Какво се обърка?

<p>Eднозначно обяснение няма...</p> <p>Някои търсят отговора в настъпилите промени в политическото статукво в aрабския свят. &bdquo;Пролетта&ldquo; превърна Египет в най-населената арабска демокрация, а Либия &ndash; най-голямата по територия.</p> <p>Революциите обаче върнаха влиянието на радикалните ислямистки движения в тези страни и определено отслабиха правораздавателните системи. В тази обстановка изглежда логично масовите протести да се организират далеч по-лесно. И същевременно да бъдет екплоатирани от екстремистите. Потушаването им пък става доста по-трудно.</p> <p>Но това не може да обясни защо най-тежко в последните дни беше положението в Судан и други места (катоКатар), където антиамериканските настроения не са така ярко изразени.</p> <p>Може да се каже също, че подобни демонстрации с изблици на насилие са се случвали и преди Арабската пролет, по време на диктаторските режими на Мубарак, Кадафи и т.н. Най-пресният пример е от 2006-та година, когато Близкият изток &bdquo;избухна&ldquo; след публикуването на карикатури на пророка Мохамед в датски вестник.</p> <p>Не е лишена от смисъл и друга позиция &ndash; че озлоблението към Съединените щати нараства прогресивно в последната година и филмът &bdquo;Невинността на мюсюлманите&ldquo; (обрисуващ Мохамед като измамник и човек, подстрекаващ към сексуално малтретиране на деца) е просто чаканият катализатор на тази омраза.</p> <p>Според изследване от юни тази година само 15% от жителите на мюсюлманските страни имат положително мнение за САЩ. Преди 3 години този процент е над 25.</p> <p>Проучванията посочват и отдавна ясните причини за мюсюлманския гняв &ndash; политиката на Вашингтон по отношение на израело-палестинския конфликт, водените войни в Афганистан и Ирак, както и американската подкрепа за приятелски настроени диктатори в мюсюлманския регион.</p> <p>Иронията е в това, че докато немалко западни съюзници крикитуват Обама, че наивно е подкрепил арабската революция, повечето араби гледат на действията на Белия дом като на прекалено закъснели и недостатъчни. В Тунис едва 1/3 от хората вярват, че американската позиция е имала положителен ефект върху бунта срещу режима.</p> <p>Но и не трябва да се пропуска, че омразата към САЩ и религиозният екстремизъм са две различни неща.</p> <p>84% от египтяните искат смъртно наказание за всеки, който се отрече от мюсюлманската религия. В същото време обаче младата генерация, която на практика е основната движеща сила, свалила Мубарак от власт, не е чак толкова близо до религията. За младите определяща по-скоро е политиката, а не вярата.</p> <p>В тази връзка скорошни проучвания рисуват и друга картина &ndash; в Египет 35% искат запазване на близките отношения със Съединените щати и дори тяхното засилване, в Тунис 60 на сто от хората харесват американските идеи за демокрацията.</p> <p>Изследване на Галъп изкарва мнението на 54% от либийците, които одобряват лидерската позиция на Вашингтон в световната политика. В Либия дори имаше демонстрации в подкрепа на Съединените щати и срещу атаката срещу американското консулство в Бенгази.</p> <p>Ако погледнем по-мащабно, групите, които нападаха западни посолства в мюсюлманския свят през последните дни, са изключително малобройни в сравнение с тълпите, помели авторитарните режими.</p> <p>В крайна сметка антиамериканските настроения трудно могат да сa достатъчно обяснение на случилото се и изблиците на насилие. Доста от протестите щяха да преминат далеч по-спокойно, ако местни политици и религиозни водачи не ги експлоатираха за лични цели.</p> <p>По отношение на смъртоносното покушение срещу американския посланик в Либия, от BBC са категорични, че става въпрос за отдавна планирана, коордирана атака на &bdquo;Ал Кайда&ldquo;.</p> <p>Терористите просто са се възползвали от обстоятелствата. Но да се говори за израз на мнението на либийската общественост е също толкова логично, колкото да се счита, че масовият убиец Андерш Брейвик е изразил мнението на цяла Норвегия, убедени са от британската обществена медия.</p> <p>Основният проблем пред управляващите в Съединените щати е, че подобни провокативни филми и други прояви на свободата на словото не могат да бъдат избегнати. И подобни прояви на насилие ще са отново налице.</p> <p>Колкото и усилия да полага американската дипломация, трудно можем да си представим, че културните и религиозни различия могат да бъдат изгладени до степен, в която мюсюлманите биха приели спокойно представяне на техния пророк в негативна светлина.</p> <p>Конкретен пример е позицията на Обама по израело-палестинския конфликт, където подкрепата му за палестинците срещу израелското заселване на Западния бряг не му спечели кой знае колко поддръжници в Близкия изток.</p> <p>В Египет, който продължава да е силно зависим финансово от Съединените щати, президентът Мохамед Мурси не бързаше да заклейми настоящите кървави протести. И Обама призна: &bdquo;Не считаме Египет за враг, но не смятам, че можем да ги считаме за съюзник&ldquo;.</p> <p>И така спирането на омразата към САЩ в този ключов геополитически регион отново изглежда толкова невъзможно, колкото и при управлението на Буш. Оттеглянето от активната дипломация в Близкия изток и превръщането на посолствата в солидно укрепени крепости става все по-искана алтернатива от множество американци. В навечерието на президентски избори...</p>