- Автор: Алисън Пиърсън
- 10 Sep 2020
- 181
- 7
.jpg)
Цветя и писмо, гласящо „Жените не трябва да бъдат удряни дори и с цветя“ пред катедралата в Кьолн
Либийците се разголват, сграбчват жените и пускат ръцете си под полите им. Млад мъж, който се е напил след сватбено парти, е хванат от двама от кадетите – Моктар Али Саад Махмуд и Ибрахим Абугтил, и е изнасилен. Когато описва двамата араби, които го нападат, той казва: „Бяха ужасни, не бяха хора. Опитвах се да се отскубна с всички сили, но сякаш ме смазаха. Беше ужасяващо. Не казвайте нищо на майка ми“.
Махмуд и Абугтил са осъдени на по 12 години затвор; другите, които опипвали жените, получават по-лека присъда и, в случай че Европейската конвенция за човешки права позволи (не спирайте дъха си), ще бъдат депортирани, след като я излежат.
Всичко това беше шокиращо за обитателите на тихия и спокоен университетски град. Аз бях поразена, когато либийски говорител се появи по нашата местна телевизия. Униформеният мъж каза, че съжалява за случилото се, но либийците не осъзнавали, че не е позволено да правиш подобни неща в Англия. Това било нещастен случай на културно неразбиране.
Днес има стотици хиляди хора в прочутия цивилизован град Кьолн, които са в шок заради подобно „културно неразбиране“. Фактите, които са ни известни, са страшно тревожни. Една от жертвите, осемнайсетгодишната Мишел, разказа, че мъжете изглеждали гневни.
И тук е същината на проблема. Ако доктрината ти повелява лицата и телата на жените да бъдат покрити, тогава гледката на една непокрита и самоуверена жена като очарователната Мишел провокира изкушение, което бързо прераства в гняв. Гневът не е насочен в правилната посока – към самия себе си или към религиозната забрана жените да се обличат своеволно или да ходят, където пожелаят – а към изкусителката (точно като в ранното християнство). За да бъде опазена мъжката гордост, изкусителката бива унизена и тероризирана и по този начин силата и превъзходството се връщат на своето правилно място – у мъжа.
Това поставя либералното западно общество, което цени правата на жените и същевременно с това приветства чужденци, които не го правят, в едно, меко казано, трудно положение. Трудно е този въпрос да бъде повдигнат, без да се надигне вой за „ислямофобия“. Чувствителността вече се прояви в Германия, където повече от един милион души пристигнаха през последните 12 месеца в резултат от поканата на Ангела Меркел. Позорно е, че отне няколко дни на немските медии да споменат кьолнското насилие. Колкото до полицията, те изготвиха някакъв комичен самозадоволяващ доклад, в който се разказва за приятното, спокойно време, което всички са прекарали. С изключение на момичетата, които, както е известно, са били докосвани по най-интимните места.
Скоро тежестта на събитията стана невъзможна за пренебрегване. Дори тогава, обаче, позицията на властите по подразбиране беше да отричат. Във вторник кметицата на Кьолн Хенриете Рекер направи изявление, което, искрено се надявам, ще я преследва до сетния ѝ ден – младите момичета и жените да усвоят нов „модел на поведение“, за да „не им се случват подобни неща“ и „да се придържат на ръка разстояние от непознати“. Това предизвика буря от саркастични коментари в Туитър. Идеята, че една обградена от банда мароканци жена трябва да информира похитителите си учтиво на немски, че е стояла на една ръка разстояние от тях, за да избегне сексуално посегателство, щеше да е смешна, ако заплахата не беше толкова реална и зловеща.
Досега политиците и журналистите неохотно повдигаха въпроса за случаите на изнасилване и малтретиране на деца в немските бежански лагери, където непридружаваните жени очевидно се считат за „честна плячка“. Оплакванията за посегателства над жени се разглеждат като опити за прокарване на крайно десни идеи и насаждане на етническо напрежение. Никак не е изненадващо, че първоначалната реакция на правителството беше да се преструва, че нищо не е станало. Спомняте ли си какво се случи в Германия предния път, когато „другият“ бе демонизиран?
Наблюдавахме същия модел на отрицание и във Великобритания, където банди, съставени предимно от пакистанци, организираха трафик на жени и млади момичета в градове като Родъръм и Рочдейл.Опитите на плахата полиция и социалните работници да оправдаят мизогинията (презрение към жени) на извършителите – „Такава е културата им, нали?“ – доведе до изнасилването на стотици млади момичета, които бяха пренебрегвани и дори обвинявани за собствените им страдания.
Със съжаление заявявам, че в Германия все още се преструват, че расистките настроения и действителното посегателство над жени са две равносилни от морална гледна точка неща (страхът от расизъм всеки път успява да потъпче феминизма). Вътрешният министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер олицетвори това културно раболепие, когато той предупреди, че настроените срещу имигрантите слоеве използват нападенията като повод за насаждане на омраза срещу бежанците. „Това, което се случва по крайно десните платформи и чатове е поне толкова отвратително, колкото действията на посегателите на жени“, заяви Йегер.
Не, не и пак не. Нагласите и делата не са едно и също нещо. Европейките не са се борили за равни права в продължение на толкова години, за да им заявят, че трябва да променят поведението си, ако не искат да станат жертва на посегателство. Колко време ще мине преди да посъветват дамите от Кьолн да си стоят вкъщи, или дори да покриват лицата си от уважение към пришълците? Шариатът няма да ни бъде наложен скришом или чрез малодушно пригаждане към отблъскващи престъпници. И ако някой се нуждае от „модел на поведение“, това не са германките, а мъжете от консервативни общества, които бързо трябва да усвоят нашите ценности или да се върнат там, откъдето са дошли.
Силно се надявам да греша, но се опасявам, че гротескните масови посегателства над жени в Кьолн бяха не единичен инцидент, а първата от много битки в сблъсъка на цивилизациите.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
http://www.memoriabg.com/2016/01/11/kulturnite-razlichia-ne-sa-izvinenie/
Източник: The Telegraph
