- Автор: Гласове
- 10 Яну 2025
- 6994
- 17
Автор: Любомир Данков за "Гласове"
В началото на 2023-та година направих интервю с Иван Копил – юрист, журналист и правозащитник от Донецк. Иван е активен участник в подготовката на референдумите за самостоятелност на ДНР, както и в работата на Обществената комисия за фиксация на военните престъпления на украинските власти, преименувана сега на Обществена организация „Справедлива защита“. Неговата дейност го прави особено интересен за тези наши съграждани, които не живеят със заблудата, че „демократичната гледна точка е само една“, но някой друг трябва да избере коя е тя, както и че друг трябва да реши коя точно част от историята е „правилната“ нейна страна. Зададох му няколко въпроса за мирните споразумения и провалът им, за идеите за въвеждане на миротворци, за включването на Русия във войната, за действията на Европейския съд по правата на човека и Международния наказателен съд по отношение на извършените престъпления на територията на ДНР и т.н.. Интервюто продължи около 40 минути. Извадих текста и интервюто беше публикувано в "Гласове".
Припомнете си го, тези теми не са изгубили значението си сега, нито ще го изгубят в бъдеще.
След като материалът беше публикуван в “Гласове”, публикувах връзка към него във Фейсбук страницата си – „Донбас – поуки и решения“. На третият ден забелязах, че публикацията във Фейсбук е закрита с печат „фалшива информация“. И всеки опит интервюто да се публикува на друго място във Фейсбук, води до същия резултат.
Проверих какво мога да направя срещу това, оказа се, че имам право да оспорвам решението единствено пред тези, които са наложили ограничението. В случая това не бяха станалите напоследък особено популярни родни фактчекъри, а някаква тяхна „братска“ организация от Украйна, нарекла себе си „StopFake”. Писах им (съвсем любезно) с настояване да преразгледат решението си. Те, разбира се, не го направиха. Отговориха ми с огромно самочувствие, че като спра да публикувам „кремълска дезинформация“, няма да ми налагат ограничения. Прегледах материалите им, всичките бяха за войната в Украйна и бяха написани в типичния пропаганден стил, пълен с кухи фрази, който беше добре усвоен и от доста наши „атлантически“ издания.
Накратко, каква е причината за налагане на ограничението: Иван Копил в интервюто казва, че Международния наказателен съд (МНС) не разследва престъпленията, извършени на територията на двете републики. Според т.н. фактчекъри това е фалшива информация, защото МНС разследва действията на Русия на територията на Украйна. Това е съкратената версия на отговора, който получих от тях.
Сигурен съм, и петгодишно дете може да съобрази, че казаното от Иван няма абсолютно нищо общо с твърденията на т.н. фактчекъри. В крайна сметка, и двете твърдения са верни, но се отнасят за различни неща.
Ситуацията е безумна, защото дори и Иван да не беше прав за МНС, напомням, става въпрос за интервю от 40 минути. И да го закриеш с печат „фалшива информация“ заради едно изречение... меко казано, не е нормално. В крайна сметка, в мейнстрима по темата Украйна редовно се изказват „колоси“ като Шаламанов, Тагарев и цяла плеада други „специалисти“, а при тях във всяко изречение има поне по две лъжи... пък не съм забелязал, някой да им е налагал ограничения.
И така, моите възможности за реакция се изчерпват след самопроверката на украинските пропагандисти, на които Фейсбук е дал право да определят кое е истина и кое не. Фейсбук не е предвидил оспорване пред негови служители или независим орган, само любезно предлага да се обърна към съда. И това и направих.
Юристи ми препоръчаха да сезирам Комисията за защита от дискриминация. В Закона за защита от дискриминация е записано, че се забранява всяка пряка или непряка дискриминация основана на пол, раса, народност и т.н., като е включен и признака убеждения. Тоест – точно моят случай. Подадох жалбата до Комисията през лятото на 2023-та година и сега, след година и половина, делото още не е тръгнало по същество. Комисията реши, че нарушението не е извършено на територията на Република България. Оспорвах пред Административен съд София-град, той потвърди решението на Комисията, сега делото е на Върховен административен съд. Според решението на ВАС, делото ще се върне в Комисията за защита от дискриминация, или ще го продължа в съдилищата на Съвета на Европа или Европейския съюз. Предстои да разберем.
Платформа, която предлага услугите си на територията на България, ако извърши нарушение, на чия територия го извършва... интересен казус. Само не разбирам защо е нужно да се умува над него година и половина.
Това е целият ми опит с „фактчекърството“, в интерес на истината, други проблеми с тази дейност не съм имал, явно „кремълските пропагандисти“ сме твърде много, не им остава време на „чекърите“ да стигнат до мене.
На тези, които смятат, че се занимавам с безсмислици, ще кажа следното: Основните ни медии са брутално овладени от външни сили и Фейсбук, въпреки всички критики към него, остава един от островите на свободата, където може да се види и другата гледна точка – тази, от „неправилната страна на историята“. Внедряването на „фактчекърите“ в платформата е грубо посегателство върху свободата на словото и това изисква реакция. Основната идея на това дело е да се създаде практика у нас, а оттам и в целия Европейски съюз, за недопускане на дискриминация по признак убеждения в този „остров“, както и да се принуди Фейсбук да се откаже от опасната си практика да назначава лъжци и насилници върху свободата на словото в своеобразно „Министерство на истината“.
Скоростта на правораздаване у нас е добре известен проблем, така че, тази идея може да се провали, защото поради добре известни на всички причини, тези фактчекъри може и да отидат в историята. Но това изобщо не е сигурно и целият този ентусиазъм, който кипи във Фейсбук, ми се струва малко подранил. Вече се появява информация, че Фейсбук ще премахне „носителите на истината“ само в САЩ, а в Европейския съюз те ще останат, поради изключителната „привързаност“ на Съюза към истината и свободата на словото. Да не забравяме, че ЕС колкото и да е васален, той не зависи от държавата САЩ, а от структури в нея – Демократическата партия, военно-промишления комплекс, фармацевтичното лоби и т.н.. Какво ще се случи – предстои да разберем.
А знаете ли, че Европейският съюз отпуска грантове за разработване на софтуер за откриване на фалшиви, по-точно „фалшиви“ новини? И по това вече се работи? Тази тема заслужава отделно внимание, очаквайте информация за тези разработки съвсем скоро.
