- 10 Sep 2020
- 116
- 4
Ще доведе ли влизането на Румъния и България в Шенгенското пространство до масов прилив на техни граждани във Франция? Такова тревожно послание изпращат много политици. Във вторник Жан-Франсоа Копе поиска Франсоа Оланд да „вземе позиция” относно присъединяването на Румъния и България към Шенген. Марин льо Пен заяви, че „без да бъдат все още в Шенген, движението в рамките на ЕС на румънци и българи, следователно и на роми, ще бъде още по-лесно, отколкото сега”.
<p>Свободното движение на румънци и българи в Европейския съюз е в сила от присъединяването на двете страни към ЕС през 2007 г. Оттогава преминаването на граница от „зоната Шенген” изисква само паспортен контрол. <em>Имаме европейски правила за свободното движение на европейските граждани</em>, припомни в сряда Вивиан Рединг, европейски комисар по правосъдието.</p>
<p>В тази юридическа рамка румънци и българи могат да останат три месеца във Франция, без да е нужно да оправдават присъствието си. В замяна на това тeхният престой е подчинен на условия за доходи. Трябва да бъдеш студент или работещ в някои от разрешените трудови сектори. А само известен брой работни места бяха достъпни за тях досега.</p>
<p>Тези ограничения ще отпаднат на 31 декември 2013 г. с края на преходния период и пълното присъединяване на двете страни от Източна Европа. За да се подготви отпадането на ограниченията във Франция, през октомври 2012 г. беше увеличен от 150 на 291 броят на професиите, отворени за българи и румънци. Без обаче да предизвика масово пристигане на граждани на двете страни, подчертава Министерството на европейските дела.</p>
<p><strong>Нови външни граници на Шенгенското пространство</strong></p>
<p>Присъединяването на Румъния и България към Шенгенското споразумение поставя друг проблем за някои европейски държави. Отваряйки границите на Шенгенското пространство за двете страни, тази зона ще има нови външни граници, а именно с Турция и Украйна, и нов морски излаз на Черно море. Т.е. толкова повече възможни врати за други потоци от население. Впрочем, твърдяха още през март 2013 г. Германия и Холандия, Румъния и България не дават достатъчно гаранции в това отношение, а именно заради корупцията сред граничната охрана.</p>
<p>Развивайки тези аргументи, Германия и Холандия успяха да провалят последното искане за присъединяване на Румъния и България в Шенгенското пространство, за което е нужно пълно единодушие на страните членки на зоната. Резултатът – двете страни, които през януари 2008 г. подписаха обща декларация за присъединяването си през март 2011 г., понасят отказ след отказ. Отказът беше потвърден през 2011 г., след това през 2012-та от Холандия, последвана от други европейски страни.</p>
<p>Днес Франция официално е благосклонна към скорошното влизане на двете страни в Шенгенското пространство, при условие че то стане на два етапа: първо, отваряне на въздушните граници, а след това на морските и земни граници. На 24 септември вътрешният министър Манюел Вал обяви от своя страна, че е „повече от резервиран” спрямо това присъединяване. Този въпрос би трябвало да бъде поставен на дневен ред преди края на годината от литовското председателство на Европейския съюз.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
