Какво прикри прокуратурата по скандала с „Ало, Ваньо”-1

<p><strong>С какво разполагат оторизираните лица:</strong><br /> Записите на Танов, разпространявани в интернет или от в. &quot;Галерия&quot;, които са маркирани по поредност, кой на кого е звънял и време, когато са се случили.<br /> Трафичните данни за тези записи, налични в мобилните оператори, които определят дали съответните обаждания са се случили, по какъв път са минали (вкл. дали и през оборудването на СДОТО/МВР) и каква е била тяхната продължителност.<br /> Контролни записи от същите СРС-та, предадени на прокуратурата (те не са задължени да се унищожат в срок), или от други СРС-та (всеки запис може да послужи за контролен, не е задължиетелно да е на Танов).<br /> Регистрите на записаните СРС разговори (до които има достъп комисията за контрол на СРС от парламента, а вероятно и прокуратурата), които са задължителни по закон, които съдържат време, продължителност, кой е записан, какво е последвало. Тези регистри/логове вероятно съдържат и информация за това кой е имал достъп до тези СРС-та.<br /> <strong>Това, което се наблюдава от записите и е очевидно, е:</strong><br /> Записите са презаписани с устройство със стереомикрофон, като единият микрофон е чувал доста по слабо звука (което между другото не е лошо за анализа) през аналогов път. Телефоните и компютрите имат мономикрофони, така че най-вероятно става въпрос за диктофон, сложен в близост до слушалка. Стереомикрофоните са доста близко разположени един до друг на всяко устройство и четири пъти по ниската мощност на левия канал е добър индикатор за направеният до момента извод. Чуват се и странични звуци, но е важно да се отбележи, че вторичният фонов шум е тих и средата е била тиха.<br /> Всеки един запис съдържа бипове на 3250 hz на точно 2.5с отстояние, започващи с подслушаният запис и завършващи с него, обаче имайки паузи преди и в края на записите на в. &quot;Галерия&quot;, индикиращ, че този звук е от оригиналния запис. Тези бипове също така се чуват в идеалната си пропорция (като останалият звук) на левият и десният стереоканал, следователно е 100% сигурно, че те са налични в оригиналния запис и не са добавяни впоследствие.<br /> Средната мощност на двата фонови шума, и на оригиналния и на добавения, са еднакви и логични в цялостността на целите разговори<br /> Гласовият канал се отваря от позвъняващата страна и се чуват разговори и шум още преди отсрещната страна да е вдигнала. Това се наблюдава във всички случаи, без значение каква е посоката на разговора (дали Танов се обажда, или му се обаждат) и къде е било физическото местоположение на всички говорили (и то в доста кратък интервал от около 2 часа).<br /> Силата на звука на двамата говорещи е еднаква, нормализирана и не е по-голяма в полза на този, който е набрал. Отделно не се наблюдават кънтене, халф дуплекс комуникация (когато единият говори, звукът на другия да заглъхва) и т.н.<br /> <strong>Всичко това са абсолютно достатъчни следи, за да се постигне 100% достоверност на едно цялостно изследване, буквално в рамките на един час.</strong><br /> <strong>А именно:</strong><br /> Поведението на гласовия канал индикира следното &ndash; тези записи не са направени от частна структура с оборудване за подслушване в телефонен апарат или подслушване на радиоканала, било то поединично или Wideband. Всички тези техники биха изискали подслушване в непосредсвена близост до подслушвания субект, който инициира обаждането. Микрофон, добавено устройство към телефона, сменен firmware, софтуер на телефона биха създали ненормализиран звук и звукови дефекти. Нормализираният звук и липсата на дефекти доказва тяхната липса. Липсата на ехо и халф дуплекс допълнително изолира и laud speaker phone опцията.<br /> Радиоподслушването изисква непосредствена близост до 3 (ако не и 4) субекта (един от които &ndash; Борисов, се е намирал в кръчма), едновременно, и то точно в този физически момент на тези разговори, и това напълно обезсмисля тази хипотеза. Отделно техниките за радиоподслушване работят почти изключително за 2G и няма сигурност, че телефоните няма да се закачат на 3G (форсирането им има и други проблеми). Безспорно е, че подслушването е станало в мрежата на мобилните оператори.<br /> <strong>Регистрите на СРС и отделно трафичните данни трябва да могат моменталически да потвърдят дали тези разговори са били осъществени. Дали продължителността им е еднаква със записите в интернет. Дали регистърът на СРС и трафичните данни съдържат една и съща информация. Дали разговорът е копиран на оборудването на СДОТО. Тази проверка ще докаже окончателно дали подслушването е извършено от МВР или от трето лице в мобилния оператор.</strong><br /> Смея да отбележа, че модификацията на сигнализацията в MSC-то (централата) на мобилния оператор, така че да може да се осъществи подслушване, е комплексна. Малко са хората и оборудванията, които могат да го направят, и са ограничени от физически достъп, контрол и необходими познания за вътрешната структура на оператора и машршрутизацията на сигнализацията. Слагането на такова оборудване там с предварително знание кои са телефоните, които искаме да подслушваме (Танов), което на всичко отгоре да засече такива разговори моменталически и после да се изнесе тайно, е хипотеза от филм &quot;Мисия невъзможна&quot;.<br /> <strong>Косвените индикатори, че Танов е знаел за подслушването си, че е имало заявка за СРС и т.н., и особено вчерашното изявление на Комисията за контрол на СРС просто затвърждават на 100% хипотезата, че записите са от оборудването на СДОТО и МВР, събрани от мобилната мрежа на оператора.</strong><br /> Трябва обяснение на произхода на биповете. След като знаем, че записите са станали от оборудване на СДОТО и знаем, че има (по твърдение на производителите на такова оборудване по интернет) индустриален стандарт за слагането им с цел да се премахнат възможностите за манипулация, можем да предположим с изключително висока вероятност за истина, че те са сложени от това оборудване. Това може да се засече с писмо до производителя на оборудването. Но по-лесното и бързото е да се засече с контролен разговор. Идеално би било, ако (както твърди Комисията за контрол на СРС от вчера) част от тези разговори са били предадени на прокуратурата и те ги имат в оригинал.</p> <p><strong>Но дори и да са унищожени (както прокуратурата пък се оправдава днес), това не е проблем. Каквото и да е друго СРС, идващо от СДОТО, би имало или нямало тези бипове. Ако ги има (каквато вероятност граничи до 100%), те просто се центрират по старт между контролния разговор и проверявания и се проследява тяхната последователност. Прокуратурата безспорно има отговор на този въпрос с биповете и го е имала още на десетата секунда на споменаването им.</strong><br /> Просто е нямало начин да не са чували друг път СРС, а това би си проличало веднага. Любопитно предположение е, че тези бипове вероятно са слагани и на входящия, и на изходящия звуков канал. При смесването им, при различни дефекти, би трябвало да има размазване в наслагването, ако е имало модификация, манипулация или проблем с единия или другия звуков канал. Биповете обаче са идеално позиционирани. Тоест или е работено със записи без тях (и те са слагани впоследствие, но преди повторното копиране), или няма модификации. Дори най-добрите филтрации биха оставили нарушения.<br /> Имаме три разговора, в които три лица говорят едно и също обвинително нещо. За да има подправяне, то трябва да е и на трите разговора едновременно, около обвинителните фрази. Там не се наблюдават никакви индикатори за това. Но дори и да приемем, че е имало идеално подправяне, то е трябвало подправящият да разполага с часове буквално студийни записи на разговори и на трите субекта.<br /> Следователно, ако имаме бипове в оригиналните разговори отпреди вторичния презапис (очевидно и лесно доказуемо), регистрите на СРС и трафични данни показват еднаква дължина на записа и тя е дължината на записите, пуснати по интернет, добавяйки и липсата на всякакви други индикатори за презапис, остава единствената възможна хипотеза записите да са оригинални.<br /> Тъй като за да не са, трябва някой да е имал достъп до записите преди биповете (тези хора, ако въобще съществуват, са по-малко от половината пръсти на едната ми ръка), да ги е извадил, да ги е модифицирал, разполагайки с часове записи на трите субекта, правейки перфектния монтаж, дето не само да не се открива, но и да не променя дължината на записа (някой трябва да има безрезревна вяра и любов към съветските учени, за да си мисли, че те са способни да го направят, за да помогнат на &bdquo;комунистите&ldquo;). После е трябвало да върне записите в оборудването, за да си сложи то биповете по маска и алгоритъм. После е трябвало да си ги плейне на диктофон, а после да ги прикрие като доказателство (вместо да ги даде на прокуратурата и да стане скандал още тогава), приемайки, че е малко вероятно другите оператори и прокуратурата едновременно да искат да ги прикрият.<br /> Тази хипотеза е толкова ограничена до хора, които могат да я извършат (вероятно нула), и е толкова невероятна, че просто не може да се разгледа като реална. А хората с такива възможности биха използвали други, по-прости и по-ефективни техники да направят скандал.<br /> <strong>Ако оборудването на СДОТО не оставя маркери (което би било колосална грешка), то манипулациите са възможни и хипотезите ще завият в други посоки. Затова и отговора на въпроса с маркерите е ключов (и пропускан от официалните експертизи засега).</strong><br /> Проследяването на посочените стъпки е достатъчно, за да определи, при това много бързо, дали е имало монтажи или не.<br /> При неотговаряне на някоя от стъпките има ясни и конкретни допълнителни контролни проверки, които могат да се направят.<br /> Допълнителни техники, като проследяване на вдишването издишването и тоновете, контроли по фоновия шум, ENF и остатъци от канцелаторите, само могат да затвърдят това, но са бавни, а и безсмислени при наличие на отговор (от контролен запис) за биповете и трафичните данни.<br /> <strong>Както споменах, всичко това може да се разбере за един час. И аз предполагам, че вече може би се и знае. Въпросът е дали и ние ще го научим.</strong><br /> <strong>А отделно от всичко, тези скандали показват, че:</strong><br /> СРС записи се изнасят, следователно контролът върху тях е слаб.<br /> СРС се прикрива (поради липсата на постоянен контрол и контрол само за започването им) и така се &bdquo;загубват&ldquo; ценни записи.<br /> Изпада информация до подслушваните за това, че са подслушвани (виж разговорите на Танов).<br /> Прокуратурата и медиите са склонни да вадят изводи върху недовършени експертизи, които на всичко отгоре казват друго нещо.&rdquo;</p> <p>Текстът е публикуван в <a href="http://www.afera.bg" style="line-height: 1.6em;">www.afera.bg</a></p>