- Автор: Тони Стефанов
- 10 Sep 2020
- 87
- 11
Проблемите на бъдещата власт вече се виждат и с просто око, но лошото е, че се очертава рецидивиращ кошмар и за много следващи управления. И причината е само една – омаскаряването на институциите в България. Разликата е в разменените роли – този път мишена ще бъдат точно тези, които усърдно копаеха трап за предишната власт.
<p>Елементарното послание на Бойко Борисов към всички потенциални партньори в бъдещо управление – ако не са с ГЕРБ, то подкрепят БСП, вече има точно толкова елементарен отговор. Просто може да не се ходи на работа! Точно това правеше и самият Бойко Борисов преди броени месеци. Нека сам да си прави мнозинството. Нали така? Една или друга депутатска група не може да подкрепя БСП, ако отсъства от парламентарната зала, а ГЕРБ остава в цайтнот. Нищо че Народното събрание като национална институция веднъж беше унижено от подобно елементарно хитруване. След като веднъж може, значи ще може и втори път. Звучи парадоксално, но примерът е много показателен за това как една несъобразена с институционалната традиция практика на опозицията става универсална просто защото е успешна. Ако преди на работа не ходеше само опозицията в лицето на ГЕРБ, сега същото могат да правят не само партиите, които тепърва може да са опозиция на ГЕРБ, ами и … потенциалните партньори на ГЕРБ във властта. Тоест самата власт е подготвила инструментите за собствената си дестабилизация. </p>
<p>Протестите са другото универсално средство, обезличавано със забележителни темпове. Използването му за всякакви цели от всякакви хора беше превърнато в навик. И този навик почти всяка власт ще търпи с досада дотогава, докато в нашето общество не се завърне отговорността за последици от протеста. Защото всеки може да обяви смислени цели за протест, но никой не иска да поеме отговорност за последиците. Когато преди време на протестиращите срещу кабинета на Пламен Орешарски им се задаваше въпросът за реанимацията на ГЕРБ, те отричаха с всички сили каквато и да е политическа отговорност. И естествено никой не им повярва, както не им вярва и сега, когато пряко се включват в редиците на новата власт. Смешното в случая е, че изключението, което потвърждава правилото, в още по-голяма степен е самия Бойко Борисов. Лидер, хранещ се от своята лична харизма, няма как да не се самоизмъчва от факта, че протести ще има отново и отново. И то срещу него! И пак никой няма да се занимава с „подробности” като отговорност за последиците. Борисов обаче е от този тип хора, които правят драма даже от това, което за другите е досадна подробност. Мнозина се усъмниха във високото кръвно на Бойко Борисов след януарските протести, които го свалиха от власт преди година и половина, но вероятността за нови кризи с кръвното му налягане е повече от реална. </p>
<p>В навик, но не досаден, а вреден, се превърнаха и безогледните атаки срещу банковата система. Фактът, че докато беше в опозиция, самият Бойко Борисов беше част от тези атаки, няма как да го дистанцира от подобни атаки и в бъдеще. Между другото, далеч преди казуса КТБ беше полузабравеното превземане на банката на Славчо Христов (СИБанк). По същия начин тази СИБанк концентрира държавни пари именно по време на управлението на Бойко Борисов. Тоест имаме и прецедент, и отработена схема, които са на път да се превърнат в традиция. Просто защото КТБ не е първата, а поредната банкова авантюра, в която е забъркан Борисов.</p>
<p>Кризата е енергетиката обаче е нещо много повече от досадна подробност. За съжаление фактът, че Бойко Борисов тълкува геополитическите реалности според собствената си изгода, а не според българските национални интереси, не е само негов недостатък. В тази област традицията на бруталния келепирджилък е десетилетна и Борисов е просто пореден пример. В българската изкривена реалност само едно е сигурно – не се очертава да се случи нещо разтърсващо. Нито АЕЦ „Белене“ или нов блок в АЕЦ „Козлодуй”, нито „Южен поток” ще се случат. Борисов вече се опари и от личен опит знае, че единственият начин да се подържа жива българската енергетика е като се подържат в някакво равновесие взаимно изключващи се зависимости. Тук обаче всяко камъче може да обърне колата по всяко време. Поради което и приказките за стабилност на бъдещата власт са, меко казано, формално пожелание. </p>
<p>В крайна сметка никакъв личен опит обаче не може да замени интелектуалната пустиня, овладяла главата на Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ не разбира повечето от политическите процеси, движещи механизмите на демокрацията, и не уважава българските институции. Нещо повече – презира ги. За него да спазваш правила не е привилегия, еднаква за всички, а задължение на слабите. И понеже този път, след 5 октомври, се очертава да няма силни, а само различно слаби, тепърва ще чуваме от него все повече призив за мир между власт и опозиция. В интервю за „Ройтерс“ Борисов даже заяви, че е готов „да проведе разговори с други партии след вота, включително да обсъди възможността за сформиране на широка коалиция за гарантиране на политическа стабилност”. Това обаче беше преди три дни. 24 часа по-късно Бойко Борисов вече опроверга „Ройтерс“, но това едва ли учудва някого в Българи. Сега е наред ново „прозрение“ и Борисов е готов даже да подкрепя БСП „в името на стабилността”. В краткосрочен план тази миролюбива тенденция все повече ще се очертава като единственото подобие на мисъл, родена по-скоро от инстинкта му за самосъхранение, отколкото от пустинята в главата му. </p>
<p>Тук вече лъсва истинската трагедия на Бойко Борисов! Мирът предполага усилия за преодоляване на последиците, породени от война. Война, която той започна и на която краят не се вижда, защото първият, който трябва да се промени, е самият Бойко Борисов. </p>
<p>Може би някой ден той ще разбере, че на България й трябва не само мир, а и хармония.</p>
<p>Защото хармонията предполага нещо много повече от мир – усилия въобще да не се допуска война!</p>
<p>Само че тези работи за хармонията не ги пишеше във „Винету”.</p>
