- 10 Sep 2020
- 157
- 35
На събранието на международния ПЕН клуб в 1986 г. американският писател Сол Белоу говори за демократичните ценности на САЩ.
Внезапно негов колега от Западна Германия става и злобно напада Америка, изцяло в подражание на комунистическата пропаганда, като дава за пример престъпността в Бронкс. Двама други писатели, полякът Адам Загайевски и Василий Аксьонов остро възразяват на немския автор.
През същата 1986-а немският писател отива в Никарагуа, тогава под властта на просъветския сандинистки режим. Писателят, придружен от министъра на вътрешните работи Борхес, посещава затвора Titipapa, зловещо място за убийства и изтезания на противници на сандинистите. Затворът обаче е специално подготвен за чужди посетители и немецът изпада във възторг от „хуманното” отношение към затворниците, както и от липсата на „отмъщение” от правителството.
<p>В същото време /1986/ сандинистите вече са избили най-малко 10 000 от противниците си, 20 000 /вкл. много евреи/ са в затворите, подложени на тежки изтезания, 200 000 никарагуанци са принудително изселени в 145 „специални населени места”, т.е. концлагери. /Сандинистите, както другите комунисти, се увличаха от социално инженерство./ В концлагерите армията има право да разстрелва всеки за най-малкото неподчинение.</p>
<p>Писателят се връща във ФРГ и започва да пее хвалебствени песни за сандинистите. Той отдавна се е превърнал в герой и любимец на комунистическите режими в съветския блок, защото често критикува НАТО и външната политика на САЩ и ФРГ.</p>
<p>Същият автор веднага след обединението на Германия жали за ГДР и нарича обединението „аншлус” и „анексиране”. Той се обявява против обединението, защото според него, Западна Германия е агресор и ще стане прекалено силна. В интервю от ноември 1989, след падането на Стената, омаловажава и се гаври с антикомунистическото въстание в Източен Берлин от 16 юни 1953: „По улиците тогава излязоха само 350 хил. души”.</p>
<p>Пак той, през май 2005, във връзка с 60-годишнината от края на ВСВ, постави знак за морално равенство между САЩ и СССР в интервю за „Ню Йорк Таймс”. Писателят десетки години поучаваше и укоряваше немците, заради нацисткото им минало, но в 2006 в изблик на космическо лицемерие, изведнъж призна, че е бил нацист!</p>
<p>Да, имам предвид Гюнтер Грас.</p>
<p>От горните факти е видно, че той е полезен идиот според определението на Ленин за западните социалдемократи, които сляпо подкрепят болшевиките.</p>
<p>Но Грас е и ислямо-левичар. Преди дни публикува поема във връзка с ядрената програма на Иран.</p>
<p>В поемата се твърди, че Израел, а не Иран е заплаха за мира.Това е толкова нелепо, че заслужава само няколко кратки възражения. Вярно е, че Израел мълчи от години за атомните си бомби - не отрича и не потвърждава, което е действително дразнещо.</p>
<p>Еврейската държава не е подписала международния Договор за неразпространение на ядрените оръжия. Но еврейската държава е заобиколена от смъртни врагове, т.е. атомните оръжия са възпиращи и предотвратяващи за арабите.</p>
<p>През студената война това беше известно като nuclear deterrence, или мир, чрез сила /peace through strength/ по легендарния израз на Роналд Рейгън.</p>
<p>Израел сега възпира враговете си именно с мир, но чрез ядрена сила.</p>
<p>Безумно е да се твърди, че Израел е заплаха за мира – еврейските атомни бомби никога досега не са били използвани, въпреки войните с арабите.</p>
<p>И преди всичко Израел е модерна, високоразвита, демократична, ЗАПАДНА страна, близък съюзник най-голямата крепост на световната демокрация – САЩ.</p>
<p>А Иран? Тази страна от десетки години се управлява от ислямски фанатици, които именно поради това са непредсказуеми и ако действително се сдобият с атомни бомби /засега най-вероятно нямат такива, но имат програма за производството им/, това би било смъртна заплаха за еврейската държава. Президентът на Иран заплаши Израел с унищожение, а терористичната група „Хизбула”, т.е. Техеран, уби най-много американци преди 11 септември 2001. Хомейни, чийто правоприемник е сегашното правителство на моллите, след като свали шаха в 1979, само за две седмици уби 20 000 души! По-късно, по призив на Хомейни, стотици хиляди иранци радостно се хвърлиха в ужасяващи „човешки вълни” във войната против Ирак на Садам Хюсеин.</p>
<p>Ето какво пише американският автор Пол Бърман в „Терор и либерализъм”: „Навсякъде из Иран млади мъже, насърчавани от майките и семействата си, закопняха да участват в атаките на човешките вълни, закопняха за мъченичество. Това беше масово желание за самоубийство”.</p>
<p>Желанието, жаждата за смърт са издигнати в култ в днешния Иран. Амир Тахери, американски журналист от ирански произход пише: „ Поклонниците започват... обиколката си в гробището Behest Zahra на юг от Техеран... поклонниците застават пред Фонтана на кръвта, висок 4.5 метра, от който шурти червена течност”.</p>
<p>Ето защо, съвсем естествено, Тел Авив счита иранската ядрена програма за смъртна заплаха, а немския обожател на режима на моллите - за persona non grata.</p>
<p>Поемата на Грас предизвика яростни спорове в Мрежата, както и в българската й част. Без особено учудване видях, че хора, които познавам защитават моллите, "Хизбула "и Грас.</p>
<p>Ето още от защитниците на Грас: режимът в Техеран, „Ал Джазира”, известните сталинисти/ислямо-левичари/не-евреи Ноам Чомски, Тария Али, Норман Финкещайн /отрицател на Холокоста/, Александър Кокбърн /издател на марсисткия сайт Counterpunch/, Гилад Азмон, World Socialist Web, крайно леви и десни групи, които заедно /!/ подкрепиха Грас по немските улици. Азмон, британски джазмен, е фанатичен антисемит, отрицател на Холокоста и автор на антисемитската книга The Wondering Who? /2011/. В сайта svobodata.com на 25 април т.г. гордо е отпечатан превод на статия от Джон Миърсхаймър и Стивън Холт за зависимостта на външната политика на САЩ от Израел. И двамата са леви анализатори и поради това противници на Израел, а размислите им могат лесно да бъдат оборени. Но любопитното е, че именно те разхвалиха щедро книгата на Азмон.</p>
<p>Гюнтер Грас, някогашният комунистически пропагандист и антиамериканист, бързо и гладко се превърна в ислямо-левичар/антиционист – обичайно и законно явление в днешната световна левица.</p>
<p>Но днешната световна левица отказва да разбере и осъзнае, че след 11 септември 2001, именно Израел е предният пост на юдео-християнската, т.е. западната цивилизация срещу съвременните варвари.</p>
