- 10 Sep 2020
- 101
- 12
Земетресението в Япония ще се помни дълго. Кадрите от разрушенията, цунамито и страданието по лицата на пострадалите предизвикаха страх, ужас и съпричастност в цял свят. Телевизионните кадри формираха определена представа за мащабите на трагедията, но тя със сигурност не е пълна, а проблемите продължават да се разрастват. Голяма част от Япония все още е в хуманитарна криза, справянето с която вероятно ще продължи години напред. Най-впечатляващото в тази трагедия е поведението на японците, които избраха да не се спасяват поединично, а да се борят за оцеляването си като общност.
<p>Вече няколко седмици след природното бедствие в Япония няма регистриран случай на мародерство. Това е факт, който няма как да не направи впечатление на целия свят, защото в подобна обстановка мародерството е неминуемо не само за бедни страни като Хаити, но и за богати държави като САЩ, където след урагана Катрина, който връхлетя Ню Орлиънс, станахме свидетели на самоубийствена паника и разграбване на магазини и домове.</p>
<p>Какво кара японците да се държат коренно различно от американците и хаитяните?</p>
<p>Критичните ситуации най-ясно показват основните характеристики в мисленето на отделните индивиди и на общностите от хора и техните истински ценности. Отношенията между хората в Япония демонстрират разбирането, че отделната личност е силна, когато е част от общността. От една страна, общността помага на личността да се самоосъществи, а от друга – развивайки свободно своя интелектуален и творчески потенциал, личността обогатява общността. Именно изграждането на такъв модел на междучовешки и междуобщностни отношения, което се е превърнало в традиция за Япония, създава тази устойчивост у хората и държавата, въпреки момента на непоносимо тежко изпитание.</p>
<p>Японците съзнават добре, че не могат да оцелеят поотделно и че за да продължат напред, се нуждаят от общността си. И индивидуалното, и общностното развитие могат да бъдат гарантирани единствено ако са налице креативни отношения между отделната личност и общността. Това е безотказно работещият обществен модел на Япония. Именно този модел е източникът на богатство в тази иначе бедна на природни дадености страна.</p>
<p>Общественият модел на Япония е ориентиран много повече към създаването, отколкото към потребяването. Това отличава японското общество от всички останали високо развити общества, които са преди всичко консуматорски. В Япония не съществува консуматорско общество, което първо да изкривява междучовешките отношения, след това да пречи на изграждането на трайни общности и в крайна сметка да разрушава пазарните отношения, които не могат да функционират трайно без стабилен социален модел. Япония е най-яркото доказателство, че и индивидуалното, и националното богатство могат да бъдат изграждани на базата на морални, а не на материални ценности. Тази страна, която няма природни ресурси и в която дори земята е дефицит, създава продукт, който я поставя на челните места в световните класации по богатство.</p>
<p>И докато японците се борят с природата, на другия край на света богатата на петрол и земя Либия е във война. Сравнението между Либия и Япония не е неуместно. То показва два коренно различни начина на мислене и резултатите от тях. Ако за Япония основна ценност са хората, то за Либия основната ценност е петрола. В телевизионните изказвания на Муамар Кадафи и сина му Сейф ал Ислам основните понятия са революция и петрол. Либия е най-яркият образ на резултата от съчетаването между тези думи, а той е бедно население, насилие и пълно обезценяване на човешкия живот. Поставянето на властта и контрола върху природните богатства над човека винаги прави една страна бедна. Дори и тогава, когато тя е богата на природни ресурси. Управлението на Кадафи и неговото семейство е по същество непрекъснато мародерство над хората в Либия. Или, с други думи, ако в Япония мародерството е непознато явление дори в крайно критични ситуации, в Либия то е обществено-политически модел.</p>
<p>Ето защо Япония намира начин чрез човешка дейност да се справя дори в условията на една неконтролируема ситуация, а в Либия човешката дейност предизвиква неконтролируема ситуация. Хората са най-голямото богатство за Япония, а за Либия те са най-големият проблем.</p>
<p>Природното бедствие, което сполетя Страната на изгряващото слънце, предизвика страх, ужас и състрадание навсякъде по света, но и показа, че най-ценното за всяка съвременна и модерна държава са хората. Там, където всеки човек има възможността сам да намери мястото си в обществото, материалното богатство за това общество и неговите членове идва като логичен резултат.</p>
<p>Япония ще се възстанови благодарение най-вече на гражданите си и ще продължи да доказва, че преди да я възприемаме като една от най-богатите страни в света, трябва да знаем, че това е страна на нематериалните ценности.</p>
