политиката от други сфери на публичния живот, срещнаха проблеми, които произтичаха от тяхната политическа неопитност и липсата на политическо мислене. Те трудно разбираха, че една публична сфера, била тя здравеопазване, образование, изкуство или култура, трябва да получи политическо отношение, за да бъде управлявана качествено. Въпреки безспорния професионализъм на немалко от новите лица на НДСВ в сферите, в които бяха работили, преди да влязат в политиката, тяхното участие не донесе удовлетворение на избирателите. Скритата причина за това беше липсата на политически подход поне в първите години на управлението на НДСВ.</p> <p>За рязката загуба на доверие от страна на НДСВ и неговите нови лица, разбира се, имаше и редица други причини, но именно царската партия първа показа, че новите лица в политиката сами по себе си не могат да осигурят по-добри възможности за гражданите.</p> <p>Илюзиите на голяма част от електората, че новите лица са решението на всички проблеми, обаче очевидно не приключиха с НДСВ. Осем години след царската вълна дойде вълната на ГЕРБ.</p> <p>И ако новите лица на НДСВ нямаха опит в политиката, но все пак голяма част от тях бяха доказани професионалисти в сферите, в които бяха работили до влизането си в парламента, то за да реализира мечтата за нови хора докрай, ГЕРБ вкара в парламента никому неизвестни и непоказващи професионализъм дори в собствените си сфери хора. Множеството лобистки скандали, в които се оказаха замесени някои от новите лица на ГЕРБ, пък показаха, че анонимността не е гаранция за честност и морал.</p> <p>Още в първите дни на 41-вото народно събрание Искра Фидосова сложи началото на герберския лобизъм със закона за нотариусите. Последваха серия от груби лобистки закони, като в последвалите скандали се откроиха имената на Десислава Танева със закона за собствеността на земеделските земи, Светлин Танчев и Пламен Цеков със закона за наркотичните вещества, Делян Добрев със закона за приватизацията...</p> <p>Замесените в лобистките скандали депутати бяха все нови лица в политиката, а в техните случаи ставаше дума не просто за лобизъм, а за лобизъм, който цели задоволяване на конкретни частни интереси. Не професионални, не съсловни, а просто частни интереси, което ясно показа, че новите лица на ГЕРБ проявяват не само липса на политическо, но и липса на професионално мислене към проблематиката, с която се занимават. <br />Традиционните демокрации, към които България се стреми от двадесет години, се отличават със стабилни политически партии, които са се изграждали в продължение на десетилетия. Именно партиите са източникът на обновяване на политическия елит.</p> <p>Партиите в традиционните демокрации подготвят в продължение на години новите си кадри професионално и политически, като това става с помощта на множество&nbsp; механизми. От участие в партийния живот през участие в подготовката на различни предизборни и други публични кампании до участие в семинари и други обучителни формати. Това са само част от основните дейности, с които трябва да се запознае и през които трябва да премине едно ново лице, за да може да бъде използвано при обновяването на политическия елит. <br />Новите лица в традиционните демокрации влизат в политиката подготвени, запознати цялостно с работата, която ще вършат в законодателната институция или в изпълнителната власт. Самите партии не са формирования, които просто се занимават с преследването на властта на всяка цена. Те са и обучаващи институти, и аналитични центрове за политическа и публична проблематика, и място за изработване и предлагане на секторни политики. <br />Основен проблем за българската политика, и особено за т.нар. дясно пространство, е бързата поява и бързото изхабяване на политическите субекти. Това пречи на създаването на политическа традиция и на институционализирането на тази традиция. Бързото изхабяване гарантира и предопределя лошата кадрова политика на българските партии.</p> <p>Случаите с НДСВ и ГЕРБ са най-ярки, защото и двете партии влязоха в управлението още с появата си. Преди да станат управляващи, те никога не бяха влизали в ролята на парламентарна опозиция, така че да имат възможност да подготвят малки групи от хора поне за тези сектори, които определят като приоритетни за себе си и за които биха искали най-интензивно да работят чрез политическото си участие.</p> <p>С решението си да действа радикално през 2001 г. българският избирател смени едни проблеми в политиката с други, които опита да излекува през 2009 г. отново чрез радикален подход. Вместо лечение обаче получи нови лица без политическа подготовка, със съмнителни професионални качества и солидни лобистки интереси. <br />Една година след последния си избор българският избирател пак е в безизходица. Ако пристъпи отново към търсенето на радикални решения, ще задълбочи и проблематизира още повече ситуацията, в която се намира. Ако пък прояви търпение, ще трябва дълго да носи на свой гръб политически некомпетентното управление, ниската професионална подготовка на изпълнителите му и лобистките интереси на новите лица на ГЕРБ.</p>

Коментари

  • наблюдател

    23 Юли 2010 20:26ч.

    Лаконичен,точен и задълбочен анализ!Браво!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • петков

    23 Юли 2010 23:14ч.

    Новите лица от гр.Ямбол са гола вода.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • друг наблюдател

    24 Юли 2010 23:49ч.

    Проблемът с новите лица не нов и е предъвкван многократно. Разбира се е добре да се припомня, но е добре са се спомене и нещо за старите лица в старите партии, както и за новите лица в старите партии. От старите партии всички ще твърдят, че това което авторът е посочил като задачи за обучение, рекрутиране, лансиране, те го изпълняват. Дори СДС наскори си създаде собствено Училище за политици. Такова имат отдавна и БСП. Има и едно обединяващо Българско училище за политика, в което от години се обучава бъдещият политически елит(с какво качество е отделен въпрос). От всички тези училища наиатина има хора, които са на различни административни и политически нива, както в партиите, така и в държавната администрация. Проблемът в старите партии е със старите лица, които дискредитират партиите и обезсмислят обучението и лансирането на нови лица, защото оцеляването им на следващите избори винаги е било под въпрос.А и какво ново лице можеш да бъдеш като партиен ментор ти е Р. Овч. например, или Милен Велчев, или Иван Костов? Проблемът не е в новите лица, които изграждат нови партии, защото или не могат да пробият през старите или не искат да се дискредитират чрез тях. По-скоро проблемът трябва да се търси от една страна в нагласите при влизането в политиката и упражняването на власт, и от друга в изградената и добре работеща корупционна машина, която изхвърля всеки съпротивителен елемнт. Анализът на г-н Кръстев е повърностен и незадълбочен и се плъзга по повърността на махленските клюки...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Весела

    26 Юли 2010 2:57ч.

    Един истински политик се изгражда десетилетия. Българският избирател хем иска идеалния политик, хем избира все по-лоши. Е, няма идеален, макар че тъпият българин се мисли за такъв. Затова му е и халът такъв.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • коментатор

    02 Авг 2010 3:03ч.

    Съгласен с &quot;друг наблюдател&quot;.Първо в България трябва да има демокрация,едва след което да се мисли за свестни партии.Освен това ЕС неведнъж е представял като условие за Прехода смяна на политическия ни елит.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи