Какво би разказал Горбачов на Фройд?

<p>Сталин обичал да разказва на членовете на Политбюро за времето в семинарията, докато Хрушчов с удоволствие си спомнял за живота си на работник преди революцията.</p> <p>Дори в Кремъл Горбачов пък нерядко споменава за селската среда в Северен Кавказ, откъдето е родом.<br />Но ако неговите предшественици категорично скъсват с миналото си, за да станат това, което са, Горбачов строи кариерата си, упорито съхранявайки вярност към корените си.</p> <p>След като завършва университета той дори решава да напусне столицата и да се върне в Ставропол: там дълги години той работи в селското стопанство, най-болното място на съветската икономика.</p> <p>Според фройдистката теория тази страстна привързаност на Горбачов към родната следа представлява фантазматично построение/конструкция, което е призвано да премахне или да смекчи детски и извънредно болезнен шок, нещо като кастрация.</p> <p>Това чувство е породено не само от реалностите на сталинския терор, но и от чудовищното осъзнаване за причастност към тези престъпления на неговите предци ли дори на цялото съветско общество.</p> <p>И действително, дори вече на възраст (но преди още да получи възможност да заеме висока длъжност), Горбачов непрекъснато говори за Сталин.</p> <p>Моят приятел Мишел Гюрфинкел по този повод изгради теорията за търсенето на идеалния баща: такава ситуация възниква, когато бащата или двамата родители неочаквано се обезценяват в очите на детето.</p> <p>През 1986 година Михаил Горбачов отказва да се срещне с дъщерята на Сталин, Светлана Алилуева, защото се страхувал, че при разговора си с нея ще му се наложи да обсъжда заслугите и грешките на баща и.</p> <p>Година по-късно, на тържествена церемония по повод 70 годишнина на революцията, той три пъти устройва овации след споменаването на името на Вожда, особено, когато говори за ключовата му роля по време на Втората световна война.</p> <p>В Съветския съюз след 1956 година подобна риторика няма нищо необичайно: Сталин е превъзнасян като военен лидер, но в същото време се осъждат свързаните с култа към личността злоупотреби и престъпления.</p> <p>Каквото и да е причинината, тази сублимация еднозначно е засилена от особената обстановка в Северен Кавказ след 1941 година.<br />Макар че, в региона където е роден Горбачов има немалко причини да посрещнат хитлеровите войски като освободители (така е било в Украйна, Крыму и даже в някои съседни мюсюлмански анклави), Ставропол оказва на нацистите яростна съпротива. Заедно с битките при Сталинград, Москва и блокадата на Ленинград, сраженията за Ставропол са ключови по време на войната.</p> <p>След 1945 година проявеният по време на войната героизъм и дух на национално единство дават основа за помирение на червени и бели, привърженици на режима и дисиденти.</p> <p>Може да се предполага, че семейството на Горбачов успява да си върне или да укрепи доверието на местните хора, макар че всъщност се отпивали да постигнат квадратурата на кръга: да съхранят режима като го модернизират, да обединят държавната мощ със свободата.</p> <p>но Сталин не е единствената опорна фигура на &bdquo;безсъзнателния&rdquo; Горбачов. На Михаил са били нужни застъпници, силни личности, които са можели да приемат васалната му клетва и да го наградят с мъдър съвет.<br />Както можем да се убедим, такава роля са играли за него Юрий Андропов и Алексанъдр Яковлев.</p> <p>Тази роля за него играе и Раиса, която е не толкова съпруга, колкото доминантна, фалическа майка, главен източник на вдъхновение.<br />Всички, които познават семейството са били поразени от невероятната привързаност на Горбачов към съпругата му. В началото на 80-те, когато Горбачов вече е член на Политбюро, той винаги свалял обувките си в коридора на жилището им, защото така се харесвало на Раиса.</p> <p>По-късно, когато става генерален секретар на КПСС той се съгласява съпругата му да се облича при западни моделиери и да събере около себе си истински двор, подобно на руските велики княгини (за това той винаги е бил остро критикуван от противниците си).</p> <p>Горбачов не е вземал никакви решения, без да се посъветва с жена си, така че, хората започнали да говорят че има две Политбюро. По време на дори държавни и официални вечери Раиса често изисквала да седи до мъжа си и нарушавала всички правила на протокола говорейки или давайки отговори вместо него.</p> <p>След разпада на източноевропейската империя, когато Горбачов започва да мисли ,че предложената от А. Яковлев политика може да го отведе само в задънена улица, именно съветите на Раиса довеждат до там, че той се опитва да укрепи режима, като поставя на ключови позиции хората, които по-късно организират августовския преврат през 1991 година.<br />Именно тя става и препятствие за неговия съюз с Елцин: генералният секретар никога не забравил, че през 1987 година той се отнесъл неуважително към Съпругата.</p> <p>И малко по-късно, в периода от септември до декември 1991 година Горбачов вероятно не би мълчал и бездействал при вида на заплашващия СССР разпад и стремежа на съветските републики към автономия.</p> <p>Но тогава, след опита за държавен преврат Раиса получава инсулт, лежи дълго време в болница, а Горбачов е неизменно до нея и това е най-важното за него.</p>