- 10 Sep 2020
- 49
- 9
Да бъдеш премиер е ужасно лесно и струва не повече от 3–4 милиарда на година. Ако не вярвате, питайте Бойко Борисов и някой икономист. Премиерът ще ви каже за леснотията, а икономистът – за цената. По данни на икономистите за първите 18 месеца сегашното правителство е намалило резерва с 5 милиарда и 600 милиона долара и продължава да поддържа тази посока. По данни на министър-председателя заемането на този пост не се измерва точно в пари, а с нещо друго. Според него, ако си премиер, „имаш телефон с копчета и всеки министър ти казва каквото искаш да знаеш, никой не ти пречи“. Това за телефона с копчетата е миналогодишна новина, която обаче е все така актуална. Наскоро премиерът пак каза колко му било лесно да е премиер, само дето го илюстрира по друг начин: „Имаш властта да променяш и да направиш всичко, което искаш“.
Спомних си за тези аргументи на най-високоотговорния политик в държавата, когато японският министър на правосъдието подаде оставка точно заради това, че беше казал същото, което и българският премиер: че е много лесно да бъдеш министър. Но колкото и буквален да е този паралел, нямаше да се сетя за него, ако не беше един съвсем различен факт: от целия български ефир аз така и не успях да разбера по каква точно причина е подал оставка японският политик. Разбрах, че се е извинил, но пак не разбрах защо. Какво му е толкова непростимото в това да мислиш, че ти е лесна работата? И ако не е ясно какво точно е то, каква е вероятността да имаш адекватен критически поглед към новините от света на политиката?<br /><br />Японският министър е разказал колко му е лесно да бъде министър по време на среща със симпатизанти в избирателния си район в Хирошима. Дал е следния пример – че за да е министър, се налага само да запомни две изречения и да си служи с тях по време на парламентарния контрол. Ето едното изречение: „Няма да коментирам отделни случаи“. Ето и другото: „Ще се съобразя със закона и с доказателствения материал“. Според вестник „Асахи” министърът е пояснил, че по-високо цени първото изречение, тъй като то пасва за всеки случай, в който го заварват неподготвен по питането. Докато второто изречение не съдържа същата универсална приложимост. Между изказването пред симпатизантите и оставката минават седем дни. Медиите и опозицията и досега не спират да нападат министъра, но вече не за това, което е казал, а заради това, че си е позволил цели седем дни да чака да му се размине.<br /><br />Що се отнася до въпроса защо все пак е подадена тази оставка, ето отговора, поднесен от министъра по време на извинението: защото неговото изказване за лесната работа, сведена до две изречения по време на парламентарния контрол, представлява обида за парламентаризма. А обидата за парламентаризма представлява обида за гражданите, доколкото парламентът изразява тъкмо тяхната воля. Ей толкова просто.<br /><br />Нашият случай е малко по-сложен от японския. В българския контекст „лесната работа“ на Бойко Борисов съдържа цели две нива, а не само едно. От едната страна стои обидата за гражданите, които се оказват управляеми с „телефон с копчета“, подчинен на човек, който „прави каквото иска“ и се хвали с това. От другата страна стои фактът, че премиерът не спира да управлява от лесно по-лесно, докато страната се развива все по-зле и по-зле. За второто има изчисляеми данни, но за първото не.<br /><br />Към септември 2009 година, когато едва е отшумяла фразата за телефона, държавният резерв е около 7 милиарда долара, а коефициентът на безработицата по данни на НСИ е 6,7%. Към март 2010, когато тепърва остава половин година до новоизразеното задоволство от лесната премиерска работа, държавният резерв е около 4,5 милиарда, а коефициентът на безработицата вече е 10,2%.<br /><br />Към същия този март 2010 година бюджетният дефицит е 2%, към април е вече 2,5%, в началото на лятото е ясно, че не може да бъде удържан в рамките на 3%, а в разгара на лятото е 3,8%. И колкото и да са красноречиви тези данни, няма гаранции, че са верните. Българските икономисти отдавна твърдят, че безработицата е много по-висока, а Европейската комисия изрази подозрително отношение към надеждността на местната статистика. Но в дадения случай не става дума за анализ на състоянието на икономиката. Става дума за това, че на фона на катастрофалните данни по отломките от корабокрушението скача един неувяхващ спортист, доволен от ръководната роля, която потъващите поданици му предоставят.<br /><br />Но това с икономиката е лесен въпрос. Лесен, защото е изчислим и подлежи на синтез: премиерът е доволен от себе си и неограничената си власт, докато страната му потъва, понеже той не знае как да я управлява. Далеч по-трудно е да се формулира другият въпрос – този за обидата. Тя няма как да се сметне. Дори по-лошо – няма как да се твърди, че дадено изказване е обидно, ако хората, за които то се отнася, не се чувстват обидени (по нищо не личи, че са). Дискусионно е дори това, че хората знаят, че себеизразяването на премиера се отнася точно до тях. Кой точно е адресатът на репликата „лесно е да си премиер“? Ето това е фундаменталният въпрос, който обществото има да си зададе. Всички останали въпроси са по-лесни. Дори и тези за резерва.<br />
