- Автор: The American Conservative
- 21 Авг 2023
- 6219
- 35
Автор: Кристофър Брюнет, theamericanconservative.com Следвайте "Гласове" в Телеграм
Въглеродните такси правят канадските фермери неконкурентни в замяна на слаби ползи за околната среда
На 1 април 2018 г. канадският премиер-министър Джъстин Трюдо въведе национална минимална въглеродна цена от 15 канадски долара за тон, която трябва да се увеличи до 170 канадски долара за тон до 2030 година. Миналия месец той добави втори въглероден данък, според Канадската федерация на данъкоплатците, който ще „изисква производителите да намалят въглеродното съдържание на горивата си или ще бъдат задължени да купуват кредити“.
Тези два въглеродни данъка ще струват на средните домакинства над 2 000 долара годишно, според изчисленията на канадското правителство. В същия доклад се посочва, че данъците ще „окажат диспропорционално влияние върху домакинствата с ниски и средни доходи“, „самотните майки“ и „възрастните хора, живеещи с фиксирани доходи“.
Ако слуховете за „дигиталната валута“ на канадската банка се сбъднат, Трюдо ще разполага с още един инструмент. С дигиталната валута на централната банка той ще може да налага наказателни данъци върху, да кажем, месото – само с едно натискане на бутона, като същевременно алгоритмично субсидира алтернативи на месото, като например месо, отгледано в лабораторни условия или, смея да кажа, буболечки. Всичко това – в името на намаляването на въглеродните емисии.
Да се чуди човек тази фиксация във въглеродното облагане наистина ли е само за намаляване на въглеродните емисии? Или тук е намесена по-дълбока, по-зловеща цел? Ричард Линдзен, който е работил като професор по метеорология в Масачузетския технологичен институт „Алфред П. Слоун“ в продължение на 30 години до пенсионирането си през 2013 г., каза: „Контролирането на въглерода е мечтата на бюрократа. Ако контролираш въглерода, контролираш живота.“
Безумието е, че дори и Трюдо да наложи сто нови въглеродни данъка, всичко ще е напразно. Климатичните промени са безразлични към границите, а скромното канадско население от 40 милиона с нищо не променя глобалния баланс. Ако Канада беше китайска провинция, щеше да се подреди на шестнайсто място по население, след Гуандун (127 милиона), Шандонг (102 милиона), Хънан (99 милиона) и още тринасейт други. Въглищата са основният източник на енергия в Китай.
„Емисиите на Канада не са достатъчно големи, за да окажат материално влияние върху климатичните промени“, признава Парламентарната бюджетна служба на Трюдо, на фона на увеличените емисии на развиващия се свят.
Може ли канадският фермер да мечтае да бъде конкурентен на американския фермер? Да вземем Северна Дакота, която дели обща граница с провинция Саскачуан. Какъв стимул има за агробизнеса да инвестира в Саскачуан, когато може да кара 30 минути на юг и да заобиколи огромния въглероден данък? Това се отразява на инвестиционните резултати. Канадските бизнес инвестиции възлизат на 14 687 долара на работник, в сравнение с 26 751 долара в САЩ.
„Конкурентите ми на юг от мен в Съединените щати не плащат този [въглероден] данък, така че сега моята стойност се повишава и аз нямам алтернатива“, казва Джеф Барлоу, производител на царевица, пшеница и соя в Онтарио. „Като ме санкционират, на мен не ми остава нищо друго, освен да бъда санкциониран.“
„Ако притиснеш фермерите до стената, без място за отстъпление, не знам как ще завърши това“, предупреждава Гюнтер Йохум, президент на Западно-канадската асоциация на производители на зърно. „Само погледнете какво става в Европа, в Нидерландия. На тях им омръзна.“
Идващото десетилетие ще бъде свидетел на значителни промени в земеделската индустрия на Канада. От 2001 г. броят на фермерите на възраст под 55 години рязко намаля с 54%. Над 40% от фермерите в страната се предвижда да се пенсионират през следващите десет години, а две трети от тях нямат готов план за наследяване. Тежко отчаяние е надвиснало над отрасъла, тъй като канадските фермери изчезват, изпадат в депресия и са натоварени с прекомерни данъци.
Свързах се с Джонатан Педно, заместник-председател на Зелената партия на Канада, за да потърсим противоположната гледна точка. Той ми каза:
„Неотложната климатична ситуация е върху нас и тя вече оказва влияние върху множество фермерски общности в цялата страна. Недостигът на вода и загубите на реколта стават по-чести. Междувременно някои от нашите култури се борят да се справят с промените на вегетационните сезони, да не говорим за екстремните метеорологични явления и мигриращите вредители и болести. Това са екзистенциални предизвикателства за фермерите и за нашата земеделска система. В този контекст истинската конкуренция не зависи толкова от външните пазари, които не прилагат методи и стимули за намаляване на въглерода, включително въглеродни данъци, колкото от нерегулирания, непредсказуем и унищожителен климат, който съсипва посевите и застрашава не само хранителното обезпечение на Канада, но и на целия свят.“
Предлаганото от него решение ще включва „въвеждане на тарифи за страните, които не прилагат въглероден данък, или имат такъв, който е по-нисък от канадския“. Той разкритикува сегашното правителство за това че „натоварва малкия бизнес и семейните ферми“ с разходите за климатична адаптация и каза, че зелените ще предложат „подкрепен от правителството план за транзиция, който ще инжектира значителни ресурси за подпомагане на нашите общности и малки до средни предприятия за влизането им в зелената икономика по начин, който не е болезнен за работещите семейства в страната“.
След като Педно спомена, че промените на „вегетационните сезони“ ще засегнат фермерите, аз разбрах следното: няма ли по-топлите вегетационни периоди, предизвикани от глобалното затопляне, да бъдат от полза за канадските фермери, при положение че основното им ограничение е студеното време?
Той отговори: „Промените ще бъдат краткотрайни, предвид повтарящите се периоди на суша и очакваните промени в управлението на водните ресурси. Освен това, колкото е по-висока въглеродната концентрация във въздуха, толкова по-нисък е хранителният добив на традиционни култури като пшеницата.“
Независимо дали вярваме, че по-дълъг и по-топъл сезон ще бъде от полза за канадските фермери, една брутална истина гърми като барабан: канадските въглеродни данъци няма да променят траекторията на глобалните климатични промени ни на йота.
Източник: theamericanconservative.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
