- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 10 Авг 2023
- 3538
- 2
Автор: Стефан Антонов за "Гласове" Следвайте ни в Телеграм
Има нещо, за което и първото, и второто правителство на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ работят упорито и последователно. Вече второ правителство на тези две партии води скрита война срещу началника на една дирекция в Министерство на финансите, който се е заинатил да работи по най-високите стандарти, установени от придобития опит през последните 20 години.
Става дума за Иван Кондов, директорът на Дирекция „Съдебна защита“, която от 2014 година организира представителството на България пред международни арбитражни трибунали по инвестиционни спорове. Преди това пак той върши същото, но като началник на отдел в Дирекция „Държавно юрисконсулство“. През главите на човека и екипа му е минала подготовката за всички битки, които държавата е водила – от делото срещу Гад Зееви, при което присъдената му сума като обезщетение е намалена 45 пъти (от 450 на 10 милиона) до спечелените дела срещу Оманския фонд, EVN и Energo Pro. Той организира и представителството във все още висящите производства срещу ЧЕЗ, наследниците на Денис Ершов и още няколко по-малки иска, като само по първите два общата стойност на претендираните обезщетения е четири милиарда лева.
Въпреки, че с работата си като началник на отдел и после като директор на дирекция, висшият чиновник е създал организация, която спестява на данъкоплатците почти пет милиарда лева, и е отбила 99% от всички претенции срещу страната ни, днес той е цел номер едно на финансовото и на правосъдното министерства. А причината е, че по устройствен правилник, неговата дирекция организира състезателните процедури, в които се избират адвокатските кантори, които представляват България в арбитражните производства. И откакто той оглавява процеса, тоест, откакто има дела срещу България - от началото на века, Министерство на финансите винаги е избирало най-силните адвокатски кантори в света. Тези с най-голям процент на спечелени дела, с лична ангажираност на управляващи съдружници, с опит в наемането на най-добрите експертни и разследващи компании.
От своя страна, ПП и ДБ заемат страната на няколко български адвокатски кантори, които твърдят, че могат да постигнат същите успехи, но като вземат в пъти по-малко пари от чуждестранните. Това, което им пречи са Гражданския процесуален кодекс и устройствения правилник на Министерство на финансите. Първият нормативен акт казва, че представителството на България се организира от Министерство на финансите, а устройственият му правилник вменява тази функция именно на Дирекция „Съдебна защита“, която се ръководи от директор със статут на държавен служител, което го прави труден за въздействие и уволнение.
Хронологията, по която вече две правителства на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ опитват да вземат скалпа на Иван Кондов е следната: промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от декември 2021 предвиждат закриване на дирекцията и прехвърляне на прерогативите й в Министерство на правосъдието. Промени пак в ГПК, но от февруари 2022 година отново предвиждат закриване на Дирекция „Съдебна защита“ и прехвърляне на прерогативите й към правосъдното министерство. Промени в Устройствените правилници на Министерство на финансите и Министерство на правосъдието от юни 2022 година, противоречащи на по-висок в йерархично отношение нормативен акт – ГПК, предвиждат ново затваряне на дирекцията. Този път планът е съкратените от дирекцията се прехвърлят да вършат същата работа в правосъдното министерство с изключение на нейния директор. Спрени от служебното правителство на Гълъб Донев миналото лято, същите изменения в Устройствените правилници на Министерство на правосъдието и Министерство на финансите се предлагат от Асен Василев във първите седмици на втория му мандат като редовен финансов министър. Те пак предвиждат закриване на Дирекция „Съдебна защита“ и отстраняване на директора й, като прехвърлят отговорността по организиране на държавното представителство в Министерство на правосъдието.
За разлика от Надежда Йорданова, която е правосъден министър в първото правителство на ПП и ДБ, новият министър на правосъдието показва, че има поне малко срам и не желае прерогатива по държавното представителство да му се прехвърли с постановление, което противоречи на ГПК. Неговата неохота, както и сериозната парламентарна съпротива, обединила ГЕРБ, БСП, ДПС, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ водят до решение на Народното събрание, което спира промените в устройствените правилници поне до произнасяне на Конституционния съд, където Асен Василев предупреждава, че ще обжалва. Вече месец по-късно той не обжалва, но възприема нова тактика във войната си с Кондов.
Първият опит е да го обезличи, като превърне дирекцията му в изпълнител на решения, взети от междуведомствено формирование, което все още не е създадено, но се очаква да включва представители на ДАНС, Министерство на правосъдието и може би представители на адвокатурата. Вторият опит е да открие нередности в работата на дирекцията и в частност на нейния директор, които да послужат като основание за нейното реформиране, преструктуриране, или просто уволнение на Кондов, което би се провалило при обжалване в съда. Така начело на дирекцията може да застане удобен човек, който е готов да жертва експертните си виждания, формирани от десетилетия опит, или в най-добрия случай да разписва документите „като селски кмет“.
За да се случи това в Дирекция „Съдебна защита“ от близо месец тече вътрешен одит. Започнал като одитен ангажимент за консултиране по смисъла на Закона за вътрешни одит. Дълбочината, продължителността и процедурите, по който протича обаче, го правят одитен ангажимент за даване на увереност. Така се изкривяват целите и резултатите, както се отнема и възможността на засегнатите в одита лица да се подготвят, а впоследствие и защитят, ако има повод за това.
Голямата ирония е, че ако действаха като нормално правителство правосъдното и финансовото министерство би трябвало да назначат одит, под каквато и да било форма, още в края на 2021 година. Тогава резултатите му биха могли евентуално да послужат като основание за промените, които вече две правителства се мъчат да направят. Вместо това, предприемайки действия, без да са опознали материята, двата кабинета на ПП и ДБ показват, че си следват дневен ред, начертан преди да се доберат до властта, и като се има предвид, че преди това властта им е била чужда, може да се гадае кои кръгове ги вдъхновяват, нахъсват и мотивират.
В същия дух е изказването на министър на правосъдието Атанас Славов пред Народното събрание от 12 юли тази година. В пленарната зала той обяснява, че е имал разговор с финансовия министър миналата седмица“, при който „има констатирани проблеми, налага се институционално действие и ние ще предложим това институционално действие, отчитайки и традицията, която имаме вече в защита на интересите на българската държава, и ще разчитаме на вашата подкрепа в този процес“. Последният работен ден на так наречената „миналат седмица“ е именно деня, в който Асен Василев назначава одита, и тъй като Дирекция „Съдебна защита“ още не е предала никакви документи на одиторите, не става ясно как точно са констатирани проблемите, за които говори Атанас Славов.
За тях споменава и Асен Василев на шести юли пред бюджетната комисия на парламента. Твърди, че България има поне едно сключено споразумение вместо да печели делата си (вероятно става дума за придобилия статут на легенда отказ на Оманския фонд да съди България) но още не е посочил публично доказателства за подобно споразумение.
Така едно трябва да е ясно – ако Асен ВАсилев и Атанас Славов наистина държат на прозрачност, и ако използват одитния доклад като претекст към действия, те трябва да го направят публичен, за да се види неговото качество. В противен случай, за всички ще бъде ясно, че одитът е закъснял опит да се придаде привидна основателност на политически решения взети отдавна. Като присъда на Народния съд, за която доказателства се събират впоследствие.
Историческият контекст, в който се случват тези процеси е следният. Наследниците на Денис Ершов заявават, че ще съдят България. Предупреждението им е от последните седмици на април 2021 г., когато ГЕРБ са загубили изборите и е на път да с назначи първото служебно правителство на Стефан Янев, където министри са бъдещите основатели на ПП – Асен Василев и Кирил Петков. Реално обаче документи за започване на делото и дължимата такса пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка се внасят едва през ноември 2021 година. Чак след като са направени три опита за прехвърляне на държавното представителство към Министерство на правосъдието.
Самият Асен Василев във изтеклия записи от май месец казва, че шефовете на дирекции трябва да станат членове на политическите кабинети. Така ще загубят статута си на държавни служители и ще може да се уволняват по прищявка на всеки министър. Проблем обаче е, че семейството на зрелите пазари и икономики, обединено в „Организация за икономическо сътрудничество и развитие“ (ОИСР), има стандарти за качество на управлението. Те защитават директорите на дирекции, като пазители на експертността във всяко управление, които не трябва да се сменят при всяка нова власт, а страната ни декларативно се стреми за приемане в ОИСР.
Василев обаче е непоколебим и заявява:
„За да може по-законно да ги уволним, иначе ще си ги уволним незаконно. Един директор дирекция е част от политическия кабинет и това е „Връзки с обществеността“. Защо да не са и другите?“
„Нека да кажем, че аз лично във финансите съм си го измислил как да го направя и си имам устройствен правилник, както има и във всички структури митници и НАП и АДФИ и така нататък, но там, където бихме срещнали голяма съпротива според мен трябва да се почисти ударно“.
Сега става ли ясно по безспорен начин, че в изтеклата стенограма на „Продължаваме промяната“ не се обсъжда чистка на проруски агенти или дърти кримки на ГЕРБ. Целта е да се угоди на част от българското адвокатско лоби, за да може то да получи достъп до бизнес, за който е съмнително дали има квалификация и опит. В министерство на финансите има няколко писма от представители на българската адвокатура, които показват интерес към този вид бизнес. Това обаче е малка група, неподкрепена от мнозинството. Показателен е фактът, че дори Висшият адвокатски съвет се изказа негативно за опитите на правителството да прехвърли организацията на представителството ни към правосъдното министерство и да закрие Дирекция „Съдебна защита“ в Министерство на финансите. През 2022 година пък отказва да подкрепи инициативата на Надежда Йорданова за промени във ГПК.
Ето каква е дилемата. Съдят България за 4 милиарда лева. Фирмите, които ни представляват имат успеваемост 82% и 74% в този тип дела и колективно им плащаме между 30 и 40 милиона лева на година (не 100 милиона, както твърдят Атанас Славов и адвокатското лоби). Идва български адвокат, който не е на картата на сериозните арбитражни адвокати и няма дори едно спечелено голямо дело, но казва: „Ще ви взема само 10-20 милиона и ще ви спечеля делата“. Колцина биха рискували да загубят четири милиарда, за да спестят 20-30 милиона?
„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ със сигурност намират този риск за приемлив. И затова вече две години се целят в един човек, държавен служител, чиято работа им пречи да изпълнят политическите си намерения, заложени неясно къде и кога.
