- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 88
- 5
В края на тази година ще бъде закрито, предполагам тържествено, „Десетилетието на ромското включване” – официална програма за интеграция на циганите, включително и в България. Рано е да се занимаваме обстойно с тази програма сега, защото има все пак цяла половин година още, за шест месеца чудеса могат да се направят. Ще ми се да вярвам обаче, че и яркото циганско „включване” в убийството на 19-годишния Ангел в Катуница преди четири години ще отбележат при тържествата по повод завършването на Десетилетието на „включването”, иначе няма да е честно.
<p><span style="line-height:1.6em">Думата ни ще е главно за събитията от последния месец, който си беше направо Месец на циганското „включване”, предимно в побои – с българите в Гърмен, в „Орландовци”, в автобус 88. Мисля си, че е добър този резултат за край на една толкова важна държавна програма. Личи си вещата ръка, не мислите ли?!</span></p>
<p>Трябва пак да уточним, за кой ли път, понятията. Общото название на тази народност е „цигани”, а „роми” са само ония цигани, които идват от „Романия”, т.е. от Византия, на Балканите – през ХІ в., през ХV в. в България и така нататък. С други думи – „роми” са само част от циганите на Балканите.</p>
<p>Нека още от самото начало да се направи и второ уточнение. За удобство ще разделим циганите в България, а и не само, на два типа – приспособими и неприсобими. Аз, както и всички вие, усилено общуваме с цигани от първия тип – те произвеждат разни неща, които ние купуваме, и произвеждат хубаво и евтино. Тези цигани при преброяванията се записват като българи обичайно, с тях сядаме на приказка, с тях споделяме, работим и живеем.</p>
<p>Вторият тип, неприспособимите, могат лесно да се различат – когато им кажеш „Добър ден”, те ти викат „Дай!”. По-долу, чак до първото изображение, ще имаме предвид само циганите от втория тип.</p>
<p>Веднага ще кажа, за да е напълно ясно, проблемите с циганите в България са предизвикани от официалната власт и от нейната управленческа импотентност. Категорично. И в Гърмен, и в Катуница преди четири години, и в „Орландовци”, а скоро и другаде, гражданите се надигат, защото отказват, както и всички ние впрочем, да живеят в едно огромно „Столипиново”. Ето защо ще продължат българо-циганските „включвания”, никой не бива да се съмнява.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52892_oelAz06R6npy7B39JXeHpKplxl9TUY.jpg" style="height:348px; width:500px" /></p>
<p><strong style="line-height:1.6em"><em>Млада циганка (вляво) и циганин, някъде из Македония, началото на ХХ в.; Албум-алманах „Македония”, 1931</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Разни цигански „включвания” могат да се отбележат и обсъждат, съвсем не само включването на циганите в масови побои през последния месец – от гърменските събития до днес. Стана дума и за държавната 10-годишна програма (2005–2015 г.), която трябва да отчете в края на тази година предимно новите рекордни „включвания” в банковите сметки на участниците, друго едва ли може да се очаква, като се поогледаме наоколо. Но нека не избързваме твърде, само след половин година, когато се позабравят събитията от последния месец, ще започнат да изтичат отчетни доклади по повод завършването на официалната програма „Десетилетие на ромското включване”, та ще имаме повод да се върнем пак на този въпрос. Чудно е само защо десетилетката беше само за включването на ромите, останалите цигани никъде ли не са включвани?!</p>
<p>След безспорните успехи на десетилетната програма за циганското включване, които скоро ще научим с подробности, е време вече да се обяви и Хилядолетие на циганското включване. Съвсем сериозно и без грам ирония, защото точно толкова продължава вече циганското „включване” в балканските общества – най-късно от ХІ в. до наши дни.</p>
<p>Обичайно се приема, че първото сведение за цигани на Балканите е Житието на св. Георги от Атон (около 1100 г.). Точно датирано в него е пристигането в Цариград през 1054 г. на „атцингани”, които не работели нищо, но гадаели и били известни с магьосническите си умения (за по-ранните сведения за циганите, след като те напускат прародината си, вж. Свързани текстове).</p>
<p>Видно е, че скоро ще се закръглят точно десет века оттогава. Нищо не пречи обаче вече да се тегли чертата след Хилядолетното циганско „включване”, то това май няма да е никак затруднително. Събитията от последния месец са всъщност най-важните сред резултатите от хилядолетното съжителство на циганите с коренните балкански народи.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52892_psbkFwh6gyrKcv17T5YswHWMVNmzPS.jpg" style="height:379px; width:500px" /></p>
<p><strong style="line-height:1.6em"><em>Цигани в Източна Тракия (Турция), 2004 г.; архив „Студии романи”</em></strong></p>
<p> </p>
<p><span style="line-height:1.6em">Всякакви междинни „включвания” могат още да се сътворят, при това все полезни. Ще предложим и още едно – този път 85-годишно, за да видим приликите и отликите в циганското „включване” за изминалото от 1931 г. не малко време:</span></p>
<p>„Те [циганите] са живи, пъргави и подвижни, могат да бъдат и весели, и меланхолични, хитри са, отмъстителни и чувствени без чувство на приличие. Живеят смесени: баща, майка и деца върху една и съща слама, винаги заедно с добитъка си, от който те се различават само по грубостта на апетитите си и безочливостта на удовлетворяването им. Те сменят религията си така лесно, както и местожителството си, като никога не са могли да се привържат по един постоянен начин към земята и ако и да са проявили предпочитание към известни места, те са почти в постоянно движение и изчезват и за най-малката причина. Те ненавиждат удобствата на живота, обичат безделието, макар и да са необикновено интелигентни и сръчни за всичко, което искат да научат или предприемат ... Те упражняват занаята на ковачи, калайджии, талигари. Те са още пощенски куриери, ковачи, казанджии, рудокопи и палачи ... Циганките предат, шият дрехи, врачуват и продават билки, а когато са млади, продават тялото си на първодошлия. Децата пък тичат подир пътниците и просят милостиня. Навред циганите са ненавиждани от всички съсловия на населението [в областта Македония], на която ненавист те отговарят с една прекалена безочливост” (Албум-алманах „Македония”, 1931).</p>
<p>Приложеният текст, макар да се отнася формално само до циганите в Македония, май няма нужда от никакво обсъждане. Отново ще е наложително да се върнем на деленето, което направихме в началото – цигани, които почтено, точно както всички нас, изкарват прехраната си с честен труд, отглеждат и възпитават децата си, строят и обзавеждат хубави, макар и не богати къщи – както е известно, с труд никой не е забогатял особено, и тая днешна циганска прослойка, която съвсем точно отговаря на описанието отпреди 85 години.</p>
<p>Страхувам се, че вторият вид цигани преобладават, но не това е главното. Изглежда приспособяващите се цигани в България, а и изобщо в Европа, са постоянна величина. Те са по-податливи на въвличане в околните народности и при преброяванията се записват точно като тях. Ето защо процентът цигани в България остава сравнително устойчив въпреки упоритото ни впечатление за мощен растеж на циганската популация. Това, което се набива всекидневно на очи, всъщност са само неприспособимите цигани – тези, които избират традиционния начин на живот. Може би скоро ще можем да докажем тук това предположение.</p>
<p> </p>
<p>Свързани текстове:</p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/31878-razrejdaneto-na-bylgariq">http://glasove.com/komentari/31878-razrejdaneto-na-bylgariq</a></p>
<p>(Разреждането на България)</p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/31742-novite-gquri">http://glasove.com/komentari/31742-novite-gquri</a></p>
<p>(Новите гяури)</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
