Кой ще плати за Украйна? И ако никой – какво от това…

Министерството на финансите на Руската федерация информира, цитирано от ТАСС: Получихме официален отказ от правителството на САЩ за предоставяне на гаранции по задълженията на Украйна. В тази връзка не ни остава нищо друго, освен да дадем Украйна на съд в случай на неизпълнение на задълженията ѝ в пълен обем на 20 декември тази година, което ще означава държавен фалит на страната.

Това по принцип е всичко.

Впрочем още преди горното изявление изобразяващият министър-председател на украинското правителство Арсений Яценюк за пореден път посочи, че оглавяваната от него организация възнамерява да връща държавния дълг съгласно други условия – такива, каквито той самият наложи, без да се съобразява с каквото и да е световно законодателство.

Дори да е имал намерение да плати, все едно, не би могъл да го направи – няма с какво.

И тук вече не е интересна държавата Украйна – тя по принцип вече не е интересна на никого. Като цяло Украйна разполага само с два варианта за развитие на събитията: или ужасен край, или безкраен ужас.

В този смисъл интересна е най-вече реакцията на, така да се каже, световната, по-точно западната общественост, която забърка тази каша и я доведе до сегашния небезинтересен финал.

Ще продължи ли, примерно, МВФ, в противоречие на своите макар и леко променени правила, да дава пари на реално банкрутиралата Украйна, която не е в състояние да изпълнява и най-елементарните си задължения по отношение на своите собствени граждани?

Или ще си измие ръцете?

Ще гледа ли безмълвно Европейският съюз как с усилията на тази „присъединена територия“ се срива устойчивият досега пазар на еврооблигациите? Защото, ако тава се случи, следващите, които изумено ще започнат да задават въпроси, ще бъдат гърците, португалците и прочее народи.

И какво, сега може да не се плати?!

И накрая, какво ще прави с това дете на финансовия порок „блестящият град на хълма“, с чиито усилия и пари беше забъркана и платена прословутата каша? Защото даже свободно печатащите пари биха отказали да предоставят гаранции по дълга на тази циркова шатра. Но все едно, с цирка трябва да се приключи.

Е, ние пък имаме едно опасение: как при тази безнадеждност те ще продължат да воюват в Донбас или да претендират за Крим. А за всичко останало си има добре формулирано и имащо многобройни прецеденти европейско финансово законодателство, плюс дълга редица от заборчнели държави, чиито дългове са по същите тези еврооблигации, които радостно потриват ръце в очакване на отговор на очевидния въпрос: трябва или не трябва да се плаща.

Така че, уважаеми господа любители на финансови трилъри, купете си пуканки и наблюдавайте.

Каквото и да се случи по-нататък, ще бъде интересно.

Превод от руски: Елена Дюлгерова