- Автор: Асием ел Дифрауи, Rue89
- 10 Sep 2020
- 48
- 7
Максим Ошар или “Лалу”, както го наричала сестра му според “Монд”, не може дори да произнесе думата “Аллах” на арабски - това се забелязва, когато той твърди в своето станало вече известно интервю (BFM), че неговата “група” иска да установи закона на Бог на земята, или на “моравата”, както предполагаме, че чуваме. Но това няма никакво значение. Познаването на арабски, дори на исляма, не е необходимо, за да бъдеш част от европейските шайки на “Ислямска държава”. В замяна на това са необходими ултрабруталност и най-вече добро познаване на културата и кодовете на Web 2.0.
<p>Максим прояви и двете: при убийството на сирийския войник, режисирано като последен вик видеоигра на ужасите, и с претенцията, че се е радикализирал в социалните мрежи. “Показание”, което трябва да се разглежда предпазливо, защото младият нормандец вече е имал продължителен престой в Мавритания, за да “учи религия”.</p>
<p>Стойността на Максим, наричан още Абу Абдаллах ал Фаранси, е сигурна. Както и тази на другите вербувани за марионетния халифат. Тя не почива на тяхното войнствено поведение, а на тяхната много ценна роля за пропагандата 2.0. “Ислямска държава” иска да вляе сред младите французи, англичани или германци. Вижте: нашите новобранци говорят като нас, изразяват се със същите жестове; те са като вас и това, което правят, е във вашия хоризонт.</p>
<p> </p>
<p><strong>Интернет туземци и бивши рапъри</strong></p>
<p> </p>
<p>Европейските муджахидини от Фейсбук поколението се възползват от опита на “някогашните джихадисти”. “Ще преборим Америка със собствените й оръжия - Холивуд, с филмите и видеото”, гордо проповядва ветеранът на медийния джихад Реда Сеям (<a href="http://de.wikipedia.org/wiki/Reda_Seyam"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial">Reda Seyam</span></a>), който дълго време е живял в Берлин.</p>
<p>Египтянинът вече е правил видеозаписи по време на войната в Босна (1992-1995 г.): там се виждаха муджахидини, които играят футбол с главите на сръбски жертви. Въпреки бдителността на германските служби, които го подозираха, че принадлежи към “Ал Кайда”, той успя да отиде в Сирия, където предложи своята експертиза по медиен джихад на “Ислямска държава”.</p>
<p>Но днес щафетата поема едно ново поколение. От известно време германецът Денис Кусперт (<a href="http://www.lemonde.fr/proche-orient/article/2013/09/12/deso-dogg-itineraire-d-un-rappeur-allemand-devenu-djihadiste-en-syrie_3476485_3218.html"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial">Denis Cuspert</span></a>), на 29 г., наричан още Дезо Дог, или Абу Талха ал Алмани, вече не се занимава с рап. Вместо това се упражнява във военни песни акапела - <em>анашиди</em> - единствената форма на музика, толерирана от “Ислямска държава”. Ето откъс:</p>
<p><em>“Смъртта е нашата цел, обичаме да убиваме и никога не ни е достатъчно”.</em></p>
<div> </div>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44511_f7mTDNyAS8Fsth0KDUvu67TSxtMHm8.jpg" /></p>
<p><em>Денис Кусперт в Берлин, 2005 г.</em></p>
<p> </p>
<p>Денис Кусперт не е единственият рапър, влязъл в редиците на “Ислямска държава”. До 2013 г. Би Би Си пускаше песни на “Ел Джини”, наричан още Абдел Маджед Абдел Бари (<a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Abdel-Majed_Abdel_Bary"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial; font-size:13px">Abdel-Majed Abdel Bary</span></a>), на 24 г., заподозрян, че е Джихади Джон, този, който уби американските журналисти Стивън Сотлоф и Джеймс Фоли от името на “Ислямска държава”.</p>
<p>Символи на глобалния терор от ново поколение, интернет туземци (<em>e-natifs</em>)<em> </em>и бивши рапъри, отвратителни символи на т.нар. “поп джихад” (<a href="http://www.reuters.com/article/2014/08/14/us-security-twitter-jihad-idUSKBN0GE1BV20140814"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial; font-size:13px">« djihad pop »</span></a>), напояват пропагандата с европейски кодове, жестове и естетика. Те имат милиони последователи в социалните мрежи. </p>
<p>Тази брутална субкултура на джихад, тази антикултура, се е вкоренила в западните общества след началото на войната срещу тероризма на Джордж Буш и най-вече след американското нашествие в Ирак през 2003 г. Опасна смесица от идеологията на джихад и културата на западните младежи, чиято ключова медия е интернет.</p>
<p> </p>
<p><strong>Селфита и </strong><strong><em>lolcats</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Вдигнатият показалец на “селфитата” е част от интернет репертоара 2.0. Символ на мигновена идентификация с джихадистката общност, този жест се появява на стотици снимки и видеозаписи на “Ислямска държава”. Той символизира понятието “таухид” (<a href="http://fr.wikipedia.org/wiki/Tawhid"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial; font-size:13px">« tawhid »</span></a>), толкова скъпо на салафитите и джихадистите - единството на Бог и на мюсюлманската общност, уммата.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44511_F7pWUrKPffdbrjoGZSCwf8bh97LOHU.jpg" /></p>
<p> </p>
<p>Въпреки това вдигнатият показалец е преди всичко джихадистката версия на «like» (харесвам) във Фейсбук - вдигнатият палец. Знак, който трябва да сплаши също на Запад - от Берлин до парижките предградия или британските метрополии: “Внимание, аз съм воин на Аллах”.</p>
<p>Голям брой <a href="http://fr.wikipedia.org/wiki/Lolcat"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial; font-size:13px">« lolcats »</span></a> също са част от този репертоар. Според един стар разказ този, който измъчва котка, едно от любимите животни на пророка Мохамед, ще бъде подложен на вечни мъки в чистилището. Въпреки това в историята на исляма символиката на котките по-скоро е несъществуваща. Нашествието навсякъде в социалните мрежи на бойци, които галят котки в различни пози, е преди всичко опит да спечелят симпатия. Някои дори създават профили в Туитър или Фейсбук за своите котки.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44511_1BKE6JAbQouE9dXHh78DQ9HNwH3Ja6.png" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Но въображението на тези европейски джихадисти е населено не само с котки. То цели най-вече да създаде сценарий на тоталния ужас и ултранасилие. През 2004 г. “смъртната присъда” и обезглавяването на американеца Никълъс Бърг (<a href="http://fr.wikipedia.org/wiki/Nicholas_Berg"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial; font-size:13px">Nicholas Berg</span></a>) от историческия създател на “Ислямска държава” и “касапин от Багдад” Абу Мусаб аз-Заркауи (<a href="http://fr.wikipedia.org/wiki/Abou_Moussab_Al-Zarqaoui"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial; font-size:13px">Abou Musab az-Zarqawi</span></a>) все още бяха заснети от статична камера - като комюнике на държавната телевизия по времето на Саддам Хюсеин.</p>
<p>Обратното, отвратителният мизансцен на убийството на американските журналисти, облечени в оранжеви затворнически униформи, напомня за финалната сцена на трилъра “Седем” на Дейвид Финчър (1995 г.), с Брад Пит, както отбеляза <a href="http://www.telerama.fr/medias/avec-ses-videos-l-etat-islamique-terrorise-pour-se-rendre-credible,116441.php"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial; font-size:13px">Télérama</span></a>. Заплашителните думи на Джихади Джон след перверзното обезглавяване е режисирано и заснето по начина, по който се правят музикални клипове или видеоигри.</p>
<p> </p>
<p><strong>Патология на насилието</strong></p>
<p> </p>
<p>“Тероризиране на сърцето на враговете” е постоянно повтаряна джихадистка максима. Но демонстрацията на сила, каквато е медиатизираното и адаптирано за Фейсбук ултранасилие, цели да привлече западни новобранци, склонни към бруталност - т.нар. “спонтанни муджахидини”. Французинът Мехди Немуш (<a href="http://fr.wikipedia.org/wiki/Tuerie_du_Mus%C3%A9e_juif_de_Belgique"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial; font-size:13px">Mehdi Nemmouche</span></a>), на 29 г., е само един страшен пример за патологията на насилието на европейските неоджихадисти.</p>
<p>Френският журналист Никола Енен (<a href="http://fr.wikipedia.org/wiki/Nicolas_H%C3%A9nin"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial; font-size:13px">Nicolas Hénin</span></a>), заложник на “Ислямска държава” в продължение на десет месеца, лично е изпитал тези психични бездни. В сирийска тъмница неговият надзирател и мъчител Мехди Немуш му показал многократно на смартфона си откъси от френското телевизионно предаване <a href="http://fr.wikipedia.org/wiki/Faites_entrer_l%27accus%C3%A9"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial; font-size:13px">« Faites entrer l’accusé »</span></a> (Да влезе подсъдимият), като му обяснил целта в живота си: самият той да присъства в това специализирано за убийци предаване.</p>
<p>Енен обяснява:</p>
<p>“<em>Палачите са продукт на нашите западни общества и те вече са имали склонност към насилие при своето търсене на идентичност. Сега, най-сетне, те са намерили претекст, за да дадат свобода на тези наклонности</em>”.</p>
<p>Европейските новобранци повече са гледали филми на ужасите, отколкото са чели Корана. По-надарени със смартфоните или цифровите камери, отколкото с пушката, тези младежи създават кадри на ужаса, които не можеш лесно да забравиш, дори и европейските медии да показват само малка част от тях.</p>
<p><u><a href="https://news.vice.com/article/islamic-state-documentary-style-video-says-the-flames-of-war-have-just-begun">« Flames of War »</a></u>, “Пламъците на войната”, е името на една нова продукция HD на “Ислямска държава”. След кадри със самохвалство за атаките на организацията и възхвала на т.нар. халифат, един британец, вероятно Джихади Джон, показва пленени сирийски войници, които копаят собствените си гробове. Изпратен пред камерата, един от тези млади мъже засвидетелства вярата си, бичува се за собствените си грехове и тези, извършени от режима на Асад. Той се надява да бъде помилван, но е екзекутиран от упор. Тялото му се свлича в гроба, който току-що е изкопал.</p>
<p>Джихадистката естетика на ужаса достига до всеки смартфон, таблет, лаптоп. Фейсбук, Туитър, Инстаграм и пр. - технологичната революция на Web 2.0 - създадоха невиждани възможности за разпространение за пропагандаторите на ужаса.</p>
<p>Свършено е с частните форуми или тайните сайтове в мрежата, в които се търсеше видео в продължение на часове. С едно кликване днес си изцяло в “глобалната война на медийния джихад”. Всеки боец може лично да коментира своя живот по време на джихад, да споделя <em>lolcats </em>и опозорените тела на своите врагове чрез HD със своите приятели в социалните мрежи и така да направи реклама на “единствения и истински ислям”, този на тоталния ужас.</p>
<p> </p>
<p><strong>“Ал Кайда” - “презаредена”</strong></p>
<p> </p>
<p>С “Ал Кайда” е приключено, новата марка на глобалния терор се нарича “Ислямска държава”. Тя има своя собствена марка и продава онлайн. Печатът на пророка става стилизирано лого на черните бойни знамена, на пленените танкове, но също и на тениски, чаши и шапки, които се продават във Фейсбук.</p>
<p>Но въпреки новата пропаганда с дигитално качество “комуникационната политика” на “Ислямска държава” всъщност не е нищо друго освен “презаредена” “Ал Кайда”. Халифатът на ужаса и неговите пропагандатори се опират на стратегиите, развити от десетилетия: да измислиш основи на пропагандата, която симпатизантите и фрийлансърите могат впоследствие да адаптират навсякъде по света. Web 2.0 позволи на тази амбициозна визия да стане реалност с три цели:</p>
<p>- вербуване;</p>
<p>- снабдяване с финансови средства;</p>
<p>- разубеждаване на враговете.</p>
<p>Но крайната цел остава създаването на “епопея”, на “митология на спасението”, в която т.нар. мъченик, “камикадзетата”, са инструментализирани като главното оръжие на една асиметрична война.</p>
<p>За да накарат да се вярва на тяхната лъжа за “мъчениците”, Бен Ладен и компания създадоха своя собствена космология с герои, светци и техните водачи, емирите - фалшиви пророци. За да стане това, цялата символика на исляма бе преобърната и инструментализирана: мечът на пророка, неговите дрехи и имената на неговите сподвижници, използвани като бойни имена.</p>
<p> </p>
<p><strong>Мъченици, увенчани с ореол</strong></p>
<p> </p>
<p>С хиляди видеозаписи, създадени през повече от три десетилетия от войната в Афганистан срещу Съветите през 1979 г., “Ал Кайда”, “Ислямска държава” и други групировки на глобалния джихад затрупват мюсюлманите по цял свят, за да им набият в главата своето ключово послание за мъченическата смърт.</p>
<p>Благодарение на дигиталната обработка, лицата на мъчениците, летящи към облаците, са увенчани с ореоли. Изобразяването на кораничната райска градина влиза в пълно противоречие с доктрината на сунитския ислям. Но в глобалния джихад всичко е позволено. Очевидната лъжа - да умреш през тази терористична война дава мигновен ВИП билет за рая - представлява може би най-голямата опасност на пропагандата на джихад 2.0. Както казва Максим от Нормандия, мъченическата смърт ще бъде последната му награда. </p>
<p>Бен Ладен все още опитваше да се продаде като стар мъдрец, нещо като Оби Уан Кеноби на ужаса. Самопровъзгласилият се халиф Абу Бакр ал Багдади, облечен напълно в черно - цветът на бунта в исляма - сваля маската си без колебание като Дарт Вейдър. Докато Бен Ладен все още вербуваше хора, които са учили, които познават исляма, като Мохамед Ата (<a href="http://fr.wikipedia.org/wiki/Mohammed_Atta"><span style="color:rgb(2, 84, 132); font-family:arial; font-size:13px">Mohamed Atta</span></a>), ръководител на клетката в Хамбург за 11 септември, халифът Ал Багдади е по-малко взискателен.</p>
<p>Всеки е добре дошъл, от Максим от Нормандия, по-скоро послушен ученик, до дребни престъпници като Мехди Немуш, Денис Кусперт и Джихади Джон. Важното е да са брутални, съгласни да приемат смъртта и туземци от Мрежата.</p>
<p>“Аллах, извади ме от калта”, рапираше Денис Кусперт, когато все още не беше джихадист, с тежко златно колие на врата. Нито един Бог и със сигурност не и неговият медиен джихад ще могат да го освободят днес, нито другите млади “джихадо-фашисти”, от техните варварски деяния.</p>
<p> </p>
<p><em>Авторът Асием ел Дифрауи е германско-египетски журналист и политолог. Той е изследовател в Института за изследване на политиката в медиите и на комуникациите в Берлин. Автор е на една от основните книги за джихадистката пропаганда: </em><span style="background-color:#f0eff4">« Al Qaida par l’image, la prophétie du martyre » (<a href="http://www.puf.com/Autres_Collections:Al-Qaida_par_l%27image"><span style="color:rgb(2, 84, 132)">PUF, 2013</span></a>) et de « Carnets égyptiens » (PUF 2014). Вътрешните заглавия и линковете в текста са дело на редакцията на сайта </span><span style="color:#7d7d7d"><strong>Rue89.</strong></span></p>
<p> </p>
<p><em>Заглавието е на “Гласове”. Статията е публикувана на адрес</em>: <a href="http://rue89.nouvelobs.com/2014/11/18/djihad-reloaded-pop-culture-retournee-arme-propagande-256107">http://rue89.nouvelobs.com/2014/11/18/djihad-reloaded-pop-culture-retournee-arme-propagande-256107</a></p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
