- Автор: Андроника Мàртонова
- 10 Sep 2020
- 2257
- 17
От 16 до 19 октомври в Дома на киното ще се проведат дни на съвременното корейско кино. Проявата е част от поредица събития, които представят традиционната и модерната култура на източноазиатската страна. Кинофорумът се организира от Посолството на Република Корея в България и с помощта на Корейската фондация.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42979_u9BBSVIb5ILjfU3w9Si2qPTTTh8n1g.jpg" style="height:200px; width:650px" /></p>
<p> </p>
<p>Ким Ки Док („<em>Самарянка</em>”, „<em>Пролет, лято, есен, зима… и пак пролет</em>”, „<em>Пиета</em>”), Пак Чан Ук („<em>Старо момче</em>”) и И Чан Дон („<em>Оазис</em>”, „<em>Поезия</em>”)... Със сигурност това са най-популярните корейски режисьорски имена за българската публика. Онази аудитория, която се интересува от процесите в азиатския кинематограф, цени авторското кино, следи международните филмови фестивали и специализирани панорами у нас и по света. Тази, която търси качествени алтернативи на американския мейнстрийм, а европейската арт сцена й е вече тясна. </p>
<p>Ако трябва да съм точна обаче, почитателите на съвременната и популярна култура на Корея у нас са доста повече, отколкото можем да си представим. Особено що се отнася до по-младата аудитория. Дори нещо повече – като че ли високите постижения на арт филмовата продукция на страната не винаги и задължително са във фокуса на техния интерес. Към иконите на културния износ са и <em>манхуа </em>(корейският комикс), и видеоигрите (каквато е онлайн играта „Рагнарок”). Значителен дял заемат филмите (особено с по-лек сюжет).</p>
<p>А най-силно влияние, дори в световни измерения, имат<strong> телевизионните сериали. </strong><br />
В европейски план те са абсолютният конкурент на турските и латиноамериканските сериали. А и са доста по-добри. Е, и при корейците можете да видите огромно разнообразие, в което се намират продукции, които са с по-високо или съответно по-ниско качество. Странно защо обаче у нас не се купуват, както не се дистрибутира и корейско кино.</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/OoGUd5US-ac?wmode=transparent&jqoemcache=O1TX1" width="425"></iframe></div>
<p><em>Фен-класация "Най-добрите корейски сериали - моите топ 36". Забележете цифрата: "36"! </em></p>
<p>Все пак има изключения – през лятото на 2011 г. с голям интерес се следеше (въпреки тъпото и недомислено програмиране) по една от водещите български телевизии първият сезон на корейския шпионски трилър сериал „<em>Ирис</em>” (2009, KBS). Абсолютен блокбастър, по който през 2010 е направен пълнометражен филм, а не след дълго излезе и много силен втори сезон. Жалко, че не бе купен и следващ пакет. Защото „<em>Ирис</em>” по никакъв начин не отстъпва на американските или британските продукции. Артикулира теорията на конспирациите, тайните държавни агенции за шпионаж, политическата власт и възможното/невъзможното съединение между Северна и Южна Корея. Просто супер! Можем само да си мечтаем за производство на такъв сериал! Любопитна подробност: част от него е сниман в Будапеща. Де е Сеул, де е унгарската столица. Така че можем някой ден да мечтаем да има снимки и в София (ама какво ли ще им предложим?). Корейските продукции дори ползваха и локациите на Белград… </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/l2c5ZvwuwA4?wmode=transparent&jqoemcache=LC3Rb" width="425"></iframe></div>
<p><em>Трейлър на "Ирис", Сезон 2.</em></p>
<p>Лично аз съм страстен последовател и на качествения корейски исторически сериал. Топ заглавието ми е „<em>Крадци на роби</em>” ("<em>The Slaves Hunters</em>") – интригуващ, драматичен, стилен и динамичен. С ярка визия, точно премерени бойни сцени и силно актьорско присъствие. Препоръчвам! </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Oyw1PNikIfc?wmode=transparent&jqoemcache=lXTdV" width="425"></iframe></div>
<p><em>Хитовата песен в изпълнение на Им Че Бом от сандтрака на "Ловци на роби" ("Chuno"). И разбира се сцени от историческата драма. </em></p>
<p> </p>
<p>Нещо интересно, споделено от преподавателския ми опит. Част от студентите, приети в елитни и не леки специалности като „Кореистика” и „Южна, Източна и Югоизточна Азия” на Софийския университетр или пък курсистите на свободен прием към <a href="http://koreanstudies.bg/node/126">Корейския културен институт „Крал Седжонг” </a>, са споделяли с мен мотива си за избора.</p>
<p>Някои от тях посочват категорично фактора корейска популярна култура. Като най-яркият акцент пада върху феномена К-поп (корейска естрада и поп музика), креативно пренаселен от десетки певци, банди и сборни формации, танцьори. И естествено – немалко хитове и ултрапопулярност.</p>
<p>Всички те имат ярка видимост, разпознаваемост, множество последователи. Ето затова и у нас се провеждат конкурси за най-добро К-поп превъплъщение, изпълнение на хитова песен, придружена с характерната за парчето хореография и тн.</p>
<p>Така се прави! Зрънце по зрънце ориз. И разбираш, че зад Би-Рейн (К-поп Идол) има Крал Седжон и <em>хангъл </em>(корейската писменост), красотата и трудността на корейския език, космоса на <em>шиджьо </em>(поезия), елегантността на <em>ханбок </em>(традиционният дамски костюм), уханието на <em>кимчи </em>и <em>пибимбап </em>(традиционни ястия), вековна история, древно царство Шила, аристокрацията на <em>янгбаните</em>, и още, и още, и още… та чак можеш да стигнеш до съвременната политика и Бан Ки Мун.</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/rHlJzbqrdv4?wmode=transparent&jqoemcache=uOFUl" width="425"></iframe></div>
<p><br />
<strong>Защо, как става така?</strong></p>
<p>Всеки си има своя версия за влюбването в Корея, но общо взето отговорите гравитират около следната фактология: красиви, пеещи, танцуващи, органични, убедителни млади актьори и актриси. Силна и позитивна комуникация с аудиторията. Оригинални сюжети. Майсторско умение да се създават обрати в драматургията. Мелодичен саундтрак.</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/AXqFtFLAW0I?wmode=transparent&jqoemcache=GLPkr" width="425"></iframe></div>
<p>Естетиката на минималистичния шик и стил също привличат. Както и заинтригуваща традиционна култура в едно с постиженията на високи технологии. Вживяване в една паралелна реалност (тази на Сеул или въобще Корея), която се оказва доста по-привлекателна и определено контрастна на нашата действителност. И не на последно място – пълна с корейски сексапил. </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/dBGkDFYXUkI?wmode=transparent&jqoemcache=uVhhP" width="425"></iframe></div>
<p><em><span style="font-size:12.8000001907349px">Би-Рейн в изпълнение на живо</span></em></p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/3f6JtBQF7tY?wmode=transparent&jqoemcache=99l9P" width="425"></iframe></div>
<p><span style="font-size:12.8000001907349px"><em>И портрет на една момичешка банда, представителна за К-поп. </em> </span></p>
<p> </p>
<p>Всичко това са всъщност виталните елементи на <span style="font-size:14px"><strong>Халлю </strong></span>(<em>Hallyu </em>한류): <span style="font-size:16px"><strong>корейската вълна</strong></span>, която заля световните пространства по един или друг начин. Изключително умна, стратегическа измислена, менажирана, рекламирана и адекватно-функционираща културна политика на Република Корея. Защото Халлю се самообновява непрестанно и също така е политаргетиран – за всеки вкус, възраст, пол, профил има по нещо. Неслучайно и американската филмова индустрия започна да изкупува сценарните права на игралните им филми и сериали.</p>
<p><strong>Халлю</strong> буквално означава <strong>силен, студен повей на вятъра, който раздира изневиделица маранята</strong>. Хубаво звучи нали? Като термин започва да се употребява първо в китайскоговорещите страни и през втората половина на 90-те години на ХХ в. навлиза в съвременния културологичен сленг (на медиите, маркетинга, а сетне и хуманитаристиката). Освен като ярко образна, „сетивна” метафора” – на нещо ново, неочаквано, носещо удоволствие и разтуха, на нещо активиращо неподвижни пластове, но и същевременно плъзгащо се „по повърхността на кожата”, невлизащо в дълбочина (т.е. без излишна претенция за елитарност), терминът може да се асоциира и с английското общоприето cool в речника младите. Тоест и синоним на „готино”, „яко”, „свежо”, „супер”, нещо, в което задължително трябва да се впуснеш, за да си модерен, актуален и привлекателен. </p>
<p><span style="font-size:14px">До голяма степен глобалната поява на понятието съвпада и с <span style="font-size:16px"><strong>първите големи успехи на корейското кино по международните фестивали и пазари</strong></span>. Първоначално векторът на термина е насочен към поп музиката и телевизионните сериали. А сетне описва феномен въобще: повсеместната хипнотичност на корейската традиционна и съвременна култура. Темата е доста, доста дълга. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Да обобщим.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>В Халлю продуктовото позициониране е само и единствено едно: КОРЕЯ! </strong></span></p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/7oSrZfpsRwM?wmode=transparent&jqoemcache=tvtfs" width="425"></iframe></div>
<p><em>Корейската вълна завладя и елитарните сцени. Световната джаз-певица Ю Сун На, която имаше концерт и у нас, изпълнява инвариант на "Ариран" - песента-емблема на Корея. </em></p>
<p>Мисля си и че до голяма степен <strong>Халлю </strong>предоставя и един чаровен изход за естетическо бягство от нещо, което евентуално, с много уговорки можем да наречем „<em>българска популярна, масова култура</em>”. Примитивният роден хибрид прелива от чалгарщини, пошлост, криворазбран лайфстайл и посредствената естрадна родна сцена, комплекси за величие и недооцененост, плюс всенародната кахърност, скука, едни и същи муцуни по медиите, набедени за вип-персони (дето нито са very important, нито very interesting).</p>
<p>Тази отровна картинка и липса на останалите качествени сегменти, не може за нищо на света да задоволи и да дръпне обратно към себе си феновете, които са преминали в ареалите на Изтока.</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/h3bwLU7n42U?wmode=transparent&jqoemcache=GAQiR" width="425"></iframe></div>
<p><em>Звездата на корейската рок-балада Им Че Бом</em></p>
<p>В някакъв момент <strong>Халлю </strong>се превръща в нещо повече от индивидуална алтернатива, защото успешно формира и самоорганизира разрастващи се общности на национално ниво, които започват да функционират и да взимат активно участие и в контекстите на междукултурния диалог. Пример за такава е интернет обществото „Източен дух” (<a href="http://www.easternspirit.org/page.php?101">Eastren spirit</a>), което се заражда около Халлю, но преминава и във аудиовизуалните култури на останалите азиатски страни. В контекста на качествените професионални прояви и оста Корея-България не бихме могли да пропуснем и миналогодишния фестивал "<a href="http://2013.domaartfest.com/home">Пулсът на Южна Корея</a>", организиран от Doma Art Fest и фокусиращ върху съвременната визуална култура и модерни изкуства. </p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>В седмицата на корейското кино ще видим четири филма, които чудесно илюстрират жанровото многообразие и пъстър стил на кинематографичната Корея. Някои от заглавията имат нееднократен показ. Програмацията можете да проследите на сайта на <a href="http://domnakinoto.com/" style="font-size: 13px; line-height: 1.6em;">Дома на киното</a>. </strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Входът за всички прожекции е свободен. </strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Филмите са с български субтитри.</strong></span></p>
<p><br />
<strong>МАСКАРАД – официално откриване</strong><br />
Историческа драма<br />
Режисьор: Чу Чхан Мин <br />
В ролите: И Бьон Хон, Рю Сън Рьон, Хан Хьо Чу, Чан Гуан, Ким Им-куон и др.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42979_DRi1mLj86L5yzKYdswzyJCNAhPUXf7.jpg" style="height:329px; width:500px" /></p>
<p><em>Сюжет</em>: Чосонският владетел Гуан-хе управлява средновековното корейско царство в епоха на вътрешни размирици, политически игри и сложни дипломатически отношения с китайските династии Мин и Цин. Освен в неспокойство за стабилността на страната, кралят живее и в страх за собствения си живот. Подозирайки възможен преврат, Гуан-хе заповядва на доверения си съветник да му намери двойник, който временно да го замества. Шутът Ха-сън лекомислено се съгласява да се превъплъти във владетеля. Ролята на уличния артист обаче става особено сложна и деликатна, когато заговорници отравят краля. Къде на шега, къде наистина, Ха-сън поема управлението на страната, играейки изключителен исторически маскарад.</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/1TnfM5XWOtI?wmode=transparent&jqoemcache=m38WJ" width="425"></iframe></div>
<p>Най-силното заглавие от панорамата, неслучайно и с нея се открива! Не без основание „Маскарад” е от водещите филми в жанра на историческата драма. Абсолютен блокбастър за 2012 година, спечелил и 15 национални филмови награди Grand Bell, както и приза на филмовите критици на Бусан. За звездата на корейското кино – актьора И Бьон Хон („Ирис”), това е първа историческа роля, в която той блестящо се превъплъщава в двоен образ: и като краля, и като шута.</p>
<p><br />
<strong>СЪВЪРШЕНО СЕКРЕТНО</strong><br />
Екшън шпионска комедия<br />
Режисьор: Чанг Чхол Су <br />
В ролите: Ким Су Хьон , Пак Ки Ун , И Хьон У </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42979_yRTe0saCWQ0f2ram3y8SzwcRLL5adn.jpg" style="height:331px; width:500px" /></p>
<p><em>Сюжет</em>: Уон Рю Хуан е секретен и опасен таен агент на Северена Корея, който получава заповед да се внедри в Южна Корея. Шпионската му мисия е под прикритието на безумен, шантав, дори леко умствено изостанал младеж. Уон, част от корпус 5446 на Пхенян, се настанява в малко градче на юг и вярва, че ще се върне като заслужила легенда на разузнаването. Не подозира обаче, че част от неговите съседи са също севернокорейски шпиони – предрешени обаче като рок звезда и благоверен студент. Докато всички инкогнито чакат инструкции от висшестоящите, животът си тече понякога скучно, понякога щуро, забавно и яко. Нещата радикално се променят, когато най-накрая пристигнат заповедите от Севера…</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/uhwb4mlXtGI?wmode=transparent&jqoemcache=769vh" width="425"></iframe></div>
<p>Съвременното корейско кино ни поднася поредната изключително забавна и същевременно смислена екшън комедия. Тя демонстрира уникалната способност за кинематографична самоирония в контекста на твърде сериозен проблем – разделението на Корея. Изпълнен с динамични и иновативни бойни сцени, майсторски преплетени с чувство за хумор на ръба на пародията и абсурда, обръщащ за миг рязко посоката към драматичното, „Яко секретно” се нарежда сред един от най-взривяващите филми за 2013, който шеметно събира само в премиерния си ден приблизително 500 000 продадени билета. За режисьора Чан Чхол Су, който бе обявен за откритие на новото корейско кино през 2010 година на фестивала в Кан, това е дебютен игрален филм. Преди това той е работил съвместно с Ким Ки Док по „Пролет, лято, есен, зима... и пак пролет” и „Самарянка”.</p>
<p><br />
<strong>ХАРМОНИЯ</strong><br />
Музикална драма<br />
Режисьор: Кан Де Гю <br />
В ролите: Ким Юн Чин , На Мун Хуей , Канг Йе Уон и др.</p>
<p><br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42979_IKILlLYyG77U5Bep8YSG6n0EgLM6oV.jpg" style="height:333px; width:500px" /></p>
<p><em>Сюжет</em>: В женския затвор Чон-хе попада бременна. Осъдена е на 10 години, след като убива съпруга си насилник. След като ражда момченцето си, тя знае, че не може да го задържи завинаги при себе си и детето ще бъде дадено за осиновяване, след като навърши 18 месеца. В килията младата майка живее с още няколко жени – всяка от тях с различен характер, произход, съдба, професия и криминално минало. Един ден Чон-хе чува изпълнение на гостуващ хор и решава да организира певческа трупа в затвора…</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/KuFO5nCayj0?wmode=transparent&jqoemcache=rhwF5" width="425"></iframe></div>
<p> „Хармония” е трогателен, емоционален, необичаен и топъл филм, изграден на принципа на контрастите – може да бъде както силно драматичен, така и изключително комичен. Като режисьор Кан Де Гьо измества елегантно фокуса от музиката – като носител на промяна в човешката душа, за да пренесе акцентите другаде. Върху семейните ценности, надеждата и прошката. Изключително е ансамбловото изпълнение на актрисите в „Хармония”. Зрителският успех е забележителен: има над 3 милиона продадени билети в Корея и се нарежда в челната редица на най-касовите хитове за 2010 г. Напомня с нещо "Sister Act".<br />
</p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>ХВАНИ МЕ, ОТКРАДНИ МЕ </strong></span></p>
<p>Романтична крими комедия <br />
Режисьор: И Хьон Чон<br />
В ролите: Ким А Чун, Чу Уон </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42979_WsbnIW3Mqth80SVRhmbrYD2e7rjOEo.jpg" style="height:241px; width:500px" /></p>
<p><em>Сюжет</em>: И Хо-те е отличникът на полицейската академия, със специализация във ФБР и доказан опит на гениален профайлър. Докато работи по случай, свързан с издирването на сериен убиец, полицай И се натъква на следа, водеща към откраднат автомобил и опасен партньор съучастник. Разнищвайки казуса, амбициозното ченге разбира, че колата е задигната и е шофирана от жена – Юн Чин Сук. Когато Хо-те залавя дълго издирваната престъпничка в дома й, с огромна изненада разбира, че е повече от изпечен крадец мошеник, с фалшива самоличност. Това е първата му, непрежалима любов… И какво правим сега?</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/4ekg2gWZg-c?wmode=transparent&jqoemcache=wEpm2" width="425"></iframe></div>
<p>Абсолютна романтична комедия на „опасните връзки”, която оригинално интерпретира в сюжета си добре познатата формулировка „Старата любов ръжда не хваща”. Режисьорът И Хьон Чон майсторски хибридизира съспенса и сериозността на криминалния жанр с очарователните недоразумения, поредица от весели спомени и множество безумни любовни ситуации. В крайна сметка се е получил динамичен, на места страшно смешен и същевременно напрегнат филм с немалко достойни сцени за класическа и дори елитарна кримка.</p>
