- 10 Sep 2020
- 52
- 28
„Около 700 км трябва да бъде дължината на магистралите у нас към края на 2013 г. 421 км вече са налични. Още 560 км е планирано да бъдат построени след тази година”. Тази категорична заявка на регионалния министър Росен Плевнелиев, направена на поредния помпозен форум, организиран от управляващите, за да могат да се похвалят пред самите себе си колко са загрижени за живота и здравето на хората, може да събуди истинско съжаление и насмешка, ако не беше казана с такава искрена вяра. Не е ясно дали министърът иска да „скрои магистрална шапка” на премиера, или всъщност говори от негово име. Но което и от двете да е, добре би било да поспорим с него. Първо, по темата дали изобщо ще успеят до края на мандата да завършат и една отсечка, започната от тях. И второ, дори и с върховни усилия на волята, много допълнителни пари и некачествена работа да успеят да се справят, доколко ще имаме наистина магистрали, отговарящи на всички европейски стандарти от първия до последния милиметър от тях.
<p>Както и да отговарят на подобни критики управляващите, с каквото и да опитват да се оправдават, истината за провалените им инфраструктурни напъни боде очите и опразва изтънелите ни портфейли всеки ден. И въпреки това от сутрин до вечер Бойко Борисов изскача от неподозирани места на малкия екран и сипе обещания, кое от кое по-гръмовни.</p>
<p>А темата за магистралите, както изглежда, скоро няма да престане да бъде от любимите на премиера. И докато е любима тема, магистрали няма да има, защото ако се напъне да завърши поне едната, то няма да има с какво да се хвали до следващите избори. Изброяването на грандиозните му планове за строителство на инфраструктура обикновено се изчерпва до четири проекта: започва се с АМ „Тракия” и нататък се изреждат „Люлин”, „Марица”, „Струма”, Хемус”, а ако се сети, прибавя и „Черно море”. Нито един от тези проекти обаче няма изгледи да бъде завършен в срок и като изключим довършването на 19-километровата (!!!) магистрала „Люлин”, чието откриване се отложи поне на два пъти, оскъпи се поне двойно и се очертават доста конструктивни проблеми около нея, строителството на останалите или пъпли едва-едва, или сега започват търговете за изграждането им, или са на етап премиерски фантазии (като въпросната „Хемус”).</p>
<p>АМ „Люлин” трябваше да бъде първият голям инфраструктурен успех на сегашното управление. Но след като се разбра, че ще струва два пъти повече от първоначалните сметки, след като се получи пропадане на цяла отсечка, комично обяснено като предварително планирано, и след като поредното предвидено по премиерския график за рязане на ленти откриване на 15 март се отложи с два месеца, заваляха обичайните оправдания с лошото време, крадливата опозиция и финансовата криза. Съмнително е вече, че дори и следващият поставен срок ще бъде спазен, но нека не бъдем чак такива песимисти, а да пожелаем успех.</p>
<p>Вторият ключов инфраструктурен напън е добре познат на българите, защото не едно правителство се упражняваше в ораторски умения с него – АМ „Тракия”. Решението за нейното изграждане е взето през далечната 1964 година, а строителството й започва през 1976. Досега напълно са завършени участъците от София до Стара Загора и от Карнобат до Бургас. Оставяме настрана факта, че участъка от Карнобат до Бургас също излезе двойно по-скъпо от първоначалната цена на проекта, както стана с „Люлин”. Няма спор, че вероятността да е направена грандиозна далавера, е налице. Като граждани и данъкоплатци, се интересуваме обаче какво е свършило досега настоящото правителство. За дострояване бяха останали три отсечки, или както са по-известни, три лота – 2-ри, 3-ти, 4-ти – с дължина съответно 31,8 / 35,7 / 47,7 км. Въпреки всички предизборни обещания, въпреки заканите, че до края на мандата на ГЕРБ ще пътуваме по магистрала от София до Бургас, изгледите това да се случи стават все по-нищожни, колкото повече Борисов се напъва и се хвали.</p>
<p>Освен че няма да бъде завършена в желаните от премиера срокове, тя ще се оскъпи, както стана ясно от изявление на зам.-министъра на транспорта Ивайло Московски, направено миналата седмица, защото в проекта за строеж са изпуснати водопроводите на 11 села в района. Добро основание да оправдаят некадърността си и да похарчат още малко бюджетни пари през Агенция „Пътна инфраструктура”. Освен „непредвиденото” оскъпяване се оказа, че заради натиска за намаляване на цената строителите са се принудили да използват възможно най-евтините инертни материали и да пестят от задължителни дейности. Според доклада на избраната за контрольор на строителството фирма „Строл-СКЛ” магистралата се строи върху въглищна пепел за основа, която освен че подгизва, особено при високи подпочвени води, има опасност да поддаде и шосето да пропадне, излагайки на риск пътуващите по него. Така не само че няма да имаме добре направена магистрала до морето, не само ще се налага да строим наново цели участъци, което ще глътне огромни средства, но и ще бъдат застрашени животът и здравето на пътуващите.</p>
<p>Но и с това не се изчерпват проблемите. Никой досега не е повдигнал въпроса със състоянието на настилката по вече изградените участъци. От София до Пазарджик, например, пътят е в отчайващо състояние. Асфалтът е тотално изхабен, кръпките вече са преобладаваща част от трасето, а дупките трудно се избягват, ако се кара с максимално разрешената скорост от 130 км/час. Никой не си прави труда да полага необходимите грижи за рехабилитация на този участък и може да стане така, че със завършването на трите лота от Стара Загора до Карнобат да се наложи затварянето на магистралата от София до Пазарджик за цялостна подмяна на асфалтовото покритие.</p>
<p>За останалите проекти дори не трябва да се отваря дума. За магистрала „Марица”, свързваща АМ „Тракия” с турската граница, едва сега започват тръжните процедури, а докато се стигне до първа копка, може да минат месеци. За „Хемус” се разказват легенди, които обаче, за огромно съжаление, продължават да се подхранват и от сегашния премиер. С това темпо на реализиране на този наистина важен проект и с тези безплодни битки, които води Борисов, за намирането на пари от европейските програми, вероятността да се построи и един километър е нулева. Колкото и да му се иска, колкото и пъти да каже, че строи магистрали, за разлика от предишните, едва ли ще му стигне половин мандат за това. Защото за разлика от 19-те километра на „Люлин” и 116-те на „Тракия”, тук имаме над 300 километра. А нито има стартирали тръжни процедури, нито има актуализирани проекти, нито нови финансови разчети. Разбра се единствено, че ще струва около 3 млрд. лева, и това е. Проблемът с „Хемус” не е само на Борисов, но и на всички правителства на прехода. Извинението с тях обаче е крайно нелепо, а само да се говори как ще я строи – крайно недостатъчно.</p>
<p>Това, за което Борисов ще понесе цялата отговорност, е, че се захвана с инфраструктурата, и то само с една малка част от нея, а именно строителството на магистрали, в период на тежка икономическа криза. Без да разбира какво прави, без да знае откъде ще се намерят пари, без да си дава сметка, че така няма да помогне за намаляване на безработицата. Който и да му е казал, че в криза се строи и че така е направил Рузвелт след Голямата депресия от 1929 година, дълбоко го е заблудил, да не кажа, направо излъгал. Борисов продължава да надува „магистралния балон” и той скоро ще се спука. Това е неизбежната икономическа логика. Но затова не трябва да обвинява нито предишните, нито по-предишните, нито когото и да било, а само себе си.</p>
